Когато Бог става ревнив - Анания и Сапфира

1. ​Вечната Божия Милост. Псалм 100: 5
2. Божията справедливост не противоречи на Неговата милост. (Единство в изискванията на правосъдието)
3. Сатана е автор на смъртта и има силата на смъртта Евр. 2:14
4. Сатана казал на ангелите и на човека, че Бог няма да прости. Копнежът на вековете, с. 761:

В началото на великата борба, Сатана беше заявил, че Божият закон не може да бъде спазен, че справедливостта е несъвместима с милосърдието и че, ако законът бъде нарушен, би било невъзможно грешникът да бъде помилван. Всеки грях трябва да получи наказанието си, настояваше Сатана; и ако Бог анулира наказанието за греха, Той не би бил Бог на истината и справедливостта. Когато хората нарушават Божия закон и се противопоставят на Неговата воля, Сатана ликува. Доказано е, заяви той, че законът не може да бъде спазен; човек не може да бъде простен. Тъй като след своя бунт бил изгонен от небето, Сатана твърди, че човешката раса трябва да бъде завинаги изключена от Божието благоволение. Бог не може да бъде справедлив, настояваше той, и все пак да проявява милост към грешника.

Осъдителната власт на Сатана щеше да го накара да въведе теория за справедливостта, която да противоречи на милостта. Той твърди, че служи като гласа и силата на Бог, твърди, че решенията му са справедливи, чисти и безупречни. По този начин той заема позицията си на съдебния престол и заявява, че неговите съвети са непогрешими. Тук влиза неговата безмилостна справедливост, фалшификат на справедливостта, който е отвратителен за Бога. {Триумфиращият Христос, с. 11, Параграф 4}

Когато човекът падна, вместо да поиска прошка, те обещали пълно подчинение.

Молеха се да им бъде позволено да останат, въпреки че признаха, че са загубили правото си над блажения Едем. Обещаха, че в бъдеще ще отдават пълно послушание на Бога. Духът на пророчеството, с. 44

Защо Адам и Ева не поискаха прошка? Защото вярваха, че всеки грях трябва да бъде наказан. По този начин единственият начин за човечеството да повярва, че може да им се прости, е да бъде администрирано наказание.

[Евр. 9:22] И почти всичко по закона се очиства с кръв; и без проливането на кръв няма прошка.

1. Грехът е нарушение на закона
2. Законът е копие на Божия характер
3. Грехът е престъпване на Божия характер
4. Когато не вярваме, че Бог ще ни прости, това е грях, защото е това е престъпване на Божия характер.
5. Единственият начин Бог да убеди човечеството, че може да им се прости, е като задоволи справедливостта, която човечеството разбира. Няма да искаш прошка, ако не вярваш, че можеш да ти бъде простено. Единственият начин да повярваме, че можем да бъдем простени, е когато Христос умре.

Бог позволява Неговият Син да бъде предаден за нашите престъпления. Самият Той възприема спрямо Носителя на греха характера на съдия, който се лишава от благородните качества на баща. {Свидетелства към служителите и евангелските работници, с. 245, Параграф 2}

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, която струи от Голгота, качествата на Бога, които са ни изпълвали със страх и ужас, изглеждат красиви и привлекателни. Милостта, нежността и родителската любов се съчетават със святост, справедливост и сила. GC 652

Това е шаблонът за Божиите присъди.

Бог възприема спрямо носителя на греха характера на съдия, за да могат хората да приемат, че справедливостта е изпълнена и така да се даде прошка.

Вярата, че Бог не прощава без наказание или че неговото правосъдие изисква смърт, е идолопоклонство и когато се поклоним и служим на такъв възглед за Бога, тогава Бог става ревнив. Единственият начин, по който Той може да си върне децата, е като им позволи да вярват, че Той ги наказва или е избрал някой от групата да плати за престъпленията на общността.

Изх. 20:5 Да не им се кланяш, нито да им служиш; защото [причинно-следствена връзка - това, което идва след това, е причинено от това, което току-що е написано]. Тъй като аз Господ твоят Бог, съм [добавена дума - причинно-следствената връзка, преводът допуска да се предаде като "ставам" [ревнив] Бог, въздавам [грижа се, спомням си], беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят;

Примерът с Анания и Сапфира

Те обсъдиха въпроса заедно и съзнателно решиха да задържат част от цената за земята. Когато бяха осъдени за тяхната лъжа, наказанието им бе незабавна смърт. Те знаеха, че Господ, когото са измамили, ги е издирил; защото Петър каза: "Защо Сатана напълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш част от цената за земята? {Свидетелства към църквата, том 4, с. 463, Параграф 2}

Пожеланието е идолопоклонство - любов към парите

Не са ли все още извършвани подобни грехове, пред лицето на тържествени и ясни предупреждения? На нас ни е ясно забранено да се отдаваме на алчност, както Ахан присвои плячката от Ерихон. Бог е обявил това за идолопоклонство. Ние сме предупредени: "Не можете да служите на Бога и на мамона." Матей 6:24. "Внимавайте и пазете се от алчността." Лука 12:15. - Нека дори не се споменава между вас. Ефесяни 5:3. Пред нас стои страшната обреченост на Ахан, на Юда, на Анания и Сапфира. Преди всички тези имаме примера на Луцифер, "синът на зората," който пожела едно по-висше състояние, и загуби завинаги блясъка и блаженството на небето. И въпреки всички тези предупреждения, пожеланието (алчността) изобилства.  {Патриарси и пророци, с. 496, Параграф 4}

Какво се случва, когато хората отиват в идолопоклонство?

Изх. 34:14 Защото няма да се покланяш на никой друг бог, защото Господ, чието име е Ревнив, е ревнив Бог;

Вт. 6:13-15 Да се ​​боиш от ГОСПОДА, своя Бог, и да му служиш и да се кълнеш в името му. (14) Да не следвате други богове, от боговете на народите, които са около вас; (15) (Защото Господ твоят Бог е Бог ревнив между вас), за да не пламне против теб гневът на Господа твоя Бог, и да те изтреби от лицето на земята.

Как се осъществява това унищожение?

Изх. 20:5 Да не им се кланяш, нито да им служиш; защото [причинно-следствена връзка - това, което идва след това, е причинено от това, което току-що е написано]. Тъй като аз Господ твоят Бог, съм [добавена дума - причинно-следствената връзка, преводът допуска да се предаде като "ставам" [ревнив] Бог, въздавам [грижа се, спомням си], беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят;

Бог призовал към припомняне греха на Анания. Неговият грях е призован.

Как се осъществява съдът?

 Когато Святият на трона бавно обръщаше листата на Книгата, а очите му за миг се спираха върху индивидите, погледът му сякаш изгаряше в самите им души и в същия миг всяка дума и действие от живота им минаха пред умовете толкова ясно, сякаш бяха изредени пред погледа им с огнени букви. Обхвана ги трепет и лицата им побледняха. Първото им появяване край трона бе с безгрижно безразличие. Но как сега се промени външността им! Чувството за сигурност е изчезнало и на негово място има безименен ужас. Ужас върху всяка душа, да не би да се намери сред недостатъчните. Всяко око е приковано върху лицето на Този, който е на престола; и когато очите му изследват тържествено тази група, има разтърсване на сърцето, защото те са осъдени от себе си, без да се произнесе нито една дума. С душевна болка всяка душа заявява собствената си вина и с ужасна живопис вижда, че като греши, тя е отхвърлила скъпоценния дар на вечния живот. Памфлет 043, Съдът, с. 3

Беше ли Анания осъден?

 (5) И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна;

Когато чу думите, той падна. Неговото падане дойде от изслушването на думите. Вместо да се протегне и да приеме Божията милост, той избра самоосъждането и Сатана го заключи в това положение.

Когато Бог осъжда греха, той го прави с цел да оправдае, защото милостта на Бога е вечна. Но Сатана хвана бързо Анания, тъй като той изпълваше ума му.

Като притиска душата с идеята, че Бог е недоволен от нас, Сатана се опитва да ни измъчва в неверие. Издание на ръкописи (MR), том 12, с. 37

Човекът е толкова покварен, че законите се правят така, че да хвърлят отговорността върху собствената му глава. Някои хора не се страхуват да лъжат ближния си; но те са били научени и възпиращият Божий Дух им е внушил, че е страшно да се лъже Бог. Случаят с Анания и неговата жена Сапфира е даден за пример. Въпросът се отнесе от човека към Бога, така че ако той свидетелства лъжливо, то не против човека, а против великия Бог. Той чете сърцата и знае точната истина във всеки случай. Нашите закони превръщат в престъпление твърдението на фалшивата клетва. Бог често е посещавал онзи, който е давал фалшива клетва, и дори когато клетвата е била още на устните му, унищожителният ангел го е отсичал. Това трябваше да причини ужас на злодеите. {Духовни дарби, том 4Б, с. 43, Параграф 2}

Кой е унищожителният ангел?

Нито роптайте, както някои от тях роптаеха и бяха унищожени от унищожителя.  1 Коринтяни 10:10

Сатана е великият враг на Бога и на човека. Той се преобразява заедно със своите агенти в ангели на светлината. В Писанията той се нарича унищожител, обвинител на братята, измамник, лъжец, мъчител и убиец. (Свидетелства към църквата, том 5, с. 137)

“Сатана е унищожителят” (Знаме, 1 март 1905 г.)

Бог искал да спаси Анания и Сапфира, защото не желае някой да загине. Заради тяхното идолопоклонство Господ бил превърнат на ревнив Бог. От тяхна гледна точка те се боели от Него, смятайки Го за унищожител. Ако Анания и Сапфира били повярвали в истината за Божия характер, можели да паднат на коленете си, а не на лицата си.

Бог им припомнил техния грях, а вместо да се покаят и грехът им да бъде посетен, когато чули думите на Петър, те се самоосъдили и паднали в хватката на разрушителя - Сатана. Той бил този, който контролирал умовете им и който ги убеждавал, че Бог трябва да им отмъсти. Този ужас ги убил.

Бог позволи да бъде изобразен като суров съдия, за да покаже на ранната църква опасността от алчността и колко разрушителна е тя. Било кръст за нашия Спасител да въздаде това беззаконие върху тях, но това е единственият начин, по който човек разбира справедливостта. Бог щял да им прости, ако се покаели, но тъй като те били контролирани от Сатана, те можели само да бъдат погълнати от страх и Сатана ги смазал.