Една твърда платформа

Превод от английски на оригиналната статия: A Fairm Platform

От началото на времето Сатана се е опитвал да обърка човешката раса за значението на Божиите твърдения. Първото изявление на Сатана към Ева не било директна атака към това, което Бог бил казал, но по-скоро вкарване на съмнение за това какво всъщност е имал предвид Бог. “Бог каза да не ядете от всяко дърво в градината ли?” Намекът и маниерът на този въпрос предполагат една напълно различна рамка на разбирането. Въпросът на Сатана предполага съществуването на някаква грешка.ⁱ Сатана не се опитва да установи някаква причина защо смята, че има грешка в това което Ева си мисли, че е казал Бог, той просто намеква, че това е грешка на основата на собствената му референтна рамка. Тази референтна рамка е, че всеки има независим източник на живот. Това допускане никога не е заявено явно, но само е загатнато.

Божието слово бе достатъчно ясно:

Бит. 2:17 Но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

Ако ясното и буквално значение беше възприето от Адам и Ева, това би предотвратило неизразимата мизерия, в която страда сега човешката раса.

Каква е идеята на тази илюстрация? Ключов елемент от атаката на Сатана върху истината е да се вмъкне съмнение относно буквалността на ясните Божии твърдения. Веднъж започне ли да се поддържа едно такова съмнение, тогава се стига до пряка атака. Точно това направил Сатана, когато дръзко заявил “Никак няма да умрете” – Това била пряката атака след първоначалното вмъкване на съмнение.

Фактът, че Ева повторила това което бил казал Бог, показва, че тя се е нуждаела от повторно уверение за себе си. Тя можела просто да каже „ДА!” без да предлага обяснение. Предложеното оправдание предполага, че семето на съмнението вече растяло в ума й. По-нататък, емпиричното и научното доказателство само е украсило това съмнение. Фактът, че змията ядяла от плода, и все още била жива, и можела да говори, добавило тежест към скритите предположения, че съществувала някаква грешка, или в нейното разбиране на това, което Бог бил казал, или че просто Бог не бил прав.

Павел ни предупреждава относно това:

Кол. 2:8 Внимавайте да не ви заплени някой с философия и с празна измама, според човешки предания и първоначалните неща на света, а не според Христос.

Първоначалните принципи на света произхождат от първата лъжа – никак няма да умрете. Тя внушава идеята, че човечеството притежава вроден живот и сила, а в последствие, че изявата на такава сила разкрива стойността на човека. Тези принципи са в непрекъснат конфликт с ясните твърдения на Писанието, които постоянно ни напомнят, че Бог ни е създал и че сме отговорни пред него през всеки момент от всекидневието си.

Развитието на всяка ключова адвентна доктрина било буквално и реално

Ако изследвате различните деноминации във връзка с основните стълбове на християнската вяра, ще откриете, че никоя от тях не поддържа последователен, ясен и буквален възглед. Ето къде е разликата с адвентизма от седмия ден.ⁱⁱ От начало докрай адвентизмът е поддържал един ясен прочит на Писанието. Обърнете внимание на следната таблица:

Никоя друга деноминация не поддържа последователно буквален възглед за тези доктрини на Библията. Много църкви просто не могат да поддържат тези доктрини поради спиритуализирането на други доктрини. Например, повечето църкви вярват в безсмъртието на душата и че праведните отиват направо в небето. Едно такова становище анулира и обезсмисля концепцията за изследователния съд. Според някои, то също анулира нуждата от буквално второ пришествие. Според други, вярата в еволюцията прави ненужен възгледът за съботата, той просто няма смисъл. Също така, едно спиритуализиране на естеството на Христос обезсмисля концепцията за реалното християнско съвършенство. Ако Христос не е взел буквално нашето естество, тогава ние не можем буквално да имаме победа над греха. Причината и следствието са прости, ако не и очевидни за прозорливия ученик на Библията.

Пионерите се установили върху буквален възглед за спасението, обкръжени и атакувани от спритуалистични възгледи

Адвентните пионери трябвало да изберат своя път измежду много спиритуалистични възгледи, за да изградят своята платформа. Адвентната доктрина била изградена чрез ясна система за тълкуване, която позволява на Библията да обяснява сама себе по един ясен и семпъл начин. Уилям Милър съставил списък с 14 точки, наречени правила за тълкуване. Нека обърнем внимание на някои от тези правила.

1. Всяка дума трябва да има свое лично отношение (връзка) към темата, представена в Библията. Мат. 5:18

2. За да се разбере една доктрина, съберете всички текстове от Писанието по темата, която искате да знаете; тогава оставете всяка дума да има своето собствено влияние; и ако можете да си съставите вашата теория, без да има противоречие, не може да сте в грешка. Ис. 28: 7-29; 35:8. Пр. 19:27. Лука 24:27, 44, 45. Рим. 16:26. Як. 5:19. 2 Пет. 1:19,20.

3. Писанието трябва да бъде свой собствен тълкувател, тъй като то само е правило за себе си. Ако разчитам на учител, за да ми го разяснява и той би трябвало да отгатва неговото значение, или да желае да подкрепи своето собствено сектантско кредо, или за да бъде считан за мъдър, в такъв случай неговите предположения, желание, вяра или мъдрост стават мое правило, а не Библията. Пс. 19:7-11; 119:97-105. Мат. 23:8-10. 1 Кор. 2:12-16. Езек. 34:18, 19. Лука 11:52. Мат. 2:7, 8.

4. Бог е открил неща от бъдещето, чрез видения, с образи и притчи; и по този начин едни и същи неща са често разкрити отново и отново, с различни видения, или в различни образи и притчи. Ако желаете да ги разбирате, трябва да ги комбинирате всички в едно. Пс. 89:19. Осия. 12:10. Авак. 2:2. Деяния 2:17. 1 Кор. 10:6. Евр. 9:9, 24. Пс. 78:2. Мат. 13:13, 34. Бит. 41:1-32. Дан. 2:7, 8. Деяния 10:9-16.

5. Как да знаем кога една дума е използвана фигуративно? Ако дадена дума има добър смисъл във вида, в който е, и не нарушава естествените закони, тя трябва да бъде разбирана буквално; ако не, образно (фигуративно). Откр. 12:1, 2; 17:3-7

6. За да научите смисъла на даден образ, проследете думата във вашата Библията, и когато я намерите обяснена, заменете обяснението за използваната дума; и, ако има добър смисъл, не се нуждаете от допълнително търсене; ако не, търсете отново.

Обобщавайки мислите си, Уилям Милър писал:

Вярвам, че Библията е откритата воля на Бога към човека и всичко в нея е нужно да бъде разбрано от християните на различна възраст и живеещи в различни обстоятелства, за които може да се отнася; - например, това което може да бъде разбрано днес може да не е било необходимо да се разбере преди 1000 години. Защото нейната задача е да разкрива стари и нови неща, за да може Божият човек да бъде напълно подготвен и усъвършенства във всяко добро слово и дело, за епохата в която живее. Вярвам, че тя е разкрита по възможно най-добрия начин за всички хора от всички възрасти и да се разбира при всички обстоятелства и че тя трябва да се разбира колкото се може по-буквално и смислено; - и че във всеки случай, където езикът е фигуративен, трябва да оставим Библията да обясни собствените си образи. В никакъв случай не ни е позволено да спекулираме с Писанията, и да предполагаме неща, които не са изразени ясно, нито пък да отхвърляме такива, които са поучавани ясно.^v

Тези правила са били и все още са еталон на Адвентното движение. Накратко:

1. Всеки пасаж от Писанието трябва да има своята тежест по дадена тема и тогава тези текстове трябва да се хармонизират.

2. Текстовете трябва да се разбират буквално освен ако съществува добра причина да се разбират фигуративно.

3. Значението на образите се намира на друго място в Библията.

Ето и свидетелството на Елън относно тези правила за тълкуване. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ.

Онези, които се ангажираха в прогласяването на вестта на третия ангел изследваха Писанията по плана използван от Отец Милър. В малката книга със заглавие "Възгледи за Пророчествата и пророческата хронология," Отец Милър дава следните семпли, но интелигентни и важни правила за изучаване и тълкуване на Библията: -

"1. Всяка дума трябва да има своята тежест по темата, която е представена в Библията; 2. Цялото Писание е необходимо и може да се разбере, чрез старателно приложение и изучаване; 3. Нищо от това, което е разкрито в Писанието не може и няма да бъде скрито от онези, които искат с вяра, без да се колебаят; 4. За да се разбере една доктрина, съберете всички текстове по темата, която желаете да проумеете, след това нека всяка дума своето подходящо влияние и ако можете да формулирате теорията си без противоречие, не може да сте в грешка; 5. Писанието трябва да бъде свой собствен тълкувател, тъй като то е правило само за себе си. Ако завися от някой учител да ми го тълкува, а той гадае за неговото значение, или желае да го натъкми така че да е според сектантското му кредо, или пък се има за мъдър, тогава неговите догадки, желанията му, кредото му или неговата мъдрост стават мое правило, а не Библията."

Горният цитат е една част от тези правила; и в своето изучаване на Библията всички ние ще направим добре ако послушаме представените принципи.^vi

Урия Смит изразява това по следния начин:

Целият език на Писанието трябва да се приема буквално, освен ако не съществува някаква добра причина да се предполага, че е фигуративно; и всичко което е фигуративно трябва да се тълкува според това, което е буквално.^vii

Дж. Н. Лафбъроу прави следния проникновен коментар:

Красотата на Божественото Откровение е била закрита от умовете на обикновените хора, поради това че те са били учени на предположението, че Библията няма предвид това, което казва, или че смисълът на написаното от писателите на Библията не се съдържа в самите писания, но че те са мистични и имат скрито значение. Ако това беше факт, ние питаме, Как можем да стигнем до правилни концепции за това слово и неговото истинско тълкуване? О, казва един от гордите професори на нашия ден, идете при почитаемия г-н А., Доктор по Теология, той ще просвети ума ви по този въпрос. Друг казва, A. Няма да ви информира правилно; трябва да дойдете при нашите теолози, и така всички насочват вниманието ни в различна посока за разбиране на словото. Те не са съгласни помежду си, и по този начин понастоящем са произведени 600 различни идеи. Това произлиза от принципа, че Библията няма предвид това, което казва, но означава нещо, което не достига до умовете ни от буквалното четене на текста. Ако е вярно становището, че ученикът на Библията трябва първо да има едно цялостно образование от популярната теология на епохата, преди да може да разбере тази книга, тогава за питащия ум би изглеждало, че в крайна сметка Библията не е откровение на Божията воля, тъй като тя не донася идеята на автора, но смисълът й трябва да бъде разбран чрез обучението на училищата.

Ако Библията е откровението за Божията воля за човека, тогава неговата воля се намира в тази книга, и книгата означава това, което казва. Признаваме, че са използвани образи, и са обяснени, но твърдим, че едно ясно твърдение трябва да се разбира по същия начин както, когато е дадено и в някоя друга книга. Ние не можем да формираме правилни разбирания за Божия характер, така както е разкрит в словото, ако това не е истината по въпроса. Ако Бог бе разкрил волята Си, така че човекът да не може да я разбере, а после произнася в това слово присъда и смърт на онези, които не се покоряват на волята му, веднага ще стигнем до заключението, че той не изявява нищо от този характер, който е описан в словото като притежаван от него.

Ако Библията не е буквална книга, тогава ние имаме нужда от друга книга, която произлиза от автора на Библията, обясняваща откровението, което сега имаме, за да може да разполагаме с Божията воля.^viii

Джордж Сторс идентифицира стремежите на Сатана да унищожи църквата, чрез въвеждане на мистични значения в библейския текст:

Тя съдържа вредната практика да се мистифицира Писанието, или да се представи като имащо таен или скрит смисъл, в най-ясните текстове.

Тази вредна практика била докарана в църквата, почти веднага след като апостолите напуснали света. Обърнатите от езичеството изглежда възнамерявали да обединят езическата философия с християнството. За целта те трябвало да открият множество мистерии в Писанията: и практиката на алегоризирането, т. е. представянето на езика като такъв, който съдържа нещо, което не се вижда в думите, започнала и като цяло доминирала, преди третото столетие. Това, без съмнение, било извършено, с оглед да се помогне на езическите философи да възприемат християнството, осигурявайки им плодотворно поле за техните изследвания. Но това отклонило църквата в дивата сфера на предположението; и всяко живо въображение би могло да открие скрити чудеса в Библията; докато се отхвърляло ясното и буквално значение на текста. Век след век, тази фатална практика зачестявала все повече, докато простотата на евангелието била напълно затъмнена, и замъгляването не е напълно изчезнало до днес.^ix

Точно този план е докарал Сатана върху Авдентната църква. Битката, която нашите пионери водили срещу спиритуализма, който навлизал в редиците ни била безмилостна. Но нашите пионерите се противопоставяли на това.

Забележете коментарите на Елън Уайт:

Когато щяхме да пътуваме за Ню Бедфорд, една специална вест дойде към мен от сестра М. Да дойда и да споделя това, което ми е показал Господ. Брат Николс заведе сестра ми и мен в къщата, където се бяха събрали доста хора. Там присъстваха личности, за които ми беше показано, че са големи фанатици. Те се занимаваха с човешко или сатанинско влияние, което наричаха духа на Бога. Не ги бях виждала преди това с естествените си очи, но израженията им ми бяха познати; защото заблудите им и покваряващото им влияние ми бяха показани, и аз усещах, че ми се забранява да споделям своето видение в една такава група. Имаше някои от присъстващите, които обичахме; но те бяха подведени в тази заблуда. Водещите смятаха, че това беше благоприятна възможност да упражнят влиянието си над мен, и да ме накарат да се предам на възгледите им.

“Знаех, че единствената им цел беше да изопачат виденията, да спиритуализират буквалното им значение, да хвърлят сатанинско влияние върху мен, и да го нарекат силата на Бога. {Скици от живота на Джеймс Уайт и Елън Г. Уайт 1888 – с. 229, параграф 2}

Навлизат фалшиви научни теории като крадец през нощта, ограбващи граничните знаци и подкопаващи стълбовете на нашата вяра. Бог ми показа че студентите по медицина не трябва да бъдат обучавани на такива теории, защото Бог няма да одобри тези теории. Навлизат най-благовидните изкушения на врага, и те навлизат от най-високата и най-изтъкнатата сфера. Такива спиритуализират доктрините на настоящата истина дотогава докато не остане разлика между същинското и сянката. Медицинско служене – с. 87, параграф 4

Елън Уайт ни предупреждава в Деяния на апостолите:

Последователят на Христос ще среща със „заплитащите думи“, срещу които апостолът предупреди вярващите в Колос. Той ще се среща със спиритуалистични тълкувания на Писанията, но не трябва да ги приема. Гласът му трябва да се чуе в полза на едно ясно потвърждение на вечните истини на Писанията. С поглед, прикован към Христос, той трябва да се движи неотклонно напред по предначертания път, отхвърляйки всички идеи, които не са в хармония с Неговите идеи. Истината на Бога трябва да бъде темата на неговото размишление и разсъждение. Той трябва да смята Библията за гласът на Бога, който му говори директно. Така той ще намери мъдрост, която е божествена. Деяния на апостолите – с. 474, 475

Адвентната платформа на истината стои върху един ясен прочит на Писанието отначало докрай. Разхлабването дори на една дъска от буквалния възглед на тези доктрини означава да се отворят вратите за заливащата вълна на спиритуалистичните възгледи. Отново сме предупредени:

Отново ми бяха напомнени тези вести, и видях на каква висока цена Божият народ е спечелил своята опитност. Тя е била постигната през много страдания и суров конфликт. Бог ги е водил стъпка по стъпка, докато ги е поставил на една солидна, непоклатима платформа. Видях някои, които приближиха към платформата и проучваха основата. Някои веднага с радост стъпиха на нея. Други започнаха да намират недостатъци в основата. Те желаеха да се направят подобрения и тогава платформата щяла да бъде по-съвършена, и хората щели да бъдат много по-щастливи. Някои отстъпиха от платформата, за да я проучват и да заявят, че е поставена грешно. Ранни писания – с. 259

Основният удар в атаката на Сатана срещу Божия народ след 1844 г. бил опитът да се въведат спиритуалистични възгледи. Отхвърлянето от страна на църквата, на вестта през 1888 г. направило църквата уязвима за сатанинската атака и в комбинация с умирането на някои от по-възрастните пионери отворило врата за навлизането на тези теории. Келлог бил първият очевиден случай. Когато се занимавала с кризата по времето на Келлог, Елън Уайт, подчертала, че заблудите на Келлог били точно като тези, които тя срещнала след 1844 г.

След отминаването на времето, [1844 г.] срещнахме опозиция и бяхме жестоко злепоставяни. Бяхме притискани от погрешните теории на мъже и жени, които бяха отишли във фанатизъм. Бях насочен да отида на местата, където тези хора защитаваха въпросните погрешни теории, и когато отидох, силата на Духа беше изявена по чуден начин в изобличаването на заблудите, които се промъкваха. Самият Сатана, в лицето на един човек, действаше, за да обезсили моето свидетелство относно становището, което знаехме, че се поддържа от Писанието. Точно такива теории като тези, които ти представи в Живия Храм бяха представени тогава. Тези коварни, измамни софистики отново и отново се опитваха да намерят място между нас. Но аз винаги носех същото свидетелство, което и сега нося относно персоналността на Бога. . . . Ръкописи – том 4, с. 57

Защитата на адвентистите срещу тези спиритуалистични възгледи била един възглед, че Отец и Сина са буквални личности. Буквалните възгледи на пионерите НЕ били просто нещастно пренесени идеи от Християнската Връзка, както се твърди,^x те били крайъгълният камък, срещу спиритуалистичните възгледи.

Думата спиритуализъм включва както общуване със зли духове, така и възприемането на методите, които те използват за тълкуване на Писанието.

Адвентната вест била изградена стабилно върху правилото за буквалното тълкувание. Всичките ни доктрини били развити чрез събиране на всички текстове и хармонизиране на значението им с ясен език, което позволява на Библията сама да определи понятията и символите, тогава когато е невъзможно буквалното значение.

Най-очевидното място, където се прилага правилото за буквалното тълкуване е във връзка с Отец и Сина. Ако Иисус не е наистина Синът на Отец, тогава това поставя една платформа, която спиритуализира всички наши учения.

Светилището, победата над греха, естеството на Христос, ролите на мъжа и жената, всички те са спиритуализирани. Тази верига от ереси има за свой източник спиритуализирането на понятията Отец и Син по начин, който отнема от тях смисъла им на реални отношения.

i JFB Библейски кометар на Бит. 3:1 (E-sword версия)

ii Самюъл Корантенг - Пипин, Приемане на Словото (Бериън Букс, Бериън Спрингс, Мичиган – 1996 г.) стр. 32

iii Урия Смит, Данаил и Откровение (Ривю енд Херълд, 1944 г.) с. 159; Уилям Милър, Възгледи за пророчеството - с. 28. Дж. Н. Ендрюс, Светилището и 2300 денонощия, стр. 34., Джеймс Уайт, Библейки адвентизъм – с. 127

iv Възгледът за естеството на Христос се е променил много в Адвентизма. Идеята, че Христос е взел естество преди грехопадението, изисква спиритуалистичен поглед върху текстовете на Евреи и Римляни. Евр. 2:16 казва, че е взел на Себе Си семето на Авраам, а не семето на Адам преди грехопадението. Римл. 1:3 твърди, че Той е направен от семето на Давид по плът. Тези заявления са семпли и недвусмислени. Възприемането на възгледа за естеството на Христос преди грехопадението принуждава тези пасажи да бъдат в определен смисъл фигуративни.

v Творби на Милър – том 1, с. 33.

vi Ривю енд Херълд, 25-ти ноември, 1884 г.

vii Урия Смит Мисли върху Данаил и Откровение (Ривю енд Херълд, 1897 г.) с. 123

viii Дж. Н. Лафбъроу Настоящото състояние на човека и бъдещата му награда или наказание (Офис Адвентист Ривю, 1855 г.) стр. 7.

ix Джордж Сторс По въпроса дали има безсмъртие в греха и страданието – стр. 131

x Джордж Найт. В търсене на идентичност (Ривю енд Херълд, 2000 г.) стр. 32.