Козелът за отпущане и милостивият характер на нашия Баща
Публикувана Окт 25, 2017 от Деян Делчев в Божият характер
Много от нас, чието минало е свързано със средата на адвентизма знаем добре, че символичният Ден на Умилостивението сочи към специалното събитие, което се случва от 22-ри октомври, 1844 г. до сега:
“Гледах - казва пророк Даниил, - догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелетата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха” (Даниил 7:9, 10).
Така бе представен на пророка във видение великият и тържествен ден, когато животът на всеки човек ще премине пред Съдията на света и характерът му ще бъде разгледан, като на всеки ще бъде отсъдено “според делата му”. Старият по дни е Бог Отец. Псалмопевецът казва: “Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века до века Ти си Бог” (Пс. 90:2). Той, Който е първопричината на всяко същество и източникът на всички закони, ще председателства съдебното заседание. А свeтите ангели, чийто брой е “десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди”, ще присъстват на великия процес като служители и свидетели.
“Гледах в нощните видения и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Даниил 7:13, 14). Идването на Христос, описано тук, не е второто Му пришествие на земята. Той идва при Стария по дни в Небето, за да приеме власт, слава и царство, които ще Му бъдат дадени, щом завърши службата си на посредник. В пророчеството е предсказано, че това идване ще стане в края на 2300-та дни, т.е. през 1844 г. Придружен от небесни ангели, нашият велик Първосвещеник влиза в Светая Светих. Тук се явява пред Бога, за да извърши последната работа от службата Си за човека - делото на изследователния съд, и да издейства изкупление за всички, за които е показано, че имат право да се възползуват от Неговите заслуги.
В символичната служба в Деня на умилостивението участваха само дошлите при Бога с изповед и покаяние, чиито грехове бяха пренесени върху светилището чрез кръвта на жертвата за грях. Така и във великия ден на приключване на изкуплението и на изследователния съд се разглежда само животът на изповядалите, че принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е специален и се извършва отделно в по-късен период. “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1 Петрово 4:17). Великата борба, Гл. 28 Изследователния съд – Параграф 1-4
В този процес на изследване на записа на живота, ще бъде показано ясно кои са приели заместническата Жертва на нашия Баща. Неговият единороден Син умря, за да можем да живеем по силата на Неговия непорочен характер. Получаваме този дар само чрез вяра, но законът на нашия Баща ще покаже дали наистина сме го получили, защото правдата на Христос изпълнява закона (Римл. 8:4). По какъв начин в символичния Ден на Умилостивението е било показвано, че Христос ще плати наказанието за нашия грях?
И да вземе от обществото на израилевите синове два козела в жертва за грях и един овен за всеизгаряне. 6 И Аарон да приведе юнеца на жертвата за грях, която е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. 7 Да вземе и двата козела и да ги представи пред ГОСПОДА при входа на шатъра за срещане. 8 И Аарон да хвърли жребий за двата козела — един жребий за ГОСПОДА и един жребий за освобождение. 9 И Аарон да приведе козела, на който е паднал жребият за ГОСПОДА, и да го принесе в жертва за грях. 10 А козела, на който е паднал жребият за освобождение, да се представи жив пред ГОСПОДА, за да се извърши с него умилостивение и да го изпрати за освобождение в пустинята.... 15 И да заколи козела на жертвата за грях, която е за народа, и да внесе кръвта му зад завесата, и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. 16 И да направи умилостивение за светилището заради нечистотите на израилевите синове и заради престъпленията им във всичките им грехове. Също така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им сред нечистотите им. Левит 16:5-10, 15, 16
Господ Исус “бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт” (Евр. 2:9), която е окончателният резултат от нашите грехове. Всеки от човешкото семейство, който приема тази жертва, няма да претърпи реалната смърт, която е последица от греха (Римл. 6:23), и дори и да почине, това ще бъде само заспиване до възкресението при Второто пришествие, а не реална смърт:
Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25 Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? Йоан 11:21-26
Причината за пълната и реална смърт на Христос била, че Той понесъл всички резултати от греха, които са реална и пълна смърт. До този момент никой никога не бил претърпявал такава смърт и никой не е бил определян от Отец да претърпява това, защото Неговият единороден Син поел всичко това върху Себе Си:
На Христос като наш заместник и застъпник бе възложено нечестието ни. Той бе сметнат за престъпник, за да може да ни изкупи от присъдата на закона. Вината на всеки Адамов потомък тежеше на сърцето Му. Божият гняв против греха, страшното изявление на Неговото неодобрение към нечестието изпълваха душата на Божия Син с ужас. През целия Си живот Христос бе проповядвал на един паднал свят добрата вест за милостивата и опрощаваща любов на Отца. Спасение и за най-големия грешник - това бе Неговата тема. Но сега, когато носеше ужасната тежест на вината, Той не можа да види милостивото лице на Отца. Оттеглянето на Божественото присъствие от Спасителя в този час на агония прониза сърцето Му с такава мъка, която никога не може да бъде разбрана от човеците. Тази агония бе толкова силна, че физическата болка бе трудно доловима. Копнежът на вековете, Гл. 78 Голгота Параграф 37
На кръста било показано ясно какво се случва с някой, който получава пълното наказание за греха. Не че Отец е скрил лицето Си от Своя Син (Пс. 22:24), но греховете на света направили това. Колко благодарни трябва да сме, че заради нас Христос е взел всичко това върху Себе Си и по този начин Той станал наш истински Заместник. От самото начало, когато човечеството паднало в грях, нашият Баща не е позволил на греха да наложи пълното си наказание върху нас (Бит. 2:17), защото Христос е “Агнето заклано от основаването на света”. Тогава какво ще се случи накрая с онези, които докрай отказват да приемат Заместникът на нашия Баща за нас в смъртта?
“Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса нашия Господ” (Римл. 6:23). Докато наследството на праведните е вечен живот, участта на безбожните е смърт. Мойсей заяви на древния Израел: “Днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото...” (Втор. 30:15). Смъртта, за която се споменава в тези текстове не е изречената над Адам, защото цялото човечество претърпява наказанието за неговото престъпление; това е “втората смърт”, която се дава в противоположност на вечния живот. Великата борба, Гл. 33 Първата голяма измама - Параграф 39
Сатана със страшните си изкушения разкъсваше сърцето на Исус. Спасителят не можеше да погледне зад портите на гроба. Надеждата не му разкриваше, че ще излезе от гроба като победител, нито пък, че жертвата Му ще бъде приета от Отца. Той се побоя да не би грехът, който е така оскърбителен за Бога, да Го раздели завинаги от Него. Христос изпитваше същата душевна мъка, която ще изпита и грешникът, когато милостта се оттегли и не ще има вече кой да пледира за провинената раса. Чувството за грях, довеждащо до гнева на Отца над Него като заместник на човека - това бе, което направи чашата, която Той пиеше, толкова горчива. И тя сломи сърцето на Божия Син. Копнежът на вековете, Гл. 78 Голгота - Параграф 38
След като Сатана въведе греха в света, той изкуши човека да се постави в бунт срещу властта на Бога. Той вдъхна в него омраза срещу Бога поради резултатите от греха. Той му внуши, че Бог е произволен, лишен от милост и благоволение, поради наказанието на закона, което падна върху престъпника. Когато падналият човек вижда Бога в тази светлина, той отхвърля властта му на морален управител. Бог има право да даде сила на наказанието на закона върху престъпниците, защото закон без наказание би бил безсилен. Божият закон е основата на всеки закон и всяко управление…. Когато проклятието падна върху възлюбения Син на Бога, който стана грях за нас, Отец изяви, че непокаялият се престъпник на неговия закон ще трябва да претърпи пълното му наказание. Словото на Бога заявява: “Душата която греши, тя ще умре.” Божият закон беше издигнат и защитен от Сина на Бога. Смъртта на Христос, като умилостивителна жертва, отваря път, чрез който грешникът може да бъде опростен, и да се обърне от пътя на престъплението към пътя на истината и правдата, докато в същото време защитава непроменимостта на закона. В плана на спасението, правда и милост си стиснаха ръцете. Знамения на времето, 14-ти юли, 1890 г., параграф 2
Тези цитати показват ясно, че задействането на наказанието за греха върху престъпника от страна на нашия Баща, ще бъде същото, както при Неговия Син на кръста. Ако вярваме, че Христос умря понеже Неговият Баща Го е убил (Исая 53:4), чрез това просто показваме, че имаме ума на падналия човек. Христос умрял с първата смърт, защото Той бил първият, който понесъл пълните последствия от наказанието на греха. Ето затова, когато Христос излязъл от гроба бил наречен “първородният от мъртвите” (Кол. 1:18) въпреки, че хронологически Мойсей бил възкресен преди този момент. Христос и Отец никога не са възнамерявали да има някога токова нещо като “втора смърт”, понеже Христос вече е поел всичко това върху Себе Си. Забележете, че пъкълът въобще не е бил плануван за човешки същества:
Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели; Мат. 25:41
Не че Бог някога е съставил план за съществуването на пъкъла. Такъв е бил избора на причинителите на греха; те са тези, които дали сила на този процес. Дяволът и неговите ангели не биха могли да се възползват от предвидения от Отец Заместник, понеже са извършили грях пред лицето на едно пълно откровение за милостивия характер на нашия Баща и по отношение на тях не би могло да има повече място за преживяване на истинско покаяние:
Опрощаваща, изкупителна любов е извадена на светло в Христос Исус. Сатана е представял погрешно характера на Бога, и беше необходимо за непадналите светове, ангелите и хората да се направи едно правилно представяне. Сатана беше заявил, че Бог не познава себеотрицанието, милостта и любовта, но че той бил строг, взискателен и непрощаващ. Сатана никога не изпита прощаващата любов на Бога; защото той никога не упражни истинско покаяние. Неговите представяния на Бога бяха неправилни; той беше един фалшив свидетел, обвинител на Христос и обвинител на всички, които отхвърлят сатанинското иго и се връщат към отдаване на доброволна вярност към Бога на небето. Ривю енд Херълд, 9-ти март, 1897 г., параграф 3
Но дори и като грешник, човек се намираше в съвсем различно положение от това на Сатана. Луцифер бе съгрешил на небето в светлината на Божията слава. Божията любов му бе разкрита така, както на никое друго същество. И при положение, че познаваше Божия характер и Божията доброта, Сатана последва собствената си егоистична, независима воля. Този избор бе окончателен. Нищо друго повече не можеше да направи Бог, за да го спаси. А човекът бе измамен. Умът му бе заслепен от сатанинските софизми. Той не познаваше височината и дълбочината на Божията любов. Опознаеше ли я, за него имаше надежда. Чрез наблюдаване на Божия характер той можеше да бъде привлечен обратно при Бога. Копнежът на вековете, Гл. 79 „Свърши се!“ - Параграф 18
Чрез тези мисли, сме подготвени да проучим окончателното наказание на закона над непокаяните престъпници, така както това е показано чрез символичната служба в Деня на Умилостивението:
“Тогава, като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя” (ст. 21-22). Козелът за отпущане не се връщаше вече в лагера на Израил, а от човека, който го бе оставил, се изискваше да се измие и да изпере дрехите си с вода, преди да се върне в лагера. Великата борба, Гл. 23 Какво е светилището? - Параграф 31
Разбрано бе също, че докато принесеният в жертва за грях козел посочваше Христос като жертва, а първосвещеникът го представяше като посредник, то козелът за отпущане символизираше Сатана - авторът на греха, върху когото в края щяха да бъдат стоварени греховете на истински покаялите се. Първосвещеникът посредством кръвта на жертвата за грях премахваше греховете от светилището и ги поставяше върху козела за отпущане. Когато Христос в края на службата Си чрез собствената кръв отнеме от небесното светилище греховете на народа Си, ще ги постави върху Сатана, който при изпълнението на присъдата ще трябва да понесе последното наказание. Козелът за отпущане се изпращаше в една ненаселена страна, за да не се върне никога вече в обществото на Израил. Така и Сатана ще бъде отстранен завинаги от присъствието на Бога и на Неговия народ и ще бъде заличен от съществуване при окончателното унищожаване на греха и на грешниците. Пак там – Параграф 40
Чрез тази служба можем ясно да видим, че не е Бог, този, който убива Сатана. Той само позволява наказанието на греха да дойде върху него в негова пълна сила. В символичната служба, козелът, който представял Христос, бил убиван от самия Свещеник, което показва решението на Христос да подчини живота си доброволно на смърт:
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18 Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец. Йоан 10:17, 18
Божият Син доброволно подчинил Себе Си на пълното наказание на греха, за да може да стане наш Заместник. Така Христос позволил на пълното наказание на греха да дойде върху Него, чрез всички събития, които се случили с Него от Гетсимания до Голгота. Съдбата на козела за отпущане (Сатана) се различава в това, че той няма да бъде убит от никой, но “ще понесе върху себе си всички техни беззакония в една ненаселена земя” (Левит 16:22). Не знаем какво точно се е случвало със символичния козел за отпущане след като е бил отвеждан в пустинята, но знаем, че след Второто пришествие на Христос, Сатана действително ще бъде закаран в една пуста земя за един период от 1000 години:
Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите й.... И в онзи ден ГОСПОД ще накаже войнството на висините във висините и земните царе на земята. 22 И ще бъдат събрани, както се събират затворници в тъмницата. И ще бъдат затворени в затвора и след дълго време ще бъдат наказани. Исая 24:1, 21, 22
И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. 2 Той улови змея, старовременната змия, която е дяволът и Сатана, и го върза за хиляда години, 3 и го хвърли в бездната, и я заключи, и я запечата над него, за да не мами вече нациите, докато се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. Откр. 20:1-3
По това време праведните ще бъдат възкресени и взети в небето с Христос, защото действителните Шатри ще са започнали:
И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Иисусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. 5 Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години. Откр. 20:4-6
Празникът на шатрите бе не само възпоменателен, но и символичен. Той посочваше не само назад към пустинното пътуване, но като празник на жетвата честваше събирането на земните плодове и сочеше напред към великия ден на окончателното събиране, когато Господарят на жетвата ще изпрати жетварите Си да съберат плевелите на купове за огъня, а пшеницата - за Неговата житница... Патриарси и пророци, Гл. 52 Господните празници - Параграф 22
Тогава праведните ще видят ясно милостта на Бог и Неговия Син в отношението им, както към неправедните ангели, така и към неправедните човешки същества. Но пълното наказание все още няма да е наложено върху Сатана и останалите по това време. Това ще се случи след хилядата години. Нека внимателно проследим какво се случва тогава:
И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от неговата тъмница 8 и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък. 9 И те се разпростряха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и огън падна (от Бога) от небето и ги погълна. 10 И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем в цялата вечност. 11 И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. 12 Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. 14 И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. 15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро. Откр. 20:7-15
Този пасаж от Писанието показва как пълното наказание на греха ще бъде наложено върху онези, които избират да отхвърлят Жертвата на Отец за тях. Забележете, че макар тези хора да са възкресени, те са наречени „мъртви“ и това е така, защото те са избрали имената им да не се съдържат в книгата на живота. Онази част с огъня, който пада от Бога (стих 9) е обяснена в 11-ти стих. Присъствието на Бога и Неговия Син, Техният характер и Техният закон е това, което ще позволи на пълното наказание на греха да бъде наложено върху Сатана и всички негови симпатизанти. Говорейки за този ден Исус казал:
И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Йоан 12:47, 48
Интересно е, че Левит 16-та глава, където са представени подробностите за символичния Ден на Умилостивението, започва със следната информация относно причината за дадените по-нататък подробности:
И ГОСПОД говори на Мойсей след смъртта на двамата сина на Аарон, когато пристъпиха с чужд огън пред ГОСПОДА и умряха. 2 ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището, което е зад завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облака върху умилостивилището. Левит 16:1, 2
Аароновите синове, Надав и Авиуд умрели, защото влезли пияни в светилището и с чужд огън (Левит 10). От физически огън ли били убити те? Не, защото четем:
Затова излезе огън отпред ГОСПОД и ги пояде и те умряха пред ГОСПОДА.... И Мойсей повика Мисаил и Елисафан, синовете на Озиил, чичото на Аарон, и им каза: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и ги изнесете вън от стана. 5 И те пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, както каза Мойсей. Левит 10:2, 4, 5
Физически огън не би позволил “хитоните им“ да останат неповредени. Това бил огънят на Божието слово, което отразило обратно греха на тези хора към тях. Относно този огън Исус казал:
Огън дойдох да хвърля на земята и какво да искам, ако вече се е запалил? Лука 12:49 (KJV)
Този огън бил резултат от разкриването на Божия характер на милост, което било непоносимо за онези, които следвали Сатана и неговия характер. При Сатана този огън ще функционира поради следните причини:
Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Езекиил 28:18
Този огън е пълното наказание на греха наложен върху Сатана чрез изявата на Божия характер на милост и чиста любов. Това е най-мъчителният огън, който би могъл да съществува, но не е Бог този, който убива Сатана, в противен случай Бог бил бил заплатата на греха, а не смъртта. В този процес Бог позволява на Своя закон да бъде независим арбитър за греха, така както направил и на кръста. Колкото за онези, които следвали Сатана, те не случайно били представени от Христос като кози:
А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките (свети) ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги раздели едни от други, както овчарят разделя овцете от козите; … Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели; Мат. 25:31, 32, 41
Козите идентифицират характерите си с този на Сатана и затова те споделят неговата участ. В тази съдба те всички страдат според мярката на тяхното преживяване на Божият милостив характер. Ето защо мнозина ще умрат бързо, а други ще страдат много повече. Когато всички те са умрели, тогава физическият огън, който е външен израз на духовния огън ще почисти земята. Това научаваме от кръста на нашия Господ Исус Христос. Той беше измъчван физически, но Той умря поради това, което грехът извършва с всеки, скривайки милостивото лице на Отец. Така и в деня, когато действителният козел за отпущане с всички негови последователи е изпратен в пустинята, за да понесат техните беззакония, тогава ще бъде ясно за ВСЕКИ, че Божиите присъди са праведни и не изискват произволна намеса, която е в противоречие със закона, който управлява вселената. Бог не унищожава никой човек, но всеки, който е унищожен ще бъде унищожен чрез собствените си действия. Когато тези действия са разкрити в светлината на Божия милостив характер, вината за техния егоизъм ще смаже живота им.
Смъртта на безгрешния Божи Син свидетелства, че “заплатата на греха е смърт”, че всяко нарушение на Божия закон трябва да получи справедлива отплата. Безгрешният Христос стана грешен заради човека. Той понасяше вината на престъплението и скриването на лицето на Неговия Баща, докато сърцето Му спря и животът Му угасна. Цялата тази жертва бе принесена, за да бъдат изкупени грешниците. По никакъв друг начин човекът не би могъл да бъде освободен от наказанието за греха. И всяка душа, отказваща да участва в осигуреното на такава скъпа цена изкупление, трябва да понесе вината и наказанието за престъплението си. Великата борба, Гл. 33 Първата голяма измама - Параграф 26
Бог е открил на хората Своя характер и как постъпва с греха. “Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния...” (Изх. 34:6-7). “...ще изтреби всички нечестиви”. “А престъпниците всички заедно ще се изтребят; останалите от нечестивите ще се отсекат” (Пс. 145:20, 37:38). Силата и авторитетът на Божественото управление ще бъдат употребени, за да се потуши бунтът срещу него; но всички прояви на справедливост ще бъдат в съвършено съгласие с характера на Бога като милостиво, дълготърпеливо и благосклонно Същество. Пак там - Параграф 31