“Идентичността на Исус” - изучаване на Йоан 14-16

Транскрипт на тема на Деян Делчев.
Разглеждане на Йоан 14-16 и кой е Утешителя.

14-та до 16-та глава на Йоан е времето, в което Исус се опитва да подготвя учениците за прехода от видимото царство на силата към царството на отношенията, от времето, когато те го познават само по плът към времето, когато те ще го познават вече като Утешителя и ще триумфират в този Утешител от Петдесятница нататък. Обаче заедно с тази тема върви истината за това кой е Исус, истината за това, че Той е единородният Син на Бога. Именно в същите тези глави достига кулминацията на тази истина, защото в Евангелието на Йоан по един много специален начин се говори за произхода на Исус. Още в самото начало се започва с това, че „словото беше у Бога“ и че „никой кога да е не е видял Бога. Но единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ Първа глава, 18-ти стих. И по-нататък, когато достига този момент, за който говорихме, когато Той ще трябва да подготви учениците си за една реалност, която те на този етап не са способни да възприемат, а именно духовното царство на техния Господ, тогава тази тема излиза отново на преден план. Тя върви заедно с истината за Утешителя. По много интересен начин се пресичат двете истини. От 14-та до 16-та глава Той говори специално за Утешителя, но в същите тези глави се споменава, че Той Божият Син е излязъл от Отец. И аз искам да обърнете внимание сега на 16-та глава, за да си припомним отново колко за важна е за нас тази истина и колко свързана е тя със скъпоценната истина за Исус като Утешителя, защото това според сестра Уайт се е опитвал да скрие Сатана от вярващите - Исус като Утешителя. И затова църквите са слаби и болнави, пише тя. В Йоан 16-та глава Исус обяснява, че причината да бъдат в бъдеще отлъчвани от синагогите, изключвани от църквите и дори предаване на смърт е, защото хората не познават нито Отец, нито Него. След това им казва, че е дошло времето Той да отиде при Онзи, който го е пратил и говори за това Негово заминаване като нещо, с което те са запознати, защото наистина там в подсъзнателното кътче на техния ум те знаят пътя, обаче това е на подсъзнателно ниво и Бог и Господ Исус се опитва да го извади в сферата на съзнателното и започва да им говори. Седми стих на 16-та глава на Йоан. “Обаче Аз ви казвам истината за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас, но ако отида, ще ви го изпратя.” Исус тук започва да говори с една много странна и интересна притча, защото Той говори на хора, които са все още заключени в материалното. Той не би могъл да им говори за себе си, идващ при тях в духовен вид директно, без да използва една такава притча, притча за Утешителя. “И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд. За грях, защото не вярват в мене. За правда, защото отивам при Отца и няма вече да ме виждате.” “Отивам при Отца и няма вече да ме виждате.” После казва: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете.“ Сега вие сте още заключени в материалното и докато не превключите на духовен режим, както казва Павел, ние някога познавахме Исус по плът, но сега вече не го познаваме по плът, докато не привключите на духовен режим, все още ще говорим за духа като за Утешителя, някой друг, който трябва да дойде. „А когато дойде Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говоря от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще се прослави, защото от моето ще взема и ще ги ви известява.“ Ето по този максимално сбит а раздробен начин Исус обяснява на учениците, че духът всъщност ще взема от Него, защото това е Неговият дух. Не само Негов. Това е духът на Неговия Отец, защото преди всичко Отец е източникът. И затова Той казва: “Всичко, което има Отец, е мое. Затова казах, че от Моето като взема ще ви известява.” И сега тук точно Исус казва нещо, което много обърква учениците, но именно тук се намират думите, които те ще запомнят, за да може размишлявайки за тях, след като им се случат онези онези страшни неща, когато техният учител им бъде отнет и когато го бият и го опозоряват и когато го разпънат на кръст и го сложат в гроб, с което и всичките им надежди ще бъдат погребани, Тези думи ще са в тях като едно семе, което е посадено и на пръв поглед е умряло и няма плод в него, но после ще заработи. И вижте сега как Исус всъщност прави така, че тези думи да заработят. “Затова някои от учениците му си казаха помежду си, какво е това, което ни казва още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите. И това, защото отивам при Отца.” Това привлича много силно вниманието на учениците и те не спират дотук. А в 18-ти стих продължават и казват “и рекоха какво е това, което казва - още малко. Не знаем какво иска да каже.” А това е ефектът, който Исус е желал да предизвика. Исус иска те до такава степен да се заинтересуват от този въпрос, че преходът от материалното към духовното да може максимално да бъде ускорен чрез тази скръб, която те ще преживеят. И затова Той продължава и казва “Исус, като разбра, че желаят да го питат, каза им: “Затова ли се запитвате помежду си, защото казах още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите.” Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва. Вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне на радост. Жена, когато ражда, е в скръб.” И тук Исус ще използва точно този символ, който по-късно ще видим в Откровение 12-та глава за раждащата жена. Той го предлага за учениците. Те са тази раждаща жена и това макар да е приложимо за раждането на Исус във Витлеем, когато Ирод иска да убие детето, в духовен смисъл това нещо е още по-приложимо сега, когато жената ще се намира в голяма скръб, защото ще иска да роди своя син, но ще изглежда така сякаш този син го няма, защото е дошъл часът ѝ. Тук Исус говори за нещо много дълбоко. Тук не става въпрос просто Исус да бъде с тях. Тук става въпрос за това те да преминат през тази скръб, когато загубват Исус от погледа си, но всъщност Той ще се роди вътре в тях чрез Духа Си. Това е точно обещанието, дадено в 14-та глава на Йоан, която е началото на тази реч, когато Той им казва: “Ще дойде Утешителят, Той е с вас. Вие го познавате, той ще бъде и във вас.” Това е голямото желание на на Исус да се стигне до там, че той да бъде вече вътре в тях. И това всъщност вече го има като семе, като зародиш в тях, но трябва да се стигне до там, че Той напълно, напълно да се роди в тях. “Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ, а когато роди детенцето, не помни вече мъките си, поради радостта, че се е родил човек на света. И вие сега сте наскърбени, но аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва и радостта ви никой няма да ви отнеме. И в онзи ден няма да ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, каквото и да поискате от Отца в мое име, той ще ви го даде. Досега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.” Тук Исус свързва всички важни неща в едно чрез скъпоценната истина за характера на Отец, така както той е изявен от Неговия Син. Аз ще ви известя за Отца напълно. Няма да бъде под формата на притча. Вие ще разберете, че този Утешител съм аз и този Утешител съм аз тогава, когато съм вътре във вас, и че този Утешител съм за вас тогава, когато вие видите ясно, че съм изявил характера на Отец напълно на земята, защото точно в 14-та глава Филип ще го пита: “Покажи ни, Отца.” Но тук Исус казва: “Вие тогава ще осъзнаете, че аз съм бил свидетелят за Отец. Верният свидетел съм Аз”, както по-късно Йоан ще го нарече в Откровението. Аз съм верният свидетел за това какъв е Отец. И казва в 26- стих, поради завършването на тези истини, които са най-важните истини дотолкова, че всъщност само няколко стиха по-надолу Исус ще каже: “Това е вечен живот, да позная тебе, единият истинен Бог и Исуса Христа, когото Си изпратил.” Поради това казва: “В онзи ден ще искате в Мое име. И не ви казвам, че аз ще поискам от Отца за вас, защото сам Отец ви люби.” Окончателното усъвършенстване на истината във вас ще се състои в това, че вие ще разберете в онзи ден. Сега не го разбирате, но в онзи ден ще разберете, че самият Отец е този, който ви обича и че аз съм изразът на тази любов, че аз не съм дошъл да умилостивя Отец, аз съм дошъл да покажа неговата любов към вас. И сега точно тук, точно тук Исус казва думите: “Понеже вие възлюбихте мене и повярвахте, че аз от Отца излязох.” Виждате ли къде е мястото на скъпоценната истина за идентичността на Исус като Божий Син? Нейното място е точно тук, където се свързват всички важни части на истината за характера на Бога и за Неговия Дух, който трябва да получим, но не какъв да е дух, а дух от същото качество, каквото е това свидетелство, което Исус даде на земята от същото качество. И по-надолу казва: “Излязох от Отца.” 28-ми стих: “и дойдох на света”. Това са две действия. “Излязох” - “екзеркомай”. Тоест наистина излизане. Както да се излезе от едно село и да се отиде на друго място, така Исус е излязъл от Отец. Бил е вътре в Отец, но излязъл от Него. И дойдох на света. Това са две действия, две събития. И пак “напускам света и отивам при Отца.” И сега забележете реакцията на учениците. Казват учениците му: “Ето сега ясно говориш и никаква притча не казваш.” Тоест няма метафора в това, което казваш, че си излязъл от Отец, че наистина си единороден Син на Бога, че напълно представляваш Отец такъв какъвто е. В това няма никаква метафора. Това е на 100% вярно. “Сега сме уверени, че ти всичко знаеш и няма нужда да те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.” После Исус ще им каже, че не са подготвени въпреки всичко. Но какво ще каже Исус на Своя Отец относно това познание, което са получили от него? Това научаваме само няколко стиха по-надолу. Забележете, 17-та глава, шести стих. “Изявих името ти на човеците, които ми даде от света. Те бяха твои и ти ги даде на Мене и те опазиха твоето слово.” Добре, я да видим какво е най-същественото от това слово и от това, което Исус им завещава всъщност като истина. Следващите стихове, седми и осми. “Сега знам, че всичко, което си ми дал, е от тебе, защото думите, които ми даде ти, аз ги предадох на тях и те ги приеха. И наистина знаят, че от тебе излязох.” Същата гръцка дума “екзеркомай”- “излязох” “и вярват, че ти си ме пратил”. Отново две събития говорят за две различни неща. Едното е излязох от Тебе, тоест “родих се”, ти ме роди. И второто е “ти си ме пратил”. Това е най-важното, което е трябвало да знаят. Исус е изявил “името на Отец на тези хора, които ти ми даде от света”. Казва това е характерът на Отец. И следващото нещо е, че гаранция за това нещо е, че аз съм излязъл от теб. Тоест аз имам твоето естество. Аз имам твоя характер. Аз те представям на 100% какъв Си. Дотук не ви казвам нищо, което не съм ви споделял и по-рано, въпреки че само по себе си това е ценно само да си го да си го припомним. Но сега ще ви споделя нещо, което не бях виждал до този момент. Онзи ден във вечерното ни семейно богослужение ми просветна и с радост желая да го споделя с вас. Значи в този разговор, когато учениците казват: “Не знаем какво иска да каже”, че то това всъщност започва още в 14-та глава. “Как така, Господи, светът няма да те вижда, пък ние ще те виждаме”. И това продължава чак до 16-та глава. Просто това се превръща в основна тема. Исус неслучайно го прави да стане основна тема, за да ги фокусира върху това и да разберат какъв е проблемът им, че те все още разчитат на видимия свят, а трябва да се научат да го виждат в невидимия свят, тоест като Утешителя. И пак вижте как става тръгва всичко. Връщаме се на 16-та глава, 16-ти стих. Ако Матей 16:16 е изключително важен за идентичността на Бога, на Божия Син, защото там Петър ще каже онези думи: “Ти Си Синът на живия Бог”. Матей 16:16, това е алфата на това учение, то Йоан 16:16 в последното Евангелие е омегата на това учение, развита напълно чрез всичко, което показват тези евангелия. И ето какво казва: “Още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите”. Тук всъщност Исус ги кара да ровят и да мислят и ефектът е получен. За се получава, защото веднага след това се почва. Затова някои от учениците Му си казаха помежду си: “Какво е това, което ни казва? Още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите. И това, защото отивам при Отца.” Когато те си казват това нещо, те не се намират до Исус. Те не са близо. След малко ще видим защо те не са близо. Откъде знаем, че не са близо? “Някои от учениците му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите”. И 18-ти стих. “И рекоха: Какво е това, което казва още малко?” Не знаем какво иска да каже. Виждате ли как се изказва тяхната мъка по този въпрос? Има едно натъртване, има едно наблягане, има един акцент, едно ударение върху този въпрос. Той ги измъчва и е добре, че ги измъчва. И сега 19-ти стих е много важен. “Исус като разбра, че желаят да го питат, каза им, когато Исус разбра, че желаят да го питат”. Дали Той разбра, защото ги чу какво си говорят или Той разбра като един, който има божествената способност да разбира какво хората си говорят на разстояние, преди да ги е чул. Отговорът е номер две и след малко ще видите, че това е така. “Затова ли се запитвате помежду си, защото казах още малко и няма да ме виждате и пак малко и ще ме видите.” Тоест Исус им казва: Аз знам какво си говорите. Знам какво ви вълнува. Знам какво ви мъчи. Този въпрос ви мъчи. Нищо, че не бях при вас, аз знам, че този въпрос ви мъчи и ви го казвам, за да знаете, че аз съм божествен и знам тези неща, без да е необходимо да съм при вас. Още тук той им се разкрива като духовният Утешител, който вижда и знае на разстояние всичко. Но по-надолу ще стане много интересно. Пропускам всичката тази част, която четохме от деве и отивам на това, което учениците ще споделят. 29-ти стих. Казват учениците му: “Ето сега ясно говориш и никаква притча не казваш. Сега сме уверени, че ти всичко знаеш и няма нужда да те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога. Какво?” Давате ли си сметка какво казват тука учениците? Те са чули много добре Исус да казва, че Той е излязъл от Бога и те знаят много добре какво значи излязъл от Бога. Те знаят, че това означава Божий син, който е роден от Бога и има естеството на Бога и че с това божествено естество Той може да знае какво хората си говорят от разстояние например или много други такива неща, които само едно божество може да знае. И сега специално заради това, че той им казва, че е разбрал какво си мислят и си говорят по-точно и какво ги мъчи, при условие, че не е бил при тях, те казват: “Заради това вярваме, че си излязъл от Бога.” По този начин знаете ли какво се получава? Получава се едно много силно доказателство, че роден от Бога или излязъл от Бога, както е употребено в Евангелието на Йоан, се отнася за буквалното раждане на Божия Син. Защото става въпрос за това да притежаваш естеството на Бог, който може да вижда и чува неща от разстояние, което не е а достъпно за хората. Учениците казват точно това нещо в 30-ти стих. Обърнете специално внимание. И по този начин се получава така, че в текст истината сама дава определение на израза излязъл от Бога, а именно, че това означава роден от Бога. По този начин в словото Бог поставя печата си тук за истинския смисъл на излязъл от Бога и роден от Бога, че това не са някакви метафори, защото именно на базата на това, че Той е роден от Бога, Той знае тези неща, а не на базата, че Той съществува като някакъв си съществуващ Сам от Себе Си Бог, който е всезнаещ. Не, не на тази база е Неговото съзнание. И за мен това беше много красиво и желаех да го споделя с вас. Надявам се да е било насърчително, както и за мен, и е просто едно допълнително потвърждение на това, което сме учили досега.