Съботата, ключ за приемане на заветното обещание

Превод от английски на оригиналната статия: The Sabbath the Key to Receiving the Covenant Promise

Ез. 20:12 Също и съботите Си им дадох да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, ГОСПОД, ги освещавам.

"За онези, които пазят свято съботния ден, тя е знак за освещение. Истинското освещение е хармония с Бога, единство с Неговия характер. То се получава, чрез послушание на онези принципи, които са копие на Неговия характер. Съботата е знакът на послушанието. Този който е послушен от сърце на четвъртата заповед, ще бъде послушен и на целия закон. Той е осветен чрез послушание. За нас, както и за Израил, съботата е дадена като "постоянен завет." За онези, които почитат Неговия свят ден, съботата е знак, че Бог ги признава за Свой избран народ. Тя е клетва, че Той ще изпълни към тях завета Си. Всяка душа, която приема знака на Божието управление, поставя себе си под божествения, вечен завет. Тя се обвързва със златната верижка на послушанието, всяка халка от която е обещание." Свидетелства към църквата – т. 6, с. 350

Богът на Израил е обещал да изпълни завета с онези, които почитат Неговата събота. В Евр. 8:10 се намира обещание:

Евр. 8:10 Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.

Нашата решимост да съблюдаваме вярно съботата е акт на вяра, че Бог ще усъвършенства характерите ни и ще ни даде силата Си. Онези, които пазят съботата, ще бъдат укрепени от Бога, за да спазват целия закон.

Съблюдаването на съботата е точно както, когато Иисус питал паралитика, желаеш ли да оздравееш и след това му казал да стане и да ходи.

"От семплия библейски запис за това как Иисус лекувал болните, можем да научим нещо за това как да вярваме в Него за прощение на греховете. Нека се обърнем към историята за паралитика във Витезда. Бедният страдалец бил безпомощен; той не бил използвал крайниците си в продължение на тридесет и осем години. Но Иисус му казал: "Стани, вземи постелката си и ходи." Болният е можел да си каже: "Господи, ако ти желаеш да ме излекуваш, ще послушам словото Ти." Но не, той повярвал на словото на Христос, повярвал че е излекуван и веднага положил усилието; той искал да ходи и проходил. Действал по думата на Христос и Бог му дал силата. Той бил излекуван." Пътят към Христос – с. 50

Ние избираме да вярваме, че в решимостта да се спазва съботата на всяка цена, Бог ще ни направи способни да спазваме както нея, така и целия закон. До този момент не бях виждал простотата на това нещо. В по-ранните си години, се опитвах усърдно да спазвам съботата както по отношение на подготовката, така и чрез избягването на светски мисли и дейности. Често се намирах изтощен, по-малко обичащ и загрижен за останалите, опитващ се да се запазя чист и свят за Господ.

Имах както радостни, така и изпитващи преживявания със съботата. Смятам, че това отразява моето колебание между два различни Бога. Отец и Сина и Триединството. Сега мога да видя, че няма сила за спазване на съботата в поклонението на Триединството. Така тя се спазва или законнически или е леко зачитана.

През последните няколко седмици, аз и семейството ми преживяхме няколко доказателства за обещаната от Бога сила, която се дава на онези, които се опитват да спазват вярно съботата, не като средство да покажат на Бог, че са верни, но по-скоро търсейки обещаното заветно благословение. Получихме яснота на ума, радост в сърцето и постигане на по-голяма пълноценност в много отношения, когато избрахме да вярваме, че Бог действително е благословил съботата и че Той ще благослови всички онези, които Го търсят чрез святия Му ден.

Каня ви да прочетете с молитва Свидетелства към Църквата – т. 6, гл. 44 – Съблюдаване на съботата и да се помолите на Господ да ни помогне всички вярно да бдим за началото и края на съботата, и да бъдем подготвени да приемем обещаното за нас благословение на Господ.