Кловис I приема католицизма, за да спечели битка точно като Константин
Публикувана Окт 16, 2024 от Данутат Браун в Християнска история
Това е страхотно видео за възхода на Кловис, „най-големия син на католическата църква“, и за това как той е ключът за изгряването на папството в пророческите дати 508 г. и 538 г. сл. Хр. Удивително е как Кловис I се обръща, когато се нуждае от победа в битка (битката при Толбиак, 496 г. сл. Хр.), точно както това прави и Константин в битката при Милвийския мост (312 г. сл. Хр.). Научих също, че „Луи“ идва от „Кловис“ и причината френските крале да приемат името Луи е подражаването на Кловис.
Прочетете повече в „Коментар върху Даниил и Откровение“ за Даниил 12 гл. от Урия Смит.
https://www.youtube.com/watch?v=_mIb1TOgmD0&t=2s
Кръщението на Кловис. „Що се отнася до писмата на Анастасий,... има едно от него до Кловис, крал на франките, в което той поздравява този принц за обръщането му към християнската религия. Защото Кловис, първият християнски крал на франките, бил кръстен на коледния ден 496 г., същият ден, в който, според някои, бил ръкоположен папата." (Арчибалд Бауър, Историята на папите, том I, стр. 295)
Томас Ходжкин разказва: „Резултатът от тази церемония [кръщението] бил промяната в политическите отношения между всички държави в Галия. Въпреки че франките били сред най-грубите и нецивилизовани племена, които нахлували на запад през Рейн, като католици сега те били сигурни в едно добро посрещане от страна на католическото духовенство във всеки град и там, където управлявало духовенството, „римските“ провинциалисти (или с други думи латиноговорящите миряни), като цяло правели точно това. Веднага след кръщението си Кловис получил писмо на ентусиазирано приветствие в истинското стадо, написано от Авитус, епископ на Виена, най-изтъкнатия църковник на Бургундското кралство.“ (Томас Ходжкин, Теодорих Готът, стр. 190, 191)
…
Кловис – първият католически принц. „Може да се забележи, че по това време [496 г.] Кловис бил единственият католически принц в познатия свят, както тогава се разбирала думата „католик“. Анастасий, императорът на Изтока, бил изповядан евтихианец. Теодорих, крал на остроготите в Италия; Аларих, крал на вестготите, владетел на цяла Испания и на третата част на Галия; кралете на бургундите и вандалите в Галия, Испания и Африка – всички били ревностни последователи на Арий. Що се отнася до другите крале на франките, заселени в Галия, те все още били езичници. Кловис бил не само единственият католически принц в света по онова време, но и първият крал, който възприел католическата религия; което присъдило на френския крал титлата „най-християнския“ и тази на „най-големия син на църквата“. Но ако трябва да сравним поведението и действията на Кловис, католика, с тези на арианския крал Теодорих, такова сравнение по никакъв начин не би допринесло за честта на католическата вяра." (Арчибалд Бауър, Историята на папите, том I, стр. 296, бележка под линия. Вижте също Хенри Харт Милман, История на латинското християнство, том I, стр. 381-388)
…
Папите, застрашени от арианските принцове. Ефраим Емертън, бивш професор по история в Харвардския университет, разказва: „По времето, когато франките са водили битката при Страсбург, епископите в град Рим започнали да бъдат възприемани като лидери на Църквата в това, което било Западната империя. Те започнали да бъдат наричани папи и упорито се опитвали да управляват църквата на Запада точно както един крал може да управлява своя народ. Виждали сме колко много респект могат да изискат уважавани хора като Лео дори от такива груби унищожители като Атила и Гейзерих. Папите винаги са били предани католици, противници на арианството, където и да се появявало. По време на франкското покръстване те били в постоянна опасност от арианските остготи, които току-що били получили твърд контрол над Италия. Теодорих не разпространил религията си в Рим, но можел да се появи нов крал, който да се опита да наложи арианството на цяла Италия. Ето защо папата бил извънредно щастлив да чуе, че новопокръстените франки са приели неговата форма на християнска вяра. Той бил готов да благослови всяко тяхно начинание като Божие дело, стига само то да бъде срещу по-лошите и от езичници ариани. Така още през 500 г. започнало едно разбирателство между римското папство и франкското кралство, което щяло да узрее в интимна преданост и да направи много за оформянето на цялата бъдеща история на Европа.“ (Ефраим Емертън, Въведение към изследването на Средновековието, стр. 65, 66)
…
Обръщането на Кловис – проверка на арианите. „Събитието, което засилило страховете на всички ариански крале и което оставило на всеки един не много повече от надеждата, че можел да бъде последният, който ще бъде погълнат, било обръщането на Кловис, езическият крал на франките, към католицизма.“ (Томас Ходжкин, Теодорих готът, стр. 186)
…
Варварският съюз срещу Кловис. „Варварските крале били… поканени да се присъединят към „Мирен съюз“, за да спрат незаконните нападения на Кловис, които представлявали заплаха за всички.“ (пак там, стр. 198, 199)
„Да се формира подобна конфедерация и да се съюзят заедно всички по-стари ариански монархии срещу тази единствена въздигаща се католическа държава, която заплашвала да ги погълне всички, била сега главната цел на Теодорих.“ (пак там, стр. 194)
…
Кловис започва религиозна война. „Дипломатическите действия на Теодорих били безсилни да предотвратят войната; възможно е дори това да е стимулирало Кловис да нанесе бърз удар, преди срещу него да успее да се формира враждебна коалиция. На събрание на своето племе (вероятно „Лагерът през март“) в началото на 507 г. той неочаквано заявил: „Смятам, че е изключително неправилно тези ариани да държат толкова голяма част от Галия. Нека отидем и ги победим с Божията помощ и нека завладеем земята им.“ Изявлението се харесало на цялото множество и събраната армия тръгнала на юг към Лоара.“ (пак там, стр. 199)
…
Кловис побеждава вестготите. „Следващата кампания на франкския крал била с много по-съществена важност и успех. Той бил настроен да опита късмета си срещу младия крал на вестготите, чиято лична слабост и непопулярност сред неговите римски поданици изкушили [Кловис] да нахлуе в Аквитания. Изглежда, че Хлодовик [Кловис] внимателно избрал като повод за войната арианските преследвания на Аларих, който, подобно на баща си Ерик, е бил лош господар на своите католически поданици... През 507 г. Хлодовик обявил война на вестготите.“ (Чарлз Оман, Тъмните векове, стр. 62)
„Защо избухването на битката било отложено до 507 г., не е известно. Сигурно е, че кралят на франките бил агресорът. Той лесно намерил претекст за започване на войната като герой и защитник на католическото християнство срещу абсолютно справедливите мерки, които Аларих предприел срещу вероломното духовенство… През пролетта на 507 г. той [Кловис] внезапно прекосил Лоара и се отправил към Поатие... На десет мили от Поатие вестготите били заели своята позиция. Аларих отложил началото на сражението, защото чакал остготските войски, но тъй като те били възпрепятствани от появата на византийска флота в италиански води, той решил да се бие, вместо да отстъпи, както би било разумно да постъпи. След кратко сражение готите се обърнали и избягали. В преследването кралят на готите бил убит от ръката на самия Кловис (507 г.). С това отнемане на властта завинаги бил сложен край на вестготите в Галия.“ (Средновековна история на Кеймбридж, том I, стр. 286)
„От езика на Григорий от Тур е очевидно, че този конфликт между франки и вестготи е бил разглеждан от православната партия от неговата собствена и от предшестващите епохи като религиозна война, от която, казано по човешки, зависело преобладаването на католиците или на арианското вероизповедание в Западна Европа." (Уолтър С. Пери, Франките, от първата им поява в историята до смъртта на крал Пепин, стр. 85)
…
„508 г. сл. Хр. малко след тези събития Кловис получил титлите и сана на римски патриций и консул от гръцкия император Анастасий, който, изглежда, е бил подтикнат към този акт повече от мотиви на ревност и омраза към Теодорих Остготски, отколкото от каквато и да е любов, която е изпитвал към неспокойния и натрапчив франк. Значението на тези остарели титли, приложено към онези, които не са имали пряка връзка с нито едно от подразделенията на Римската империя, никога не е било достатъчно обяснено… Слънцето на Рим било залязло, но здрачът на неговото величие все още почивал над света. Германските крале и воини приели с удоволствие и носили с гордост титла, която ги свързвала с този имперски град, следите от чието световно господство и умение в армиите и изкуствата, лежали навсякъде около тях." (пак там, стр. 88, 89)
„През 508 г. в Тур Кловис получил отличителните знаци на консулството от източния император Анастасий, но титлата била чисто почетна. Последните години от живота си Кловис прекарал в Париж, който направил столица на своето кралство.“ (Енциклопедия Британика, 11-то издание, чл. „Кловис“, том VI, стр. 563)
…
Краят на арианската съпротива. Това решило въпроса с Вестготското кралство, но все още оставал съюзът на арианските сили под Теодорих. Аларих разчитал на помощта на Теодорих, но последният му изневерил. През следващата година обаче, 508 г. сл. Хр., Теодорих се изправил срещу Кловис и спечелил победа, след което безотказно сключил мир с него и на съпротивата на арианските сили бил сложен край. (Вижте Томас Ходкин, Теодорих готът, стр. 202, 203; Нюджънт Робинсън, Историята на света, том I, стр. 75-79, 81, 82)
…
Значението на победите на Кловис. Известността, която Кловис достигнал през 508 г., и значението на неговите победи за бъдещето на Европа и църквата били толкова големи, че историците не могат да се въздържат да не ги коментират.
„Това не било временно завоевание. Кралството на западните готи и бургундите станало кралство на франките. Нашествениците най-накрая били пристигнали и щели да останат. Било решено, че франките, а не готите, ще определят бъдещето на Галия и Германия и че католическата вяра, а не арианството, ще бъде религията на тези велики кралства." (Вижте Томас Ходкин, Теодорих готът, стр. 202, 203; Нюджънт Робинсън, Историята на света, том I, стр. 75-79, 81, 82)
„Кловис бил първият, който обединил всички елементи, от които трябвало да се формира новият социален ред, а именно варварите, които поставил на власт; римската цивилизация, на която отдал почит, като получил знаците на патриций и на консул от император Анастасий; и накрая католическата църква, с която формирал онзи плодотворен съюз, който бил продължен от неговите наследници." (Виктор Дюруи, Историята на Средновековието, стр. 32)
…
Проправяне на пътя за съюзяване на църквата и държавата. „В него [Кловис] се срещнаха две религии и две епохи на света. При неговото раждане римският свят все още бил сила; смъртта му белязала зората на Средновековието. Той заел вакантното място на източния император и проправил пътя за това, което Карл Велики усъвършенствал – сливането на римската и германската цивилизации, съюза между църква и държава." (Юлиус вон Плъг-Хартънг, Историята на всички нации, том VII, стр. 27)
…
Кловис спасява църквата от езичеството и арианството. „Той [Кловис] се показвал във всички случаи като безсърдечен грубиян, алчен завоевател, кръвожаден тиранин; но чрез своето обръщане той повел католицизма по пътя към триумфа; спасил Римската църква от Сцила и Харибда, от ереста и езичеството, посадил я на скала в самия център на Европа и утвърдил нейните доктрини и традиции в сърцата на завоевателите на запада." (Уолтър К. Пери, Франките, от първата им поява в историята до смъртта на крал Пепин, стр. 97)
…
Основи на средновековната църква. „Резултатите от тяхната (на франките) окупация на Галия били толкова важни; империята, която основали, техният съюз с църквата, техните правни понятия и политически институции били с толкова решаващо влияние върху бъдещето, че тяхната история заслужава отделно разглеждане... На тях [на франките] се полагало политическото наследство на Римската империя; на тях се паднала честта да поемат и продължат, (грубо казано, със сигурност много по-малко обширно и ефективно, но въпреки това действително), политическата работа, която Рим вършел. Само те представлявали онова единство, което Рим бил установил, и доколкото това единство изобщо се поддържало като определен факт, франките били тези, които го поддържали... Тяхната кариера действително започнала едва в края на пети век и тогава, както често в подобни случаи, гениалността на един човек, на един велик лидер, създала нацията... Кловис... се явява един от великите креативни духове, които дали нова посока в хода на историята... Трета стъпка от голямо значение в този процес на обединение също щяла да бъде направена от Кловис. Една институция, създадена в древния свят преди германците да навлязат в него, устояла с деен живот и широко влияние, наистина, с бавно нарастваща сила, но през всички промени на този хаотичен период. В бъдеще тя щяла да бъде още по-голяма сила и да упражнява влияние дори по-широко и по-трайно от това на франките... Това била Римската църква. Тя щяла да бъде великата църковна сила на бъдещето. Следователно най-същественият въпрос бил дали франките, които от своя страна щели да израснат във великата политическа сила на бъдещето, трябвало да направят това в съюз с тази друга сила или в нейна опозиция...
Този въпрос Кловис разрешил малко след началото на своята кариера чрез обръщането си към католическото християнство... По тези три начина действията на Кловис имали определящо влияние върху бъдещето. Той събрал римляните и германците при равни условия, като всеки от тях запазил източниците на своята сила, за да създаде нова цивилизация. Той основал политическа сила, която щяла да обедини почти целия континент в себе си и да сложи край на периода на нашествията. Той установил близко разбирателство между двете големи контролиращи сили на бъдещето, двете империи, които продължили единството, създадено от Рим, политическата империя и църковната.“ (Джордж Бъртън Адамс, Цивилизацията през Средновековието, стр. 137-144)
…
По този начин през 508 г. сл. Хр. се прекратява обединената съпротива срещу развитието на папството. Тогава въпросът за надмощието между франките и готите, между католическата и арианската религии, бил решен в полза на католиците.
Отдолу е поставено добро видео относно възхода на Константин I от същия канал в YouTube. Забележете, че необходимостта от божествена намеса се появява, след като Константин е претърпял шокиращо поражение в 17:30 на видеото.