Другият образ

Публикувана Окт 22, 2014 от Деян Делчев в Синът на Бога

The other Image

Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.
(Марк 16:12)

 

Това са учениците пътуващи към Емаус, за които подробно разказва Лука (Лука 24 гл.). Има една съществена разлика между тях и Мария Магдалена. Първо Исус се явява на Мария Магдалена "от която бе изгонил седем бяса" (Марк 16:9), за която  Исус коментира пред фарисеина Симон: "Прощават й се многото грехове; защото тя обикна много" (Лука 7:47). Всички ученици на Исус били повлияни от очакванията на Израил Месия да бъде земен цар. Дори запътилите се към Емаус споделят с Непознатия Спътник неосъществяването на тези надежди: "А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля." (Лука 24:21) Мария Магдалена следвала отблизо Исус, въпреки че не разбирала точно какво ще се случи. Божия Дух я подбудил да помаже Исус за погребение приживе: "Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение." (Марк 14:8) Исус обещал, че навсякъде където се проповядва евангелието ще се разказва за нейн спомен и това което е направила, защото без да съзнава напълно, водена от Божия Дух тя постъпва най-адекватно с Исус, който се е запътил към кръста (Марк 14:9). Затова макар и със замъгления поради тъга и сълзи поглед тя да го вижда като градинаря Исус именно на нея се явява такъв какъвто е. А на двамата пътуващи към Емаус се явява "в друг образ". Тук има важна поука за нас. Още в ранната си история Израил иска да има видим цар като другите народи (1 Царе 8 гл.), а не царство, което "не е от този свят" (Йоан 18:36). Така както в ранната си история евреите охвърлили Бог да не царува напълно над тях, така и с разпъването на Исус те изявили същия дух. Те не желаели царството на завета между Отец и Неговия Син (Пс. 2:8), а царство с ВИДИМИ знаци на могъществото. Дори учениците на Исус били повлияни от това схващане. След възкресението Си Исус иска да помогне на учениците си да преминат към правилното разбиране за естеството на Неговото царство. Но Той ще им представи истината за себе Си тръгвайки от там, където са те. За тях Той все още е един "друг образ" (безличен). Когато вървят по пътя и Той им разкрива предсказаното за Него в Писанията (в това число и в Псалмите) Той им дава възможност отново да изследват Писанията по въпроса, за да разберат че при Божието царство проявата на външна сила не идва преди завладяване на вътрешното (оправдание чрез вяра). Преди да продължи по пътя Си, те копнеят Той да дойде с тях (въпреки че все още не знаят, че това е възкръсналият Христос). Този момент е много важен, защото ако човек не пожелае тази близка връзка с Исус той няма да стигне до правилното познание за Бог и Неговия Син. Влизайки в тези близки отношения с Непознатия, Христос им се разкрива, когато те разпознават маниера Му при разчупване на хляба.
   И днешният Израил се надява на външната сила и царство. Още преди около 130 години той отхвърлил своя скромен Единороден цар (вестта от 1888 г.) и постепенно го заместил с "друг образ" - второто лице на триединството. По този начин Израил разпънал за пореден път Своя истински Господ. Но Той отново идва с Духа Си при нас, за да ни говори и да ни кани да изследваме Писанията и особено Пс. 2, за да приемем интимните отношения на Вечния завет между Отец и Негови Син. Аз ще поканя Господ Исус да разчупи хляба Си с мен и да вечеряме, защото цял живот съм чакал този момемт, а ти? (Откр. 3:20, 21)

След като написах тази статия реших да проверя каква е писала Елън Уайт за пътуващите към Емаус. Вижте какво открих в книгата, която се цитира като доказателство в полза на преминаване на Елън Уайт към учението за Триединството:

 "Основавайки се на пророчествата, Христос даде на учениците Си
правилна представа за това, което Той трябваше да бъде в човешкия Си
образ. Тяхното очакване на Месия, Който щеше да заеме престола и
царската власт според желанията на хората, бе заблуда. Тя им пречеше да
схванат правилно значението на Неговото слизане от най-висшето до най-
нисшето положение, което би могло да съществува. Христос желаеше
представите на учениците Му да бъдат чисти и истинни във всяка
подробност. Те трябваше да разбират колкото се може по-правилно чашата
на страданията, която Му бе отредена. Показа им, че страшното
противоречие, което те не можеха да проумеят, бе всъщност изпълнението
на сключения отпреди създанието на света завет.
..
Когато Исус им даде някои пояснения за разрушаването на Ерусалим, те заплакаха за осъдения град, но все още и не подозираха кой бе техният придружител...
Ако учениците бяха пропуснали да го поканят настойчиво, нямаше да
узнаят, че техният спътник е възкръсналият. Христос не натрапва на
никого Своето присъствие. Самият Той се интересува от тези, които се
нуждаят от Него. Радостно ще влезе и в най-скромния дом и ще окуражи и
най-отпадналото сърце. Но ако човеците са твърде безразлични, за да Го
поканят да остане при тях, Той ги отминава. Така много хора претърпяват
голяма загуба. Те не могат да опознаят Христос повече, отколкото
учениците, когато Той вървеше заедно с тях по пътя.
..
Но те не можеха да останат спокойни и да си говорят при тази голяма
новина, която трябваше да споделят. Умората и гладът изчезнаха. Храната
не бе докосната и изпълнени с радост тръгнаха незабавно по същия път, по
който бяха дошли, бързайки да съобщят новината на учениците в града. На
някои места пътят съвсем не бе безопасен, но те се изкачваха по
стръмнините, хлъзгайки се по гладките скали. Не виждаха, не знаеха, че
са закриляни от Този, Който бе пътувал с тях.
..
(това може да е вярно само ако Той е с тях, чрез Духа Си т. е. Святия Дух)

На днешния ден се навършват 170 г. от влизането на Христос като Първосвещеник в Светая Светих през 1844г. Нека присъствието на Първосвещеника бъде с онези, които търсят Господ като пътниците към Емаус!