Грехът убива

      Егоизмът наречен в Библията грях е най-големият убиец съществувал някога във Вселената и на земята. Зародил се в ума на най-висшето Божие творение наречено Луцифер, Денница, който точно по тази причина (завист, себелюбие и гордост) се превръща в Сатана (убиец, измамник, противник, враг).  Ето какво е записано в Библията по този въпрос:

     „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова.“ (Исая 14:12-15)

     Чрез измама този същият егоизъм-грях се предава и в ума на първата човешка двойка Адам и Ева и от поколение на поколение достига до наши дни. Човеците не осъзнават, че това е най-големият и страшен убиец на всеки индивид родил се на тази земя. Те го обичат, толерират, извиняват и не искат да се разделят, за да се спасят от смъртта. Грехът има хиляди лица, форми и изяви, но основният и подсъзнателен такъв е  желанието да бъде убит Бога, Който им „пречи“ (чрез Своите заповеди и „ограничения“) да живеят свободно и щастливо. Грешниците се бунтуват и мразят Бога, дори и външно да Го изповядат и признават за Създател. Всеки миг, час и ден егоизмът-грях убива хиляди човешки същества. Той е в основата, мотивацията, подбудите и движещата сила на всички убийства, насилия и всякакво зло. Егоизмът предизвиква всички войни – семейни, между приятели, познати, съседи, колеги, родове, фамилии, между държави и коалиции. Егоизмът води до прелюбодейства, изневери, разводи, кражби, лъжи, измами, омраза, бунтове, духовни и физически убийства. Той е най-големият враг на човека. Ако егоизмът-грях изчезне, на земята ще настъпи рай. Грехът е като паразит, като едно генетично предавано автоимунно заболяване на ума, което по-бързо или по-бавно, по един или по друг начин, но безпогрешно и без изключения убива своя гостоприемник, всеки адамов потомък – Homo sapiens. Всеки човек трябва да осъзнае това и да започне война „на живот и смърт“ с личния си егоизъм.  Ако го победи ще живее вечно, но ако бъде победен ще получи като последица вечна смърт. Победата не може да бъде постигната с човешки сили и средства, а само посредством силата на Твореца Бог, чрез Неговия Син Исус Христос и Божественият Им Дух.  Тази война е духовна, но последиците и резултатите от нея са и физически и вечни. Апостол  Павел е записал следното:

     „Както е писано: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.“ „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят.“ „Аспидова отрова има под устните им.“ „Техните уста са пълни с клевета и горчилка.“ Краката им бързат да проливат кръв; опустошение и разорение има в пътищата им; и те не знаят пътя на мира.“ Пред очите им няма страх от Бога.“ (Римляни 3:10-18)

     „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23)

      Исус категорично заявява: „Защото отделени от Мене не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5)

     Ето какво казва Библията за греха: „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар вечен живот в Христос Исус нашият Господ.“ (Римляни 6:23)

     Казано е, че заплатата на греха, последиците от греха са смърт. Бог не убива и не наказва грешника, грехът е който върши това по хиляди начини. Чрез неверие – живот без Бога, чрез болести, алкохол, цигари, наркотици, катастрофи, криминални и неморални действия и престъпления, самоубийства и войни.

     И втори текст: „Тогава когато похотта зачене, тя ражда грях; а грехът, когато се развие ражда смърт.“ (Яков 1:15)

     Повечето хора и особено атеистите изобщо не осъзнават, колко дълбоко е проникнал греха в човешкия ум. Те често казват: „Че аз не крада, нито лъжа, нито съм убил някого…“ т. е. не съм грешник. Това е фатална себеизмама водеща към смърт. Библията ясно заявява, че „няма праведен нито един.“ (Римляни. 3:10) Цар Давид е записал: „В грях ме зачна майка ми.“ (Псалм 51:5), което означава, че още от зачатието и раждането си всеки човек е с поразен от греха ум и неправилен начин на мислене и изкривена представа за Бога. Грехът е болестно състояние на ума, което води до неправилна представа  както за Бога, така и за състоянието на самия себе си. Хората се мислят за праведни докато в същото време, те са окаяни и безнадеждни (без Бога) грешници обречени на смърт. Ако не осъзнаят този факт, и не се смирят, покаят, и обърнат чрез вяра към Бога за спасение краят им неизбежно ще бъде вечна смърт. Грехът не е на ниво физическо действие (примерно убийство, кражба, прелюбодейство), той е още в момента на мисълта. Човек първо решава с ума си да извърши нещо и след това го осъществява с действие и на практика. Исус ясно заявява:

     „Чули сте че било казано: „не прелюбодействай“. Но Аз ви казвам, че всеки който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“(Матей 5:27-28)

     Ето и записаното от апостол Йоан: „Ние знаем, че сме преминали от смърт към живот, защото обичаме братята. Който не обича, остава в смърт. Всеки който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че у никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.“ (Йоан 3:14-15)

     Щом човек си помисли нищо грешно и егоистично в Божиите очи той вече го е извършил. Греха е в ума на човека, а не в действието, което е само последица и резултат от погрешното и самоубийствено мислене.

     Библията заявява:

     „… защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той.“ (Притчи13:7)

     „… по това, че показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.“ (Римляни. 2:15)

     Хората в мислите си нарушават всичките 10 Божии заповеди с което ежедневно и многократно доказват, че са грешници и престъпници като се самообричат на смърт, и само Божията любов, милост и дълготърпение са причината, че те все още съществуват и имат невероятния шанс за промяна и спасение. Всяко вдишване и всеки удар на сърцето на човека доказват Божията милост, любов и агапе характер, поради което всички сме още живи. Творенията включително и човека са напълно зависими и нямат вроден вътрешноприсъщ живот в себе си. Такъв имат само Бог Отец и Синът Исус Христос, чрез Когото този живот даван даром  всеки миг се влива във всички нас. Когато съгрешим, ние самоволно прекъсваме връзката си с Източника на живота последицата от което неизбежно е смърт. Апостол Павел го е записал:

      „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения  от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо., понеже Той сам  дава на всички и живот и дишане и всичко.“ (Деяния на апостолите 17:24-25)

Бог е „агапе“ любов, която е безусловна, непроменима и само дава, човешката такава  „ерос“ е егоистична, избирателна, променлива и иска само да взема, което е самоубийствено и погубващо.

     В Библията е записано:

     „Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.“ (Деяния на апостолите 20:35)

     „… давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ (Лука 6:38) 

     „…също както Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28)

      Една вярна мисъл гласи:

      „Ако имаше съд, който да осъжда хората заради мислите им, цялото човечество щеше да бъде зад решетките.“   

       Всеки ден всички грешници трябва да се молим с молитвата на цар Давид:

     „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен.“ (Псалм 51:10)  

     Трябва да се извърши изцеление, възстановяване и коренна промяна на ума, от ум Адамов и Сатанински към „ум Христов“, за да може всеки човек да се спаси от греха, последицата от който е вечна смърт. Човешкият живот след грехопадението е един невероятен втори шанс и акт на милост - „че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.“- (Плач Йеремиев 3:22), човек да се осъзнае, да се смири и покае  за ежедневните си грехове, основани на неизчерпаем и перманентен егоизъм, да прибегне при Бога с вяра чрез Исус Христос за умствено, духовно и физическо очистване, избавление от греха, за спасение от смъртта и получаване на дара на вечния живот, обещан щедро от Твореца и Създателя на всичко видимо и невидимо и съществуващо във Вселената:         

     „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)