Идете в целия ваш свят

Проповед изнесена в Уиджи по време на Шатрите 2020 г.

Отче наш в небесата, благодарим Ти, че ни призова на Твоя празник. Благодаря Ти, че помогна на толкова много от нас тук, които си мислехме, че тези красиви сезони са приковани на кръста, всъщност не са и са такава красота, толкова прекрасно изживяване. И когато казваш, Отче, празник, това наистина означава празник! И ние се събрахме. Вълнуваме се. Сърцата ни са радостни. Благодарим Ти, че ни доведе тук безопасно, а други, които тепърва ще идват, че ще ги доведеш.. И ние знаем, Отче, Ти знаеш много повече от нас, че сме във важни времена. Виждаме, че светът се променя бързо към по-лошо; и че времето ни заедно тук ще окаже значително влияние върху световните събития. И това изглежда трудно за разбиране. Но тъй като сме международна публика, която се присъединява към нашите събрания тук, Духът, който тече върху нас и към нашите братя по света, има способността да успокои земята; за успокояване на душите на околните. И така, ние се молим в това време, Отче, да изпратиш Духа на Твоя Син. Докато Той почива в Твоето лоно тази седмица, ние ще почиваме в Твоя Син и ще бъдем в мир; за да се сблъскаме с нещата, с които все още трябва да се сблъскаме, които ни пречат; за да ги изповядаме, да ги изоставим и да вярваме, че Ти ще ни приемеш по-пълно в характера Си; Твоят прекрасен характер на любовта. Отново Ти благодаря, че отвори границата за нас, Отче, така че нашите любими братя от Нов Южен Уелс да могат да се присъединят към нас; не всички, но поне някои наблизо; и толкова се радваме, че са тук. И ние просто се молим да ръководиш думите ми тази вечер и да ни благословиш в името на Исус. Амин.

Опитвам се да приемам новините на малки дози. За вас не знам. Намирам гледането на новини за много досадно занимание в момента. И все пак ни е казано да гледаме; да повдигнем главите си. Трябва да сме наясно с нещата, които се случват около нас. Но със сигурност мога да кажа, че да дойда тук, да дойда с моите братя и сестра и просто да се насладя на Духа е нещо, от което всички имаме нужда; за да бъдем благословение за хората около нас.

Разговарях с моя добър приятел Павле в Сърбия, който работи с нас там. И той говореше, че отива в тамошния супермаркет и всички там са били параноични на тема Ковид. И една жена му казала: „Защо се усмихваш? Това е сериозно! Всеки път, когато идваш тук, се усмихваш.” И така, имаме нужда от повече хора, които да се усмихват, нали? Защото много хора не се усмихват и много хора са много разстроени, много уплашени, много стресирани. И хората намират за трудно да получат точна информация за това какво се случва; какво наистина се случва.

И така, някои хора просто започват да изключват. И има огромно изкушение да искаме да се бунтуваме. И това, което се случва в момента, е покана от Сатана за съпротива и бунт. Той иска да направим това. Той иска да се съпротивляваме; той ще се зарадва ако се провали празника ни заради телевизията или да си кажем нещо такова: „Как смеят да правят това! Как могат да направят това!“

Поне за нас тук в Австралия начинът ни на живот се промени радикално. И за нашите любими братя в Мелбърн, те вкусват това много добре; на различния режим, който евентуално би могъл да възникне. Не знаем. Не искаме да бъдем пророци. И мисля, че едно от нещата, които сме призовани да правим, докато сме тук заедно, е да се молим: „Задръжте, задръжте, задръжте, задръжте...“, Север, Юг, Изток, Запад, „...докато запечатаме Божиите слуги на челата им.

И мисля, че за тези от нас, които са били на път,... има една поговорка, която казва, че камъните в потока са тези, които му придават песента. Чували ли сте това преди? Глас: Не. И така, камъните в потока са тези, които му дават песента; бърборещият шум или мелодията, която издава. Идва, защото има камъни. И много от нас, които са били на това пътуване от известно време, сме закупили това, което имаме, на страхотна цена. Те са скалите, които са в потока. И заради тях се издава онзи тих радостен звук.

Едно от нещата, за които наистина се моля на Господ, когато разбрах, че Исус наистина Е Божият Син... Чувствах, че е най-странното нещо на света да стигна до това осъзнаване, че си мислех, че през целия си живот съм разказвал на хората за Божия Син, а всъщност им разказвах за някой друг. Беше много унизително преживяване. Но слава Богу, защото имах нужда от унижение. И тъй като предполагам, не знам как другите хора мислят за тези неща, но след като бях обучен като компютърен програмист и правех системен анализ и проектиране, и поток от данни, и систематика, и всички тези неща, разбрах веднага, ако сте сгрешили, вие сте в голяма беда. Това означава, че цялата ви система е грешна; Всичко е грешно; и ще трябва да изградите отново цялата тази система и да я съберете отново. И това беше плашеща мисъл.

И затова за толкова много хора, които са израснали специално в адвентното движение, е като, ле-ле, наистина е твърде трудно да се направи това. И така, ние просто продължаваме отново и отново да повтаряме един и същ експеримент, надявайки се да получим различен резултат.

И това беше другото нещо, което наистина ме изпрати на пътешествие, поне в адвентизма, в който бях отгледан... Е, не толкова отгледан, предполагам; да, вероятно през седемдесетте години; през осемдесетте години станаха повече промени, когато се съсредоточих повече върху адвентната вест. Бях дошъл от консервативната страна на адвентизма. И консервативната страна на адвентизма ви учи, че можете да победите греха. И това е УЖАСНО нещо,с което да натовариш някого, когато нямаш евангелие, което да го предаде. Това е мъчение!

Глас: Казва, че можете да го имате или трябва да го имате? Какво ви казва консервативната страна. Казаха ми, че трябва да го имаме; не че можем да го имаме. Добре. Това ти беше казано, нали? Че трябва да го имаш, но не и че можеш да го имаш. Това е малко мъчително, нали? Да, така е. [Смях]

Няколко гласа: Изработете собственото си спасение. Страх и трепет. Разработете го сами.

И това е причината да има масово изселване през 1980 г. Достатъчно хора стигнаха до точката, за да кажат: „Знаете ли какво? Това не работи! Цялата тази адвентна измама е глупост! Не работи.” И затова мнозина са търсили и търсели отговори, и са се опитвали да разберат, и са отивали в различни посоки; опитвайки се да сглобят парчетата.

Едно от нещата, за които исках да говоря, бяха тези, които ме мотивират от гледна точка на „Идете в целия си свят“. Онзи ден ме попитаха. Ходих на лекар. И докато разказвах историята на живота си, едно от нещата, които този лекар ме попита беше: „Къде се виждате след пет години?“ [Смях] И така, отговорът ми беше следният; Казах, има статистика, която имам в съзнанието си; статистика, и тя е следната: всеки ден 137 жени умират от ръцете на своя партньор или бивш партньор. ТОВА ме мотивира! ТОЗИ ВЪПРОС! Защото това, което ме мотивира, е разрушаването на семейната единица, насилието, което е там. И причината, поради която трябваше да намеря повече от това, което имах, когато бях отгледан, беше, че намирах елементи от това в моето собствено събрание, на което служех.

Но си спомням ясно, когато живеехме в Крестмийд. Кресмийд определено е синьо оцветен сектор от общността. И ясно си спомням една нощ. Беше късно през нощта. И чух как една жена крещи. И чух този мощен трясък и викът на един човек. Бях в леглото. Треперех, слушах. Децата плачат и тази жена крещи. Това е най-ужасното нещо. Все още го чувам в съзнанието си. Все още е тук; тук горе. [Посочвайки главата] И се чувстваш напълно безпомощен. Какво ще правиш с този разярен човек-бик; точно над задната ти ограда? Ще отидеш ли там, когато той хвърля разни неща из къщата? Ще отидеш ли там, за да го коригираш; когато той вероятно е по-голям от теб? И си спомням как паднах на колене и казах: „О, Господи, моля те, помогни на това семейство. Моля, помогни на това семейство.” И се обадих на полицията. Горките момчета в синьо трябва да се справят и да изчистят тази бъркотия. Те се занимават с това през цялото време.

Какво казват в Австралия? Най-малко 640 случая на домашно насилие се осъществява в Австралия всеки ден. Дори не мога да се ориентирам около този тип числа. Това е само в Австралия. И всички бяхме (или поне аз) просто ужасени от случилото се в Кемп Хил в Бризбейн в началото на тази година; когато тази бедна дама загуби живота си и този на трите си деца от ръцете на бившия си съпруг.

Тези неща ви засягат. Те са там. Много хора, поради борбите, през които преминават в живота, се опитват да го забравят. Те се опитват да го държат далеч от себе си, защото е нещо твърде тежко за понасяне.

И това е един от най-великите аспекти на вестта, която Бог ни е дал, което е поразително; и това е, че за всяка от тези 137 жени, които умряха днес, Исус е бил там. Той е чул това; видял го е; Усетил го е; за всяка жена. И аз си казвам какво да правя сега? Къде да отида? Защото ако наистина започнете да мислите за Неговата болка, не можете повече да бъдете пасивни. Не можете да бъдете пасивни. Трябва да отговорите.

Често мисля за това. Това е нещо, към което непрекъснато се връщам в съзнанието си; с Исус и всичко, което Той преживява, и Неговия невероятен Баща. Както каза Тони, колко голямо е сърцето на Отец?! 137 от дъщерите Му загинаха днес по най-жестокия начин, който можете да си представите. И Той не става и не удря. Защото това не е характерът на нашия Отец. Той не е такъв. Той не отвръща на удара. Той го абсорбира. Поема го.

И затова повечето хора по света не се интересуват от този Бог. Те искат бог, който ще разбие, счупи и унищожи обидния субект. И както открихме, когато изучавате историята на Френската революция, първите революционери, които започнали да гилотинират хора, в крайна сметка били гилотинирани. Просто не спира, нали? Защото яростта е ненаситна; никога не свършва. Яростта няма край. И натам сме се запътили.

И кой знае какво е имал предвид Доналд Тръмп, когато каза на гордите момчета: „Застанете и стойте наблизо“. Какво означаваше това? Не знам какво означаваше това. Не знам дали го видяхте по новините. Гордите момчета са група бели расисти. И тогава той каза: „Не знаех, не знаех“. Но днес в света има много гняв. Много хора са ядосани; ясни разединения.

Най-малко преди тридесет години изглеждаше, че има доста широки и балансирани новини, поне за мен. Но днес новините са напълно поляризирани наляво и надясно. Вече не получавате новини ; получавате коментар; получаваш мнение. Постоянно казвам, не искам вашето мнение; Искам фактите. Но вече не мога да разбера фактите. Безсмислено е; безсмислено упражнение. Гледате левия канал, след това гледате десния канал; опитвайки се да придобия малко усещане какво се случва в обществото.

Но проблемите в семейството ме мотивираха да намеря нещо различно; и да мога да имам опит с Бог, който ми позволява да бъда любящ съпруг и баща, грижовен приятел и брат. Исках евангелие, което да ми предаде това. Защото наистина исках да бъда тези неща. И можех да видя това в живота на Исус Христос. Но Евангелието, с което бях отгледан, неизменно ме караше да се чувствам раздразнен и разочарован; и спирането в разочароващи ситуации и занимаването с глупави хора, които просто не могат да стигнат до програмата. Някой знае ли за какво говоря?

Не искам да бъда такъв. Не искам да бъда такъв. Искам да имам това търпение, което наистина може да обърне другата буза. Исус казва да обърнеш другата буза. И Евангелието, с което бях отгледан, нямаше тази сила; нямаше тази сила да го направи. Освен ако, разбира се, не сте на показ. И знаете, че всички гледат. И това се брои; всъщност бихте спечелили повече, ако го приемете в лицето, отколкото ако не го направите. Защото понякога имаме този капацитет.

И така, ние просто искаме да си напомним; Тук на един лист съм написал значението на този празник за нашата нация. Това, което правим тук, има ли някакво отношение към Австралия? "Никой не живее за себе си и никой не умира за себе си." Това ни казва Писанието. Ефектът на вълните от това, което може да се случи тази седмица, има капацитета да достигне до цялата нация; за да можем да отидем в целия ни свят. Но не само нашата нация; тези, които гледат през камерата; всички останали нации, които гледат; и има няколко.

Споменах това по-рано и ще го спомена отново. Нашият Отец ни е поставил в невероятно положение. Все още се чудя. Аз просто се радвам; казвайки, благодаря Ти, Отче, за това, което правиш. Разгледайте го както искате, но мисля, че е истинско чудо, че през последните шест месеца нашият екип от хора, които Бог доведе, преведе повече от сто книги; през последните шест месеца. Сто книги през последните шест месеца. Това са 1,7 книги на ден, които се превеждат в момента. Това говори за енергия; което говори за желание; което говори за ангажимент. И има нарастваща ангажираност на хора по света, които намират нещо в това послание, което Бог ни дава в този момент, което казва: „Искам ВСИЧКО ОТ ТОВА. Търся го от дълго време; Искам всичко. Искам да бъда отдаден на това.“

Докато изучавах историята, особено на адвентното движение и на протестантската реформация, разбрах, че е доста досадно хората да научат, че движенията изискват силна теологична систематична основа. Трябва да има смисъл за ума. Това не може да бъде само приятно изживяване с размита наслада, което не е закотвено в нещо, което е последователно; че методологията е ясна; това е логично; и след това има капацитета да задоволи нуждите на сърцето. Трябва да направи всички тези неща.

И така, докато разглеждах протестантската реформация, усилията, които Лутер и други са положили, за да развият своето разбиране; те създали много материал, докато работели върху своето разбиране, за да стигнат до място, където рамката има смисъл за тях. Същото било и през 1840-те години. Мъжете били обсебени от изучаването на Писанията и събирането на цялата информация, за да има смисъл като цялостно тяло. И ние сме дълбоко задължени на човека Уилям Милър за това, че ни е дал прост, но логичен и систематичен подход за изучаване на Писанията. И съм много благодарен на Уилям Милър, че е изложил тези правила просто и всъщност е имал смелостта да каже на онези, които щял да срещне, преди да говори, че това са правилата, по които тълкувам Писанията; ако сте доволни от това, тогава можем да продължим нашата дискусия; ако не, няма смисъл да говорим. Това е мъдро, нали? Толкова много дискусии днес се объркват, защото хората имат различни методи за тълкуване на Писанието. И на много хора днес им липсва дисциплината да се придържат към собствените си принципи. Те дори не знаят, че имат принципи. Те просто отиват при Писанието, отварят го, изучават и гледат. Необходима е дисциплина, за да се прилага последователен метод на изучаване на Библията. Дисциплина, с която повечето хора не желаят да се занимават.

И това ме отвежда до едно много ранно преживяване, точно след моето обръщане през 1985 г. Тъй като израстнах с предаването „Щастливи дни, Островът на Гилигън“ и всички онези прекрасни телевизионни програми, не бях свикнал да изучавам Библията; да изучавам моята Библия. И в онези дни не сте имали устройства като това. [Вдигайки мобилния телефон] Ако искаш да учиш иврит и гръцки, трябваше да извадиш конкорданса на Стронг, да намериш номера, да отидеш... Това беше трудна работа в онези дни.

И все още си спомням, четях Библията и знаете ли, излизах да слушам FM или каквото там беше в онези дни; слушайки музика, която просто ме караше да се чувствам добре. И тогава, отварям Библията си, и там сме само аз и Библията, и не ми хареса. Защото изискваше усилия от мен. И „За какво? Какво печеля аз от това?“ И този силен подтик: „Просто иди и включи касетофона и послушай малко музика; и само малко от това приятно изживяване.“ И си спомням битката, през която минах в съзнанието си, казвайки си, знаеш ли, „Трябва да можеш да приложиш усилие в това“.

И много хора казват: „Не би трябвало да е толкова трудно. Не би трябвало да е толкова трудно. Ако се напрягаш толкова силно, значи има проблем с религията ти.“ Но проблемът беше, че бях недисциплиниран. Бях недисциплиниран и трябваше да стана дисциплиниран в изучаването си на Писанието. Така че съм много благодарен, че Господ устоя с мен, за да ме накара да работя последователно. И съм много благодарен за обучението, което имах чрез следването в семинарията, въпреки че научих и много неща, които не бяха добри.

Едно от нещата, които научих, беше как да събирам информация; да имаш цел; да има списък с точки, които вървят последователно, и след това заключение. И практикуване; прилагане на този метод на преминаване в определена линия и специфичен път, за да се стигне до заключение. Във всеки случай, аз съм много благодарен, че Господ ни позволи това... когато разбрах, че имаме голям проблем тук. И ние ще трябва да изградим отново цялата тази система; и ще трябва да съберем всички парчета заедно. И това е, с което се занимаваме през последните, добре, за мен поне четиринадесет години; в сглобяването на тези парчета; за да разберем как тези неща си пасват.

И нещото, което ме мотивираше за това, беше, когато изучавах вестта от 1888 г. Всеки, който е чел материал на Джоунс и Уагонър, понякога си мисли: „Какво казват?“ Трябва наистина да се бориш с него. Но тогава осъзнах, че когато представяте различна рамка... И това беше проблемът, който имаха тогава; че Джоунс и Уагонър въвеждат различна рамка. Те трябваше да преминат през Писанията и да представят християнството в тази различна рамка.

И причината да бъде толкова трудно била, че всички останали все още били в онази друга рамка. И е трудно да ги раздвижим и да го представим в различна система; различен начин на мислене. И това е трудността, която изпитваме по отношение на представянето на тази вест пред други хора. Идва в напълно различна рамка от тази, в която работят повечето хора. И затова трябва да създадем много материали за превод и да се опитаме да помогнем на хората да дойдат и да видят, че това е рамката, в която работим.

Снощи разговарях с Даниел Бернхард и той ни каза, че нещата започват да се движат в Южна Америка. Хората започват да го виждат; започват да го улавят. Виждаме как нещата започват да се случват в Бразилия; където пастор Ро Джерио, който прочете книгата „Идентичностни войни“  просто се влюби в нея. И това е нещо, което е толкова окуражаващо; защото мисля, че съм споменавал на някои от вас преди; това е човек, който е един от ключовите лидери на движение от около сто хиляди души в Бразилия. Те са се преместили в движението Отец и Син. И те имаха известни затруднения. И разбира се, нещата някак се разделят в движението им.

Този човек има цялото доверие на света; и след това прочита тази книга, обръща се и казва: „Искам да чуя тази вест“, това е невероятно за мен. Той показа такова смирение, когато общуваше с нас и работеше с нас. Казвам си, еха, Господи, звучи сякаш ще говорим на португалски и испански в Рая; начина, по който вървят тези момчета. През цялото време ми казват: „Испанският е езикът на небето.“ Така ли е, Еди? [Смях]

Така че можем да започнем да виждаме неща, случващи се на различни места в тази връзка. Но предизвикателството, пред което сме изправени точно тук е... и мисля, че всички наблюдаваме това. Има едно нещо, което наблюдавам. Виждам един сегмент чрез джентълмен на име Алън Колер. Не знам дали някой от вас познава Алън Колер. Той е икономист в ABC. Интересно ми е какво има да каже за случващото се; и фактът, че сега официално сме в рецесия, нали? Официално сме в рецесия. И много много средни предприятия са притиснати до стената. Заплащането на служителите току-що беше намалено. Сега много хора търсят работа в сектори, в които никога не са работили преди. Имам предвид например авиокомпанията; какво се случи с това? Цялата международна авиокомпания просто изчезна; отиде си! Какъв натиск оказа това върху нашето общество! Какво ще ни причини това?

И методологията на повечето от нашите лидери в момента, например, виждаме, когато някой се измъкне, например във Виктория, е да накарат хората да останат в домовете си. Те са под полицейски час от 20:00 до 5:00 сутринта. Не могат да се отдалечават на повече от 5 км от дома си. Това наистина е конфронтация, нали? И аз казах това онази вечер, знаете ли, жената, която беше в Северен Нов Уелс. Не й беше позволено да дойде в Бризбейн, за да роди детето си. Тя трябваше да отиде в Сидни и загуби едно от децата си. Сатана е там... Той просто е готов да ви застреля и да ви разстрои; да ви разочарова, и да кажете определени неща и да ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЪДИТЕ.

Но ние научаваме една вест, нали? Научаваме вест за това да не съдим, да не осъждаме другите хора. И това е страхотен изпит. Но изпитанието, което вярвам, че е най-голямото за всички нас, седящи тук, и за всички вас, които гледате онлайн, е съдът, който всеки един от нас тук си поставя. И каква е тази присъда? "О, не можех да направя това." Някога поставяли ли сте на себе си такава присъда? „Не съм надарен. Не мога да направя това. Кой ти каза това? Глас: Ти сам го направи. Какво право имаш да си даваш тази присъда? Не е нужно да навлизам в цялото Ново време, „Вие сте неограничени; неограничено същество...”, и всички тези неща. Ние не говорим за това. Говорим за „Всичко мога чрез Христос, който ме укрепява“.

И какъв е мотивиращият фактор? Мотивиращият фактор е просто следният: Исус изкачи хълма Голгота днес. Това е мотивиращият фактор. Той беше прободен; Той беше ранен; Беше му ударен шамар; Той беше бит; Той беше окачен на Кръста; оплют; малтретиран; ДНЕС! Това е мотивиращият фактор. И тогава казваме: „Не, Господи, не мога да го направя“. Глас: „Любовта на Христос ме принуждава.“ Христовата любов ни принуждава. Принуждавани.

И това е присъдата, от която трябва да се откажем. Трябва да се откажем от присъдата, която си поставяме. И присъдата върху нас самите може да е поради присъдата, която е наложена върху вас от баща ви или майка ви, или учителя ви, или някой важен човек в живота ви, който ви е казал, че не можете да го направите. Или някакъв резултат, който сте получили, след като сте напуснали училище, който ви показва вашия капацитет и вашите способности. И вие сте го приели. Приели сте това ограничение и сте го използвали, за да осъдите себе си, за да кажете: „Не мога да го направя; Аз не съм публичен оратор; Аз не съм писател; Не съм учител; Не мога да правя тези неща; не мога да пиша книги; Не мога да ходя от врата на врата. Не мога да правя тези неща.”

И това е, за което се моля, след като прекараме заедно тук, да видим промяна. Виждам, че това започва да се променя. Хората започват да излизат извън зоната си на комфорт. И ние обичаме това. Например, когато Тони, Деби и Лиз долу в Байрън Бей; раздават книги; и те могат да говорят с някого. И те чуват историята, че Бог не е убиец; Той не е унищожител. Светлината светва в очите и те започват да си казват: „Възможно ли е да е така, възможно ли е да е така?“ Пристрастяващо е, нали? Това е пристрастяване.

Тази жена, която с Лорел посетихме тази седмица; тя е християнка. И когато й казах какво смятам да правя през следващите пет години… И казах, едно от нещата, които се опитах да направя, е да... Защото, като се справях с емоциите и чувствата, казах, като малко дете, преживях известно ниво на изоставяне. Защото, когато се роди сестра ми, родителите ми трябваше да се надпреварват до Мелбърн, за да я вземат; защото имаше спешна ситуация и трябваше да я отведат в града, за да се справят с тази спешна ситуация. Останах с една приятелка, която също беше медицинска сестра; докато имах една от онези прекрасни детски болести. Не знам дали беше морбили, или варицела, или едно от тези неща. И така, тя ми би инжекция. А аз нямах родителите си и ме болеше. А аз не бях с майка ми и се почувствах изоставен. И Сатаната ме убеди, че съм изоставен. И не след дълго спрях да наричам баща ми „тате“; Нарекох го „татко“; „защото, когато нещата не вървят, никой не е до теб, освен теб.“

И така, говорих за това как трябваше да преодолея това чувство на изоставеност. Най-голямото нещо, което трябваше да преодолея, беше възгледът за Бог, който ми беше представен; и това е, че Бог ви казва: „Обичам те. И Аз дадох Моя Син за теб. Но ако не се справиш с програмата, ще те изпържа.” Това ми причини много травма. Има много мозъчни увреждания, които все още се отстраняват в мозъка ми поради това, казах аз. Но в тази книга се опитах да свържа новозаветния Исус със старозаветния Бог. И тя каза: "Искам да прочета това." Глас: Слава на Бога! Затова се моля за нея, тя да намери нещо в тази вест.

И много хора, когато за първи път се сблъскат с това, четат книга като Агапе, и си казват: „С какво се сблъсках току-що; какво беше това?" И те трябва да я прочетат отново; за да влязат в рамката; да я видя. Трудно е. Благодаря на Бог за „Действията на нашия нежен Бог“; някак ви улеснява само малко по-добре.

Ние вярваме, надявам се да вярваме, че имаме потенциал, в часовете, в които се намираме сега, за огромно изливане на Светия Дух. Ако трябваше да го определим количествено, колко би било? 13 бика... Целият куп животни, които се предлагат! На всичкото отгоре е събота; както и ежедневното количество. Независимо от това, знаем, че е много, нали? И това е смисълът. Количественото определяне не е уместно, освен че е много.

И аз се надявам, че през времето, което прекарваме тук, докато мислим за страданията на нашия Спасител, мислим за хората, които са там, които тази вечер... ще има писъци; и ще има катастрофи; ще има деца, които плачат... Обичам да казвам, Господи, само тази вечер, да е нищо. Моля те, нищо! И какъв е Неговият отговор? "Така че аз те изпращам." "Така че аз те изпращам." Това е отговорът. „Ето ме Господи, изпрати ме! Трябва да си очите ми, ушите ми и ръцете ми, за да занеса тази вест; че нашият Отец не е насилник; нашият Отец е милостив.”

И наистина голямото нещо, с което се сблъскахме, колко много обичаме Йоан 17:4? „ЗАВЪРШИХ делото, което Ти ми даде да върша.“ В нощта преди да бъдеш разпнат? За какво става въпрос? Какво представлява разпъването на кръст? Има пълен обрат. Отне ни много, за да усвоим всички тези неща и да осъзнаем през какво сме минали. Така че, моля се, вярвам, избирам да вярвам, че това, което Господ ни показва и това, което е събрано, че от този момент, от тази седмица, ще има голяма промяна за много от нас по отношение на това какво ще правим оттук нататък.

Говорих с някои от нашите приятели от различни части на света и казах, че мечтая догодина по това време, поне тук, в Австралия, да имаме поне пет или шест колпортьори, които да вземат нашите книги и да тръгват навън и да влязат до  известна степен в дейността от врата на врата. Следователно, за да снабдим тези колпортьори, ще ни трябва собствена печатна преса. И Бог ни беше поставил в положение... Ако имаме хора, които са готови да излязат и да направят това, можем да вземем парите, за да купим печатната преса, ей така. [Щракане с пръсти] Но имаме нужда от хората. Не можем да купим преса, ако нямаме хора, които да изнесат книгите. Има ли логика в това? Няма смисъл да купуваме печатница, ако нямаме потока по отношение на излизащите книги.

И това ни води до точката за „не мога да направя това“. И със сигурност не е за всички нас. Не казвам, че всички се вписват в една кутия. Тъй като всички имаме различни части, всички имаме различни роли, които трябва да изпълним в това. И някои от нас все още са в процес на сглобяване на всички парчета. Но най-големият проблем, който виждам, хора... Един мой скъп приятел в САЩ ми каза: „О, просто ми се иска да мога да си спомня всички тези текстове и да отговоря на всички тези въпроси. Защото, когато хората говорят с мен, започвам да се задръствам и не мога да ги запомня. Някой друг знае ли за какво говоря? Глас: Да. Друг глас: Няма значение. Отвори си устата и ще излезе. [Смях]

Това е Тони! Точно така. „Господи, помогни ми да кажа правилното нещо. ВЯРВАМ, че ще ми помогнеш да кажа правилното нещо.” „Не мислете какво ще говорите; в същия час ще ви се даде какво ще кажете.

Вярвам и имам увереност, че много скоро, с вяра, защото... Това е другият елемент. Някои от нас получават много информация в момента от хора... И това е опасността, че: „Ние сме научени на определено евангелие. И това евангелие казва, че Божията справедливост трябва да бъде удовлетворена. Исус задоволи тази справедливост, когато умря на Кръста. Трябва да кажем на целия свят тази вест, че Бог сега е добре; всичко е наред. Исус умря. Вярваш го, приемаш го. И след като кажем на всички хора, можем да се приберем.

Но това не е евангелието. Това не е евангелието. Какво е евангелието? Това е съвсем просто. Искам да ви прочета текст. Обичам това. То е красиво. Защото първото написано евангелие е книгата на Марко. И това е Марко 1:1; това е самото начало; това е първият ред и ви казва точно какво е евангелието: „Началото на евангелието на Исус Христос, Божия Син;“ Това е евангелието. ВСИЧКО е обобщено в този стих! ТОЙ Е Евангелието: Какво направи Той; как е живял; как отговаряше на враговете Си; кой е Той във връзка с Неговия Отец; това е евангелието. И: „Ако сте ме видели, видели сте Отца.“ И така ние получаваме печата с името на Отец.

И затова, за хората, които казват, че краят е сега, краят се случва точно сега, краят не може да се случи сега! Не сега. Моят любим брат Дани, говорим много за това. Ами всички хора в Азия? Колко от тях са чували евангелието? Кой ще им каже. "Лош късмет. Щом аз го знам. Не ми пука за тях.” "Опитахме. Казахме им. Те не послушаха.” „Освен това не можете да отидете в Китай; твърде опасно е.” Ами всички хора в Африка? Кой ще им разкаже за нашия прекрасен Баща?

Знаем, че финалните движения ще бъдат бързи. Знаем, че „от корема ви ще потекат реки от жива вода“. Ние знаем това. Но Евангелието не е проповядвано. Това е точката, която искам да подчертая отново и отново. И искам да се позова на Възпитание, страница 263. Защото това определя какво е „Това евангелие“. Възпитание, 263:

„Онези, които мислят за резултата от ускоряването или възпрепятстването на благовестието, мислят за това във връзка със себе си и със света. Малцина се замислят за връзката му с Бог. Малцина се замислят за страданието, причинено от греха на нашия Създател. Цялото небе страда в агонията на Христос; но това страдание не започва и не свършва с Неговото проявление в човечеството. Кръстът е откровение за нашите притъпени сетива за болката, която от самото си начало грехът е донесъл в сърцето на Бог.”

Защо Исус трябваше да отиде на Кръста? Заради притъпените ни сетива. Поради нашето умъртвено чувство, нашето прокажено емоционално състояние, което не ни ПОЗВОЛЯВА действително да съзерцаваме колко много го боли нашият Баща; че в това слабостта на Бога е по-силна от хората. Слабостта на Бог в това, че Той остава ЧУВСТВИТЕЛЕН; Той остава СВЪРЗАН; Той остава АНГАЖИРАН със Своите деца, дори когато те убиват, унищожават, нараняват, ругаят, стрелят, каквото и да правят. И Той е напълно ангажиран, с цялата Си чувствителност, и Той го понася.

„Когато връхлетяха над Израил бедствия, които бяха сигурен резултат от отделянето от Бог, подчинение на техните врагове, жестокост и смърт, се казва, че „душата Му беше наскърбена за нещастието на Израил“. „Във цялата им скръб Той страдаше: ... и Той ги взе и ги носеше през всичките дни на древността.” Съдии 10:16; Исая 63:9. Неговият Дух „ходатайства за нас с неизговорими стенания“. Тъй като „цялото творение заедно стене и се мъчи в болки““

И това е идеята; всички сме едно и всички чувстваме... И това е друг аспект. Ще говоря малко повече за това утре. Атмосферата около всеки човек се вдишва от всеки друг. Много интересно; по тази конкретна точка; когато бях на полет до Пуерто Рико миналата година, седях до една дама. Тя е отгледана като римокатоличка. И само цялото това вечно адско проклятие, тя просто не можеше да се справя повече с това. И тя тръгнала на собственото си духовно пътешествие; попаднала в много спиритуалистични преживявания; и тя започнала да практикува Рейки и няколко други неща. И тя ми каза: Ейдриън, мога да те излекувам. Казах добре. Тя каза: „Имах опит“. Говорихме заедно и тя изслуша част от моята история и каза: „Знаеш ли, мога да те излекувам.“

В миналото щях да кажа: „Неее, госпожо, просто се отдръпнете“. И тя каза: „Бихте ли ми позволили да се помоля за вас. Просто ще сложа ръка на сърцето ви и ще се помоля за вас.” Какво бихте направили? Старият Ейдриън би казал: „Не, благодаря. Добре съм." Но снимката, която видях на Исус Христос, това е Неговата дъщеря. Мотивацията й е правилна. Тя иска да ми направи добро. Тя не желае да ме нарани. Не й казах: „Не можеш да ме излекуваш“. Просто казах: „Можете да се молите за мен“, защото не исках да губя разговора. Не исках да го загубя. Глас: И ти не умря. Не.

Но интересното беше, че когато сложи ръка на сърцето ми, тя започна да плаче. Започнах да изпитвам болка. Интересно, каза тя: "О, това е твоята болка в сърцето ти, която излиза." И аз казах: „Ами ако е твоя? Прехвърляш я на мен.“ [Смях] Но ние просто продължихме да говорим. И тя не видя никакво осъждане от моя страна. И радостта, която изпитвах. И в края на разговора, който проведохме, тя просто каза: „Ще прочета тази книга“, защото й подарих книга. Разбира се, аз й дадох „Идентичностни войни; а това е пътуването, на което аз съм бил...”, и всичко от този род. Тя просто каза: „Имам сълзи в очите си. Беше толкова красив разговор и просто искам да те прегърна.”

Това ме накара да се замисля, знаете ли, че когато започнах да изпитвам болка, си помислих: „О, не, дяволът ще ме удари!“ И тогава си помислих: „Вече не вярвам в това. Това са глупости. Това е нейната болка.” Защото тя говори малко за семейството и съпруга си. Щеше да се раздели със съпруга си, а след това и с детето си. Тази болка идваше направо през ръката. Помислих си: „Мале, каква атмосфера!“

И аз просто благодаря на Господ, знаете ли, че служа на достатъчно голям Бог, за да мога да премина през този процес, да поддържам връзката, да мога да й дам книга. Моля се тя да продължи пътуването. И така, радвам се, че й позволих да се моли за мен и че Той ми даде думите, които да говоря, когато казах: „Може би това е твоята болка; както и моята.” Не исках да кажа, че нямам болка. Всички имаме болка; така че тя може да се е включила така или иначе. Всички сме свързани в това заедно.

„Нашият свят е огромна болница, сцена на мизерия, върху която не смеем да позволим дори мислите ни да се задържат. Ако го осъзнаехмеэ такъв, какъвто е, бремето би било твърде ужасно. Но Бог усеща всичко. За да унищожи греха и резултатите от него, Той даде Своя най-добър Възлюбен и постави в нашата власт, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на тази сцена на нещастие.”

В чия власт го постави Той? „Той постави в НАША власт, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на тази сцена на нещастие.“ Това е плашещо, нали? Глас: Вълнуващо е. Вълнуващо е. Друг глас: Ако имате правилното евангелие.

Глас: „Защото Бог не ни е дал дух на страх; но на сила, и на любов, и на здрав разум.” 2-ро Тимотей 1:7. Знам го, защото трябваше да го цитирам много. Защото бях много параноичен. [Смях]

„...чрез сътрудничество с Него, да сложа край на тази сцена на нещастие.“ И тогава се казва следното: „Това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят...“

Какво евангелие? Евангелието за страданието на нашия Отец и Неговия единороден Син. И как направиха всичко възможно, за да ни разкрият какъв е характерът им. И колко са готови да страдат С НАС за този свят. И тъй като Те не могат да сложат край на тази сцена на нещастие, не повече отколкото един родител може да доведе своето пристрастено към метамфетамин дете до прекратяване на пристрастяването му. Трябва да премине през това СЪС тях. И това е болезнено. И боли. И твоите пролети сълзи. И ти плачеш. И чакаш, и молиш, и се молиш. ТОВА Евангелие на Царството. ТОВА евангелие за огромното Божие страдание. Това е евангелието, което трябва да отиде в целия свят.

И признавам, бях с притъпен слух. Това евангелие не го чух да се проповядва в църквата, в която израснах. А вие? Сега вината е отчасти моя, защото е точно тук, в книгата Възпитание, която имах на рафта си. Няма кого да обвинявам, освен мен. Глас: Не го чух. Не можах да го чуя. Защото бях твърде дълбоко въвлечен в собствената си болка, в собствените си нужди и собствените си проблеми, за да чуя всъщност, че моят Отец страда. И не е ли това много... Сега, когато сме деца, знаете ли, ние не мислим за нашите родители, които трябва да бъдат будни през всичките тези часове и да правят всички тези неща за нас; и почистването на бъркотията ни, и да правят всичко това за нас... „О, страхотно! Перфектно! Имам страхотен живот.” Но когато станем пълнолетни и започнем да имаме собствени деца, и започваме да мислим за това: „Малеее, какво трябва да търпи моят небесен Баща; с какво трябва да се справя Той.” И сега толкова често казвам на моя Отец: „Татко, това, което се случва, е толкова несправедливо. Това е толкова несправедливо. Защо трябва да страдаш толкова много? Просто ми се иска да има друг начин.“ Имате ли тези мисли? Той страдаше толкова много заради тази човешка раса и цялата тази агония...

И тогава просто си мисля, знаете ли, и ако искате да поговорим за 137-те, добре, нека поговорим за 115 000 аборта, които се случиха днес! Мозъкът ми просто изключва. Аз не мога… Имам само една статистика, която знам директно. И това беше една от колежките на Лорел; младо момиче, което работеше за нея. И тя дойде на работа, след като беше принудена да направи аборт, и изражението на лицето й беше сякаш някой я е убил; там нямаше нищо. Исус трябва да носи това. Може би някои жени напълно са се умъртвили и не го усещат; но при повечето жени има вътрешно умиране, когато позволяват това да се случи. Естествената възпитателна и любяща способност да се грижиш за дете е изчезнала.

ТОВА евангелие трябва да се проповядва по целия свят. И затова знам, че Сатана иска да запали много хора и да кажат, 2025! Какво се случва през 2025 г.? Някой уебсайт, наречен Deagel, ни казва, че населението на Съединените американски щати ще намалее от 350 милиона до 99 милиона. Чухте ли за това? Значи краят дойде! Но аз казвам, "НЕ!" Те го предполагат; тъй като казват, че мигриращите, те не всички се местят в Мексико, или Южна Америка, или нагоре в Канада; те не се движат никъде другаде, така че ще изчезнат. Никой няма да изчезне в такива количества, докато ТОВА евангелие на Царството не бъде проповядвано по целия свят. Защото Бог не работи така. Той не просто предава децата Си на смърт в такива мащаби без възможност. И когато ТОВА Евангелие на Царството се проповядва по света, тези неща могат много добре да се случат. Но кой ще отиде за нас? Това е въпросът. Кой ще отиде? Кой ще занесе тази вест?

И заповедта на Бог е Неговата възможност. Във вашите непосилни усилия да продължите напред и да правите нещата, Бог ускорява темпото. И за много от братята, които работят с нас, знаете ли, не мога да ги накарам, не мога да им настоявам. Всеки човек трябва да вземе своето решение. Но за всеки човек, който се е намесил в делото, Бог е осигурил необходимото, за да направи следващата стъпка. И някои от вас вече знаят това; вие вече сте добре запознати с това, как нашият Отец осигурява. Стъпвайки във водата, тя се разделя и Той ви осигурява нуждите.

Защото вярвам, че нашият Баща е силно осигурен. Колко милиона ангели ни гледат тази вечер? „Ще отговорят ли на Духа на Исус? Ще отворят ли сърцата си? Ще повярват ли, че осъждането, което Сатана и самите те са наложили върху тях, ще бъде премахнато? И че способността им да правят неща за Бог ще расте експоненциално. Защото както се казва в Данаил 11 глава, Божиите хора ще извършат големи подвизи. Страхотни подвизи! Делата, които Исус извърши, какво каза Той за Своите последователи? „Ще вършите по-големи дела от тези.“ Не че бяха по-големи. Как сравнявате по-голямото? Обемът на тези неща е по-голям. И както се казва във Великата борба, страница 612, Божиите хора ще ходят от място на място със светнали лица. И знамения и чудеса ще придружават вярващите.

Знаменията и чудесата НЕ са доказателство. Посланието е доказателството за благовестието. Ако знаменията и чудесата са доказателството за вестта, която проповядвате, вие всъщност нямате вест. Сигурен съм, че всички сте виждали „големите палатки“. „Вижте Божия огън тази вечер! Елате в палатката...”, и всички тези неща. Знамения и чудеса ще следват вярващите, защото вестта, която вярваме, е толкова красива, толкова ценна и толкова прекрасна. И чудесата се извършват в нашите сърца и умове, за да се справят с боклука в тях. Получавате ли боклук в главата си? Всеки ден! Сатаната е там горе. [Посочвайки главата] Здравейте! Голиат проклина Божия народ: „Вие, които твърдите, че се покланяте на Бога на Израил.“ Постоянно, горе в главата ви. Да имаш вест, която може да се справи с този глас и да го преодолее...

И така, очаквам с нетърпение времето... И отново, прекрасното нещо в това е, че преди, когато имахте апел като този, той можеше да доведе до: „Добре, нека скърцаме със зъби; нека наистина се постараем и да стиснем зъби.” Не! Кажете: „Господи, мисля за Теб. Мисля за Твоето страдание. Тук съм. Знам, че има много неща в живота ми, които трябва да се променят. Вярвам, че Ти можеш да ги промениш.

И разбира се, мястото, където трябва да се променим, е в домовете ни, в нашата домашна среда. Защото докато сме тук, през по-голямата част от времето, когато сме ангажирани тук, ще ни бъде сладко; ще бъдем мили един към друг. Но когато сме у дома, как говорим с другите около нас? И когато не сме имали добър ден, и когато имаме главоболие, и когато даден човек не се е отнесъл към мен по подходящ начин, Евангелието променя ли ви? Дали е..., знаете ли, „Те вероятно също са имали тежък ден. Трябва да взема предвид това.“

И така, аз вярвам чрез вяра; Имам видение в ума си, че догодина по това време ще видим работеща печатница с много колпортьори и ще летим до много градове. Ако не ни пуснат да излезем на международно ниво, ще започнем с Куинсланд, тъй като сега сме в Република Куинсланд. Чудесно е, че братята от Република Нов Южен Уелс дойдоха да се присъединят към нас. Глас: Взехме визите. Взехме визи, за да излезем на сцената. [Смях] Друг глас: Благодаря ви за вярата и молитвите на Лука. Да, всички можете да благодарите на Лука за това.

Знам, че нашият Отец ще ни благослови. И се моля това да бъдат и вашите мисли.

При закриването на тази среща тази вечер ние дадохме възможност всеки ден, сутрин и вечер; сутрешната и вечерната жертва, просто да спрем и да помислим за страданието на нашия Спасител; за да ви попречи да заспите. Защото сънят за страданията на Христос е това, което позволява на мъдрите девици да спят. Но ако сте будни за страданията на Христос и мислите за тези неща, тогава сте мотивирани да: „Господи, заведи ме при някого!” Всички можем да носим книги в колата си; брошури, трактати. Имаме нужда от хора, които да проектират отметки, листовки, картички със собствена креативност; да настояват; „Господи, позволи ми да говоря с някого днес.“ Всички можем да направим това. И това е част от отиването във вашия свят. Идете във вашия свят.

От другата страна на това уравнение и аз просто искам да кажа, че ако преживеем огромно изпълване със Светия Дух през това време, тогава ефектът върху този регион, ефектът върху тази държава и върху нашата нация може много да забави присъдите, които ще дойдат върху тази нация. Вярвам в това. Ето защо е толкова важно да се ангажираме. Защото какво се казва в Изход 5-та глава, стих 3? Мойсей казва на фараона: „Ако не спазваме този празник, ще има меч и мор.“ Чумата, реална или въображаема, е върху нас. И скоро мечът също ще бъде тук, нали?

Глас: Мечът понякога означава суша. О, благословена да си сестро! Мечът понякога означава суша, нали? И със сигурност се случват и тези неща. Но също и буквално меч, във връзка с хората, които казват: „Стига ни!“ Има въстание. Граждански вълнения, гражданско неподчинение, изразяващо се във въстание и сваляне на правителството. И след като хората започнат да губят домовете си, и след като банката започне да ги притиска и хората бъдат изхвърлени на улицата, ще видим много различен ред на нещата. Защото, когато започнете да ходите в страни като Южна Африка и тези други нации, където милиони хора са под прага на бедността, цялата динамика на вашия квартал започва да се променя. И имате бодлива тел навсякъде около къщата си; и имате охранителни камери; защото там има много хора, които гладуват и искат това, което ти имаш. И това може да дойде тук. Австралия, която познавахме, я няма.

Но това е, което ще накара хората да са гладни за нещо различно. Скоро те ще се уморят от Netflix и спорта. Всички спортни неща се разпадат. Всички спортни пещери, целият лабиринт се разпада. Лошо ли е това? Не, това е страхотно! Хората ще търсят нещо друго. Ще бъде много добре.

Другото нещо, което бих искал да кажа в заключение е, нека се възползваме от възможността да не забравяме времето си тук. Сатана ще се опита да създаде конфликт; той ще се опита да създаде разсейване; той ще се опита да създаде чувство на неудовлетвореност; ще извади наяве неща в нас, които могат да ни изненадат. Но нека запазим очите си нащрек. Нека, доколкото можем, да не правим това с Ахан и да донесем това вавилонско нещо в лагера. Всички ние засягаме всички останали. Никой не живее сам за себе си; никой не умира за себе си. И така, вие си мислите: „О, няма значение; само аз съм; Просто си върша моите неща.” Всички си влияем един на друг. И това не означава, че ще поставим камери за наблюдение във всяка палатка. Не, не е това смисъла….  И се молете, и молете Бог да ви води; „Татко, какво искаш да направя? Как искаш да действам в такива неща?“

Трябва ли да завършим с химн? Глас: „И така, изпращам ви“. Това звучи като онази, Фиона. „И така, изпращам ви“. [Пее този химн]

Нека се помолим заедно:

Татко, ние просто Ти благодарим много за Твоето невероятно търпение и любов. Благодарим Ти, че изпрати Своя единороден Син, за да ни покаже какъв си всъщност. Благодарим ти, че ни даде мехлем за очи, за да виждаме. Започваме да виждаме; започваме да разбираме. И Отче, моля се Ти да ни помогнеш да спрем да съдим; да спрем да съдим другите и да спрем да съдим себе си. Осъждаме себе си, че не сме способни да направим определени неща. И Господи, много пъти знаем, че е трудно. Страхуваме се да говорим с другите, защото не искаме да бъдем отхвърлени; не искаме да ни се смеят; не искаме да ни се подиграват. Но ти Си осмивани подиграван всеки ден. Твоят Дух е способен да се справи с това. Отче, дай ни смирението на Твоя Син, за да можем да издържим отхвърлянето, подигравките, презрението, докато вървим напред с радост, както и да е; дали с листовки, дали с книги, дали с аудио, дали с имейли, дали с радио, телевизия; каквото и да е; колпортьорство; Ти постави видение в умовете на всеки един по време на тизи Шатри: „Това е, което искам да направиш, дете Мое; това е, за което те подготвям. Дали да пиша, дали да проповядвам. „Господи, не мога да проповядвам.“ Кой си ти, за да съдиш? Това каза Моисей. "Не мога да говоря." Но Господи, знам, че за Теб всичко е възможно; и че Ти можеш да ни помогнеш и да ни движиш; стъпка по стъпка, а не гигантски скокове. Дървото расте постепенно; разширява се съвсем малко, съвсем малко; а понякога и по-бързо. Благодаря Ти за всички мои братя и сестри тук. Голяма радост е да видя лицата им. Искаме всеки онлайн да може незабавно да бъде транспортиран с „Въздушни линии Филип“ и да бъде докаран точно тук. Липсват ни; обичаме ги; и аз се моля за тях на съответните им места. Редица от тях провеждат Шатроразпъване. И аз се моля Ти да ги благословиш и Твоят Дух да ги изпълни и те също да излязат и да извършат велики подвизи. Осигури ни лека почивка. Благослови ни утре; на Голямата събота; светото събрание. И ние Ти благодарим, в името на Исус. Амин.