Ще бъдеш за благословение
Публикувана Май 08, 2010 от Ейдриън Ибънс в Семейство и общество
Превод от английски на оригиналната статия: You Shall be a Blessing
Продължаваме да разглеждаме системата за благословение, дадена на Авраам в Битие 12-та глава. Бог обещал, че ще благослови Авраам и че ще възвеличи името му. В предишната глава забелязахме, че величието на Авраам, в голяма степен зависело от отношението и позицията на жена му спрямо него. Колкото по-голямо е нейното посвещение и уважение към съпруга й, толкова по-велико става името му. А сега ще обърнем внимание на следващия аспект от системата за благословение:
Бит. 12:2 Ще бъдеш за благословение
Това въвежда цяла една концепция за деятелността и посредничеството. Бог подчертава, че Авраам ще бъде за благословение; благословението ще протича от него? Нека обърнем внимание на това:
Бит. 12:3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.
Важността на Посредничеството
Моля не пропускайте тази идея. Бог щял да благослови всички семейства на земята чрез Авраам. Единственият начин по който Божието благословение може да бъде прието е чрез него. Ето защо всеки трябва да стане дете на Авраам, за да получи благословението.
Гал. 3:16 Сега обещанието бе към Авраам и неговото потомство.
Гал. 3:29 И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание.
Римл. 4:16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас.
От перспективата на християнството, защо трябва да ставаме деца на Авраам? Не ни ли е нужен само Христос? Защо ни е нужен Авраам? Това е един изключително важен въпрос. Обещанията на завета бяха дадени на Авраам. Самото идване на Христос било изпълнение на Божиите обещания към Авраам. Нека като християни да помним, че не можем да стоим независимо от Авраам, а трябва да бъдем присадени в Израил, за да наследим обещанията дадени на Авраам.
Римл. 11:18-21 Не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. 20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.
Бихме могли да отделим много време за тази тема, но важната идея е, че Бог предоставя Своите благословения чрез посредник. По отношения на Божиите благословения, Той работи с нас чрез посредник; не работи с нас директно. Та каква е идеята на всичко това?
Трябва да преразгледаме целия въпрос за мъдростта на Бога. Може да си спомните, когато изследвахме за мъдростта на Бога, че Бог е родил Своя Син, Своя посредник, и го е направил извор на управлението на Бога. Защо? Защото Отец не може да бъде наш пример във всичко. Защо? Защото Бог не се подчинява на никого, и не е послушен на никой друг, а това не е модел, който ние можем да следваме. Затова Бог работи, чрез покорни посредници от които Синът на Бога е главният и най-славният.
Сатана не искал да се занимава с посредничеството на Сина на Бога, той искал директен достъп. Ето къде е съсредоточена цялата борба – отхвърлянето на назначеното от Бога посредничество.
Можете ли да видите защо Бог е установил система за благословение, която изисква от нас да работим чрез посредник? Всички можем да твърдим, че се покоряваме на посредничеството на Христос, защото не можем да Го видим, но покоряването на едно видимо посредничество е подходящ тест да се види дали ще се покорим на Божието дело чрез посредник.
В системата за благословение, която установил Бог, Авраам действа като образ на Христос. Той е посредник, чрез който протичат всички благословения на Бога. Точно както е с Христос. Всички Божии благословения идват до нас чрез Христос. Можем да бъдем благословени само чрез подчиняване на посредничеството на Христос. Ако отхвърляме Христос, отхвърляме Този, Който Той представя.
1 Йоан 2:23 Всеки, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
Във върховната Си мъдрост, Бог е разширил този принцип към живота на Авраам и го е направил пример за Христос; един посредник, чрез който протичат всички благословения. Обърнете внимание колко е важна връзката ни с Авраам.
Бит. 12:3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, който те кълнат, и в теб ще се благославят всички земни племена.
Центърът на борбата е за Посредничеството
Онези, които уважават назначеното от Бога посредничество и му се подчиняват са благословени; те се свързват с Бога чрез Неговия посредник. Онези, които проклинат или отхвърлят посредничеството на Авраам ще се откъснат от канала на благословението и ще бъдат проклети. Обърнете внимание, че не можете да прокълнете Божия посредник, проклятието винаги ще се връща обратно към вас.
До този момент много хора биха приели тази система, но на основание на това, че посредникът не върши нищо погрешно. Ако помислите внимателно върху това, което току що казах, тогава ще запитате – от къде ще знам дали посредникът е извършил нещо погрешно? Това повдига много въпроси относно властта и нашето отношение към нея:
-
Ако смятаме, че посредникът е в грешка, как може да сме сигурни, че ние не сме в грешка?
-
Ако сме сигурни, че посредникът е в грешка, как ще подходим тогава?
Тези два въпроса стоят в самото сърце на великата борба. Сатана смятал, че Бог е в грешка като е определил Сина Си за единствения посредник, чрез който да се изливат благословенията Му. Как подходил той към това? Опитвайки се да спечели подкрепата на останалите, за да подкопае авторитета на посредника, причинявайки разцепление и разделение, след което би принудил Бог да поправи решението Си.
Историята в Битие ни дава ясно ръководство за това какво да правим в една ситуация, когато един посредник се проваля, защото Авраам се проваля в няколко случая. Битие 20-та глава ни осигурява съвършен пример за това как децата на Авраам трябва да подхождат към един провалящ се посредник.
Падението със Сара
Не би трябвало да е учудващо, че щом Сара е ключът за възвеличаването на Авраамовото име, то тя станала основната мишена на Сатана, който искал да унищожи системата за благословение. Сатана въздействал на страховете на Авраам и чувството му за самосъхранение, за да го накара да ощети съпругата си:
Бит. 20:13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.
Това е един много тъжен стих и той се отразява на всички нас в канала на благословението. В хармония с Бит. 3:16, желанието на Сара било подчинено на нейния съпруг, той бил нейната сила, нейната радост, нейната хвалба – нейният мъж.
Само като си помислим, че той й е причинил това – на всяко място да отрича онова, което било най-скъпоценно за нея, отношенията със съпруга й. Защо й причинил това? Защо й причинил тази болка? Страхът – наследството от Адам в градината. Той се уплашил за живота си и след това започнал да практикува един обичай, който щял да носи смърт. Несигурността, която Сара преживяла, повишила усещането й за малоценност и я накарала да иска съпруга й да вземе слугиня, за да имa дете.
Често съм се чудил как е могла да направи това! Но когато успеете да видите, че Авраам поискал от нея да отрича отношения им на всяко място, ще разберете, че Сара вероятно е започнала да се чувства така малоценна. Като прибавим и това, че по-късно тя не можела да има дете, сигурно е започнало да й изглежда сякаш Бог също я е проклел. Тя изглежда е слязла толкова надолу в чувството си за малоценност, че доброволно позволила друга жена да вземе съпруга й.
Как смятате, колко трудно трябва да е било да уважава съпруга си, имайки предвид факта, че той отричал отношенията им на много места, където пътували? Възможно ли е Сара да е била изкушена да отхвърли посредничеството на съпруга си като канал за благословение? Но какво направила тя? Петър се позовава на тази история, за да сподели една важна идея:
1 Петр. 3:1-6 Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се спечелят без слово, чрез поведението на жените си, 2 като видят вашето поведение в страх и чистота. 3 Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, 4 а скритият човек на сърцето, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. 5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си, 6 както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха.
Сара продължила да поставя себе си в подчинение на своя съпруг дори, когато той не слушал Словото да се грижи и да защитава съпругата си. Тя все още го наричала господарю и му се подчинявала. Благодаря ти Сара за този красив пример на подчинение в най-изпитващата ситуация.
Тя помнела завета, който сключила със съпруга си и не се отклонила от него, но продължила да му се подчинява, доверявайки се, че Бог щял да поправи ситуацията.
Падението с Авимелех
Принципите отиват отвъд Сара и следващият пример в същата глава е просто удивителен.
Бит. 20:1-7 Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар. 2 И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех прати и взе Сара. 3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж. 4 А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ? 5 Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това. 6 И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. 7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
Тук се намира един труден за научаване от всички нас урок. Авимелех не бил направил нищо погрешно. Авраам излъгал за своите отношения със съпругата си, но Авимелех бил заплашен със смърт в случай, че докосне Сара. Отгоре на това, Бог казва на Авимелех, че Авраам бил пророк и че Авраам щял да се помоли за него и той щял да живее.
Има много поуки за нас тук относно подхода към провалящ се посредник. За повечето от нас тази история изглежда напълно несправедлива. Авраам бил този, който сбъркал. Авимелех трябваше да се помоли за Авраам! Но Авраам бил избрания посредник, посредникът на благословението и Бог бил сключил завет с него.
Апелът на Авимелех към Авраам да се помоли за него, щял да напомни на Авраам за заветната му идентичност и да го накара да заеме наново своето правилно място като посредник на Бога. Ключът за възстановяването на Авраам, не бил в отнемане на позицията му, но като бъде дадена в по-голяма мярка, като средство, което да напомни подходящата му роля.
Тази история ни разкрива, че ключът за подхождането към провалили се посредници (власти) е в повишаване ролята на подчинението като средство за събуждане на истинската идентичност на посредника. Бунтът означавал смърт. Ако Авимелех бил реагирал с гнева на себеоправданието и започнел да обвинява Авраам в измама, атакувайки го, той щял да си докара проклятие. Защото както казал Бог: “И ще благословя онези, които те благославят и ще прокълна онзи, който те проклина.” Страшно нещо е да прокълнеш Божия посредник, особено когато той е сгрешил.
Какви поуки се съдържат тук за нас днес? Дали в своя живот си имаме работа с пропаднали просредници? Има ли над нас ръководство, което не върши това, което Бог е поискал от него? Ако наистина сме деца на Авраам, как ще отговорим?