Две цели, две посоки, две съдби

ДВЕ ЦЕЛИ - ДВЕ ПОСОКИ - ДВЕ СЪДБИ

        Преди 40 години (1983) една естрадна песен завладя България и стана изключителен хит дори и в чужбина. Наречена е „Детски спомен“ с автор на текста Иван Тенев, музика на композитора Димитър Пенев и с завладяващото изпълнение на дуета - Кристина Димитрова и Орлин Горанов. Първата строфа на песента започва с думите: „Вървях един следобед, без цел и посока…“ Говореше се, че в Япония също са харесали тази песен и са пожелали да я преведат на японски. Превеждайки още първите думи обаче, – „без цел и посока“ те били толкова шокирани, че се отказали от по-нататъшния превод. Това не е толкова изненадващо, особено що се отнася до японците, които са известни като една от най-дисциплинираните, организирани, рационални и практични нации в света, които имат винаги някаква конкретна „цел и посока“. За голямо съжаление огромна част от хората в света се носят по течението на живота без да имат нито ясна цел, нито правилен приоритет, нито посока. Живеят „накъдето ги духа вятъра“ и „накъдето ги влачи течението“. Ако изразът „без цел и посока“ се отнася за малки деца, то в някаква степен това би било обяснимо и разбираемо, но за възрастни зрели хора това просто е абсурдно и разрушително. Мнозинството от хората живеят според максимата записана още в Библията от пророк Исая:

„И казват. Да ядем и да пием защото утре ще умрем.“ Исая 22:13.

В днешен вариант тази светска „мъдрост“ звучи: „Яж, пий и си носи новите дрехи…“ Поради греха още от раждането си хората по естество са материалисти и хедонисти (постоянно и безкрайно търсещи материални и плътски наслади и удоволствия до които успеят да се доберат). Духовните ценности и характера са на заден план. Преди няколко години една моя братовчедка ми сподели, че синът ѝ (още ученик) ѝ заявил, че твърдо е решил да стане милионер. Такива са мечтите, ценностите, мислите,  желанията и пътищата на грешния и духовно беден, сляп и мъртъв човек. Духовната смърт, обаче води до вечна смърт. Измамата на неверието в Бога, материализма и егоизма не е от вчера, а е в основата на греха и като крайната последица и резултат от това е смъртта.  Още в древността най-мъдрият и богат човек според Библията цар Соломон е записал в своите притчи:

„Има път който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ Притчи 14:12.

Апостол Павел също заявява в посланието си към Тимотей:

„Защото сребролюбието е корен на всички злини…“ 1Тимотей 6:10.

Ако човек не прогледне, не проумее, не смени пътя и посоката в живота си той се самообрича на глупав, безсмислен, празен, погрешен, живот завършващ с нелепа и вечна смърт. Ето и записаното по този въпрос от един боговдъхновен автор:

„… Подвизавайте се да влезете през тесните врати, защото широка е портата и широк е пътят, който води към гибел, и мнозина са които минават през тях; защото тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са, които ходят по него.“ Тези два пътя са ясно разграничени и отделени и водят в противоположни посоки. Единият – към вечен живот, а другият към вечна смърт. Видях разликата между двата пътя, а също и разграничението между двете групи, които вървяха по тях. Пътищата са абсолютно различни. Единият е широк и гладък, а другият е тесен и неравен. Също и групите, които пътуват по тях, са съвършено противоположни по характер, по живот, по облекло и разговор. Пътуващите по тесния път говорят за радостта и щастието, което ще имат в края на пътуването. Изражението на лицата им е много пъти тъжно, но въпреки това често сияе от свята радост. Те не се обличат както групата, която върви по широкия път, нито говорят, нито постъпват както тях. Даден им е Образец. Един „Човек на скърби и навикнал на печал“ е открил пътя пред тях и го е извървял сам. Неговите последователи виждат следите Му и се утешават и насърчават. Той е минал благополучно. Следователно и те, ако вървят по Неговите стъпки, ще могат да го преминат. В широкия път всички са заети със самите себе си, с дрехите и с удоволствията по пътя. Те се отдават изцяло на веселие и ликуване и не мислят за края на пътуването, за сигурното унищожение, което ще ги сполети тогава. Всеки ден се приближават все по-близо и по-близо до своята погибел, но въпреки това лудо тичат по-бързо и по-бързо. О, колко страшно ми изглеждаше всичко тава.“ (Е.Уайт, Двете корони, Съкровище в пръстен съд, изд. Нов живот)

     Същият автор продължава и допълва с доста подробности картината с „двете корони“. Нека да я проследим защото е много показателна:

„ Във видението, дадено ми на 25 октомври 1861г. в Батъл Крийк, щата Мичиган, ми бе показана нашата земя, мрачна и тъмна. Ангелът каза: „Погледни внимателно!“ Тогава ми бяха показани хората по земята. Някои бяха заобиколени от Божии ангели, а други бяха в пълен мрак, обкръжени от зли ангели. Видях ръка, протегната от небето, държаща златен скиптър. На скиптъра имаше корона, обсипана с диаманти. Всеки диамант излъчваше блестяща, ясна и красива светлина. На короната бяха изписани следните думи: „Всички, които ме спечелят, са блажени и ще имат вечен живот.“ Под тази корона имаше друг скиптър. На него също бе поставена корона, в центъра на която имаше скъпоценни камъни, злато и сребро, отразяващи светлината. Надписът на короната гласеше: „Земно съкровище. Богатство и власт. Всички, които ме спечелят, ще придобият почест и слава“. Видях огромно множество, втурнало се напред към тази корона. Хората, стремящи се към нея, бяха много шумни. В голямото си желание да я получат някои изглеждаха лишени от разум. Изтласкваха по-слабите и тъпчеха онези, които в бързината бяха паднали. Мнозина жадно сграбчваха съкровищата намиращи се вътре в короната и ги държаха здраво. Главите на някои бяха бели, като сребро, а лицата им набръчкани от грижи и безпокойства. Те не зачитаха собствените си роднини – тези, които бяха кост от костите им и плът от плътта им. И когато към тях се отправяха умоляващи погледи, те сграбчваха съкровищата си още по-здраво, като че се бояха да не би в момент на невнимание да загубят част от тях или да бъдат принудени да ги делят с други. Жадните им погледи често бяха приковани към земната корона и брояха отново и отново нейните съкровища. В тази тълпа се появяваха и нуждаещи се и окаяни хора които жадно гледаха земното съкровище, но се обръщаха безпомощно, когато по-силните надвиваха и изтласкваха назад по-слабите. Обаче не можеха да се откажат така лесно и заедно с множеството осакатени, болни и възрастни хора се стремяха да си проправят път към земната корона. Някои умираха, докато се стремяха да я достигнат. Други падаха точно в момента, когато я бяха хванали. Мнозина я бяха имали само за кратко, след което и те падаха. По земята бяха разпръснати купища трупове, но множеството тичаше устремено напред, тъпчейки с нозе мъртвите тела на себеподобните си. Всеки, който стигнеше до короната, ставаше притежател на съкровищата ѝ и бе силно аплодиран от заинтересуваната група около нея.

     Голяма група зли ангели действаха много активно. Сатана беше в средата им. Всички гледаха с ликуващо задоволство групата на борещите се за земната корона. Изглеждаше, че изкусителят има някакво особено влияние върху хората, които стръвно се стремяха към нея. Много от домогващите се до тази земна корона изповядваха, че са християни. Някои, изглежда, имаха известна светлина. Те гледаха с желание към небесната корона и понякога сякаш бяха очаровани от нейната красота. Но въпреки това не осъзнаваха истинската ѝ стойност и слава. Докато протягаха апатично ръка към небесната, с другата ръка алчно се стремяха към земната, решени на всяка цена да я притежават. И в ревностния си стремеж към земната корона изгубваха от погледа си небесната. Биваха оставяни в мрак и все пак с голям копнеж, пипнешком се стремяха да си я осигурят.

     Някои се отвратиха от групата, която се стремеше да си осигури тази корона. Изглежда, усетиха опасността, в която се намират, и се отвърнаха от нея като сериозно потърсиха небесната корона. Изражението на лицата им се промени от мрак към светлина, от мъка към кураж и свята радост.

     Тогава видях една група да преминава през тълпата с очи, насочени към небесната корона. Докато усърдно си пробиваха път през безредното множество, около тях стояха ангели и им проправяха място, за да вървят напред. Когато наближиха небесната корона, светлината, излъчваща се от нея, ги озари, а също и мястото около тях, разпръсвайки мрака. Светлината ставаше все по-ясна и по-ярка, докато те сякаш се преобразиха и заприличаха на ангели. Те не отправяха нито един копнеещ поглед към земната корона. Домогващите се до нея им се подиграваха и хвърляха върху тях черни топки. Но това не ги нараняваше, докато очите им бяха отправени към небесната корона, с изключение на онези, които обръщаха внимание на черните топки. Хората, които обръщаха внимание на тези топки, биваха изцапвани от тях. Представен ми бе следния текст от Писанието: „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяжда и дето крадци подкопават и крадат, защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото. И тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ Матей 6:19-24.

     След това същото ми беше обяснено по следния начин“ „Тълпите, които така жадно се стремят към земната корона, са хората, които обичат съкровищата на този свят и са измамени и привлечени от кратковременните му съблазни. Видях, че личности, които се изповядват за последователи на Исус, а с такива амбиции се стремят да придобиват земни съкровища, загубват любовта си към небето, постъпват като света и Бог ги счита като част от този свят. Те твърдят, че се стремят към безсмъртна корона и към небесното съкровище: но главният им интерес и внимание са насочени към земните блага. Хората, които имат съкровищата на този свят и обичат неговите богатства, не могат да обичат Исус. Може да си мислят, че са прави, но докато са се вкопчили скъпернически в своите притежания, не може да им се помогне да видят, че обичат парите си повече от делото на истината или от небесното съкровище.

     „Ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще е тъмнината.“ В живота на такива личности се стига до момент, когато дадената им светлина вече не беше ценена и тя се превърна в мрак. Ангелът каза: „Не можете да обичате и да боготворите земните съкровища и в същото време да притежавате и истинските богатства.“.

     Когато младежът дойде при Исус и го запита: „Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ Исус му предложи възможност да избира – да се раздели със своите притежания и да има вечен живот, или да ги задържи и да загуби вечността. Но земните му богатства се оказаха за него по-ценни от небесното съкровище. Условието да се раздели с тях и да ги раздаде на бедните, за да стане последовател на Христос и да има вечен живот охлади желанието му и той си отиде наскърбен.

     Хората, които ми бяха показани като стремящи се към земната корона, бяха точно тези, които прибягват до всякакви средства, за да придобият имущество. Те обезумяват по този въпрос. Всичките им мисли и всичките им сили са насочени към придобиването на земни богатства. Те погазват правдата на другите и потискат бедните, лишават наемниците от заплатата им. Стига да могат, те се възползват от по-бедните и от по-малко проницателните и по този начин успяват да увеличат богатствата си, не се колебаят нито за момент да потискат и дори да доведат другите до просешка тояга.

     Хора с побелели от възрастта коси и с лица набръчкани от грижи, но въпреки това жадно хванали се за съкровищата вътре в короната, имаха само още няколко години живот, и все пак жадно се стремяха да запазят своите земни съкровища. Колкото по-близо идваха до гроба, толкова по-алчно и по-здраво се вкопчваха в тях.

     Собствените им близки въобще не се ползваха от техните богатства. Членовете на собствените им семейства бяха оставени да работят свръх сили, за да спестят малко пари. Те не употребяваха благата си за доброто на другите, нито дори за самите себе си. Достатъчно им беше само да знаят, че ги притежават. Когато им се предоставяше дългът да облекчат нуждите на бедните или да поддържат Божието дело, те се наскърбяваха. Биха приели с радост дара на вечния живот, но не желаеха това да им струва нещо. Условията им се виждаха твърде трудни. Но Авраам не отказа на Бога и собствения си син. В покорството си към Него той бе много повече готов да жертва сина на обещанието, отколкото мнозина – да пожертват част от земните си притежания.

     Мъчително ми бе да гледам, хора които би трябвало да са узрели за получаването на Божията слава и всеки ден да се подготвят за безсмъртния живот, да прахосват всичките си сили, за да задържат земните си богатства. Видях, че такива не биха оценили небесното съкровище. Силната им привързаност към земното ги кара да показват чрез делата си, че няма да оценят достатъчно и небесното наследство, за да направят някаква жертва за него.

     Богатият млад човек проявил желание да пази заповедите, но Господ му показал, че му липсва нещо. Той желаел вечния живот, но притежанията си обичал повече.

     Много хора залъгват себе си по същия начин. Не търсят истината както се търси скрито съкровище. Не употребяват силите си по най-добрия начин. Умовете им, които биха могли да бъдат просветлени от небесната светлина, са объркани и смутени. „А светските грижи, примамките на богатството и пожеланието на земните неща, заглушават Словото и то остава безплодно.“ „Такива хора – каза ангелът – са без извинение.“ Видях светлината да се оттегля от тях. Те не пожелаха да разберат тържествените и важните истини за днешното време и смятаха, че са добре и без да ги разбират. Светлината се оттегли от тях. И те бяха оставени да се лутат пипнешком в мрака.

     Тълпите от уродливи и болни, стремящи се към земната корона, са хората чиито интереси и съкровища са насочени към този сят. Макар да биват разочаровани на всяка крачка, те не ще насочат чувствата си към небето, нито ще пожелаят да си осигурят съкровище и дом там. Те не успяват да придобият земното, а в същото време, докато се стремят към него, загубват и небесното.

     Въпреки разочарованието, нещастния живот и смъртта на изцяло погълнатите от придобиването на земни богатства, други също тръгват по техния път Те се втурват лудо напред, без да имат предвид окаяния край на тези, чиито пример следват.

     Достигналите короната и станалите притежатели на част от нея, аплодираните са хората, чиято единствена цел в живота е богатството. Те получават почестите, които светът дава на богатите. Те имат влияние в този свят. Сатана и ангелите му са удовлетворени. Те знаят, че тези хора със сигурност са в тяхна власт, че докато живеят в бунт против Бога, са инструменти на сатанинската сила. Тези, които се отвратиха от групата, стремящи се към земната корона, са хората прозрели какъв е животът и краят на всички, чийто бог са земните богатства. Те са разбрали, че земните съкровища не само не носят удовлетворение, но правят хората нещастни. И се стряскат, и се отделят от онова нещастно множество, за да потърсят истинското и трайното богатство.

     Показано ми бе, че втурналите се да си проправят път през тълпата, за да достигнат небесната корона, придружени от свети ангели, са Божият верен народ. Ангелите продължават да ги водят и те се изпълват с усърдие да тичат напред към небесното съкровище…

     Трябва да полагаме най-големи старания да живеем безукорен живот и да се въздържаме от всичко, което има вид на зло. След това нашият дълг е да вървим дръзновено напред и да не обръщаме внимание на лъжливите укори на нечестивите. Докато погледите на праведните са съсредоточени върху безценното небесно съкровище, те ще приличат все повече и повече на Христос. По този начин ще бъдат преобразявани и ще станат годни за преселването в небето.“ (Е.У, Двете корони, Съкровище в пръстен съд, изд. Нов живот)

     Единственият изход от тази трагична ситуация се нарича Исус Христос. Той ясно заявява:

„Аз съм пътят и истината и живота…“ Йоан 14:6

  Трябва обаче да е ясно, че и в така нареченото „християнство“  днес има измамни (небиблейски) пътеки, пътечки и многобройни разклонения и пътища (псевдо библейски учения, вярвания, доктрини) които по много фин, коварен и заблуждаващ начин отклоняват вярващите от пълната истина и също както и при невярващите (атеисти) и езичниците ги водят към вечна погибел. Това наистина е ужасно. Милиони християни по света си мислят, че са спасени, докато всъщност са измамени, себеизмамени, повърхностно вярващи (само по име) и почти погубени. Те не познават истинската идентичност на своя небесен Бог (Отец и Син). Покланят се на несъществуващ бог Троица или Триединство, нито разбират и познават Неговият реален милостив и ненасилствен характер. Живеят с някакви изкривени, изопачени и илюзорни представи за Бога. Само правилното познаване на Твореца и  пълното и лично преобразяване по Неговия характер може да доведе човека до вечния живот.

„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исус Христос Когото си изпратил.“ Йоан 17:3

     Спасителят призовава всички да направят правилният избор, да тръгнат по тесния път, който единствен води към небесната корона и вечния живот.

     Евангелист Матей е записал Исусовите думи:

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ Матей 7:13-14

     Прочитайки горното нека всеки сам да си отговори на въпроса - какви цели има, в каква посока и по кой път върви, към коя корона се стреми и каква ще бъде съдбата резултатът и в края и живота му?