Разобличаване на безполезността в Нaй-святото място

 „Посочено ми бе назад към времето, когато се прогласи първото идване на Христос. Йоан бе изпратен в духа и силата на Илия да приготви пътя на Исус. Отхвърлилите свидетелството на Йоан нямаха никаква полза и от ученията на Исус. Поради тяхната съпротива срещу предсказващата идването Му вест, те не бяха в състояние да приемат силното доказателство, че Той бе Месия. Сатана ги накара да отидат още по-далеч - да отхвърлят и да разпънат Христос. Поставили се в такова положение, те не можаха да приемат благословението в деня на Петдесетницата, което би им посочило пътя за небесното светилище. Раздирането на завесата в храма показа, че еврейските жертви и обреди нямаше да бъдат повече приемани. Великата жертва бе принесена и приета. Светият Дух, Който слезе в деня на Петдесетницата, насочи умовете на учениците от земното към небесното светилище, където Исус бе влязъл чрез собствената Си кръв, за да излива над учениците Си благодатта на Своето изкупление. А евреите бяха оставени в пълен мрак. Те изгубиха цялата светлина за спасителния план, която можеха да имат, и все още се уповаваха на своите безполезни жертви и приноси. Небесното светилище бе заело мястото на земното, но те не знаеха за промяната. Затова нямаха полза от посредничеството на Христос в Светая.“

„Много хора се ужасяват от поведението на евреите, отхвърлили и разпънали Христос. Като четат историята на неговото малтретиране, те мислят, че биха Го обичали и не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито пък биха Го разпънали, както направиха евреите. Но Бог, Който чете в сърцата на всички, е подложил на изпит любовта им. Цялото небе наблюдаваше с най-дълбок интерес приемането на първата ангелска вест. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус и които са проливали сълзи при четенето на историята за кръста, осмиваха радостната вест за Неговото идване. Вместо да я приемат, те я обявиха за заблуда. Мразеха онези, които обичаха Неговото идване и ги изключваха от църквите. Отхвърлилите първата ангелска вест не можаха да се възползват от втората; нито можаха да се възползват от среднощния вик, който трябваше да ги подготви чрез вяра да влязат с Исус в Светая Светих на небесното светилище. А чрез отхвърлянето на двете предишни вести те така са помрачили разума си, че не могат да видят никаква светлина в третата вест, която посочва пътя към Светая Светих. Видях, че както евреите разпънаха Исус, така и църквите по име бяха разпънали тези вести, затова не разбират пътя към Светая Светих и не могат да имат полза от посредничеството на Исус. Както евреите, които принасяха своите безполезни жертви, те изпращат своите безполезни молитви към отделението, което Исус беше напуснал. А Сатана, доволен от тази измама, възприема религиозен характер и води мислите на тези мними християни към себе си, действайки със силата си, знаменията си и лъжливите си чудеса, за да ги хване в своята примка. Някои той измамва по един начин, а някои - по друг. Приготвил е различни заблуди за въздействане върху различните умове. Някои гледат с ужас на една заблуда, а с готовност приемат друга...“ Ранни писания, Една твърда платформа – Параграф 2, 3

Посочената от Елън Уайт последователност започва от делата (двора), минава през думите (Святото място) и предполага самия източник на всичко – сърцето/ума и мислите. Това колективно духовно пътуване на Божия народ трябва да отговори на стандартите в планинската проповед, където Божият закон като копие на Божия характер разобличава и самите мисли на човека. В Светая Светих се осъществява съдът. Какво е истинското естество на този съд научаваме от книгата на Алонсо Джоунс Великите нации днес, Гл. 23 „Настана часът на Неговия съд.“

Така, по самото естество на решението на съда в случаите на тези живи хора, във времето на вестта, че “часът на Неговият съд е дошъл,” е явно, че няма дълъг процес на проучване и балансирано съпоставяне на записите; а това е просто признаване на състоянието на всяка личност според нейния собствен избор... ” {GNT 243.2}

Тук ни е показано, че Божият съд, както и Божият закон според който той се провежда не са нещо наложено, а са нещо естествено. Сатана внушил на ангелите, а после и на хората, че Божието управление е нещо наложено (Виж 1ДП 18.2, ПП 35.3 и 37.1; Бит. 3:4).

Защото този закон достига до най-тайните неща, самите мисли и намерения на сърцето. “Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай“; и: „Който убие, ще бъде виновен пред съда.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака [безделнико], ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.” “Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” “Така говорете и така постъпвайте, като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.” Матей 5:21, 22, 27, 28; Яков 2:12. {GNT 253.2}

Тук ясно се показва, че изпита на съда в Светая Светих достига до мислите или до Светая Светих на самия човек.

Наистина, това, че вестта въобще е била давана някога само по себе си би било доказателство за това, че часът на Неговия съд е дошъл; защото никоя Божия вест никога не може да бъде дадена преди времето си. Затова всеки път, когато се открива, че тази вест звучи в света, тогава ще бъде вярно, че часът на Божия съд е дошъл. Словото на вестта, което говори така ще бъде само едно оповестяване на факта, че часът на Неговия съд е дошъл. Всеки, който вярва във вестта ще повярва, че това е факт: той ще трябва да го повярва, за да бъде вярващ във вестта; защото самото слово на вестта, която той изповядва, че вярва казва, че това е така. И доколкото вярва в това, той ще влезе навреме в Божия съд, и постоянно ще поддържа себе си подчинен на всички изпити на този съд. {GNT 247.2}

Тук се вижда ясно, че адвентният народ все още не е повярвал във вестта за съда, така, че тя да го преведе през всички последни тестове преди запечатването.

Ако има някой, който изповядва, че вярва в тази вест, но живее сякаш не би преживял, ако научеше, че съдът е настъпил; и би извършил революция в живота си само, ако знаеше, че съдът вече е дошъл до живите, но не би извършил тази революция, ако можеше да е сигурен, че съдът още не е дошъл; тогава за какво би могла да му е една вест, дори и да му беше изпратена директно и лично на него от небето, че съдът над живите е започнал? В такъв случай, всяка промяна, която може да се преследва или осъществи, не би имала каквато и да е стойност; и тези личности не биха били по-подготвени за решението на съда отколкото, ако не бяха чули нищо за нея. Единствената промяна, която би се извършила в един такъв живот би била изцяло заради страх от последствията, а не от някаква любов към правдата... {GNT 248.2}

Тази идея се потвърждава и от Елън Уайт:

"Краткостта на времето често е представяна като подтик за търсене на правдата и сприятеляването с Христос. Това не трябва да бъде най-големият мотив за нас, защото то намирисва на егоизъм. Необходимо ли е да ни бъдат представени ужасите на Божия ден, за да бъдем принудени да действаме правилно чрез страх? Не трябва да е така. Исус е привлекателен. Той е пълен с любов, милост и състрадание. Той предлага да бъде наш приятел и да ходи с нас през всичките груби пътища на живота. Той ни казва: Аз съм Господ твоят Бог; ходи с мен, и аз ще изпълня пътя ти със светлина. Исус, Величието на небето, предлага да издигне до дружба със Себе Си онези, които идват при Него с бремената си, слабостите си и грижите си. Той ще ги смята за Свои деца, и накрая ще им даде едно наследство по-ценно от империите на царе, една славна корана - по-богата от тази, която някога е стояла на челата на най-въздигнатия земен монарх." {Елън Уайт, Издигнете Го, с. 98, Параграф 3}

Онези, които са направени праведни, живеят праведно; защото „живеят чрез вяра.“ Тази сила на Бога е творческа и следователно тя е мигновена в своето действие. Защото “Той каза, и стана.” Псалм 33:9. Когато прокаженият казал: “Господ, ако искаш, можеш да ме очистиш.” Той отговорил: “Искам, бъди очистен. И веднага що Той каза това, веднага проказата го остави, и той беше очистен.” Марко 1:40-42. И всяка душа, която обича и копнее за правдата, и мрази нечестието и желае да избяга от него, като чуе тази вест на вечното евангелие, прогласяващо, че часът на Божият съд е дошъл, и влиза в съда на този час, може в същата тази минута—“моментално”— да бъде подготвена чрез това вечно евангелие за съда. И докато се задържа в присъствието на съда, подчинена на всичките му изпитващи тестове, и държи здраво това вечно евангелие, — силата му да спасява, и правдата, която то разкрива, — тя е готова за кризата на онзи съд във всеки момент на „часа“, защото, когато дойде критичният момент, в който се стигне до нейното име, тя е праведна чрез „силата на Бога“ и правдата на Бога, която й е дала онова евангелие; и с най-голяма радостта Съдията ще изговори радостните думи: “Който е праведен, нека бъде и занапред праведен.” {GNT 251.2}

Не, не; никакво такова нещо [да живеят все едно няма съд] не може да има, при хората на тази вест за съда; те я приемат като вест на съд; и по един подходящ начин влизат навреме в съда. Понеже Той е изложил тайните ни грехове в светлината на лицето Си, ние сами ще изложим тайните си грехове в светлината на изражението Му. Понеже Той ни е изпитал и ни е познал, ние ще Му кажем навреме: “Изпитай ме, о, Боже и познай сърцето ми: опитай ме и познай мислите ми: и виж дали има някакъв нечестив път в мен.” Понеже всичко е голо и открито пред очите на Онзи, с когото си имаме работа, ние самите постоянно ще държим всички неща голи и открити пред очите на Онзи, с когото си имаме работа. {GNT 255.1}

Когато Третата ангелска вест завърши, тогава тайната на Бога — евангелието — ще бъде завършено; и това е в деня на гласа на ангела със седмата тръба, както Той е заявил на слугите Си пророците. {GNT 256.5}