Единство и две молитви

Превод от английски на оригиналната статия: A Union and Two Prayers

Скъпи братя и сестри,

Аз също бих желал да споделя нещо във връзка с нашето търсене на единство. Със смирение предполагам, че мислите, които ме впечатлиха не са мои собствени. Надявам се, че ще мога да изразя с няколко думи това, което докосна сърцето ми.

Няма да говоря за някакъв теологически възглед, но по-скоро ще предизвикам нашата идентичност или липсата на идентичност в църквата на АСД. Трябва да призная, че не съм посещавал своята местна църква почти една година, поради случилите се събития в следствие на позицията на моята съпруга и на мен в отхвърляне на доктрината за триединството. Независимо от това, нашият небесен Баща ни хранеше духовно и ни поддържаше през това време и точно тук е предизвикателството.

Сигурен съм, че може да се идентифицирате с чувството на разочарование, потиснатост и дори праведен гняв, когато никой не иска да ви слуша. Ето за това съществуват независими служения и домашни църкви, но дълбоко в себе си аз усещам, че Господ е разочарован ако в сърцата си ние отделяме своята идентичност от Неговата църква на остатъка. Така че когато говорим за единство, дали го основаваме на единството в каквато и да е група сформирана от нас, или на едно продължаващо посвещение към молитва за нашата Църква на Адвентистите от Седмия Ден да приеме вестта от 1888 г.

Понякога чувствата ми към църквата са били такива:

Лука 9:54 Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби?

Засрамен съм от собственото си лицемерие.

Ето едно много кратко лично свидетелство. На 21 години напуснах църквата, в която бях израснал и десет години живях живот на блуден син. В мрака на алкохолната/наркотичната депресия се помолих със следната молитва на Бога. Господи, аз сам вкарах себе си в тази бъркотия. Знам, че това което правя е грешно, но ти знаеш, че в сърцето си все още не съм готов да спра. Въпреки това Отче, бих желал да те помоля за една услуга. Моля те, НИКОГА не ме оставя да си отида. Сълзите извират от очите ми докато пиша това. До самия този момент Той НИКОГА не ме е оставил.

В нашето търсене на единство ще оставим ли идентичността си с Божията църква да си отиде? Може да имате усещането, че съм чел 1888-ма пре-разгледана и сте прави. Докато продължаваме като Израил от древността да се скитаме в пустинята, аз предизвиквам всички ни. Преживяхме ли агапе любовта на Отец и Сина? Можем ли все още да се молим с молитвата на Мойсей за водачите на църквата?

Изход 32:32 Но сега, ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, мен заличи от книгата Си, която си написал!