Дълбоко изследване на сърцето

Публикувана Септ 01, 2012 от Ейдриън Ибънс в Лаодикийската вест

Превод от английски на оригиналната статия: Deep Heart Searching

В предишната си статия цитирах това от Пътя към Христос:

Битката срещу аза е най-голямата битка, която някога се е водила. Предаването на аза, и всичко на Божията воля, изисква борба; но душата трябва да се подчини на Бога преди да може да бъде обновена в святост. {Пътят към Христос – с. 43}

В дните и седмиците след моето изключване от църквата, имах време да мисля и да разсъждавам, както за вестта, която донесе голяма радост, така и за методите, които използвах, за да занеса тази вест на любимата ми църква. Бях дисциплиниран от моята църква по възможно най-строгите начини. Наистина ли няма нищо в моята опитност, което да изисква тази дисциплина? Дали всяка емоция на сърцето ми е била чиста? Дали всяка дума е била в духа на любовта? Тези въпроси режеха дълбоко в светлината на Божествения модел и съветите, които бях прочел в Писанието за подхода към хората, които имаха позиция и отговорност.

Духът изследва сърцето и ума ми и аз не откривам нито сянка на компромис относно това което виждам в Писанието за Божия Син, но когато обмислям стъпките си, влизам в една област на несигурност. Мисля за своето минало, за моята култура, податливостта ми на собствената ми решимост и цялостното отношение на незачитане на авторитетите. Мисля за тийнейджърските си години и сърцето ме боли за това как се отнасях към родителите си и приемах за даденост толкова много неща, които те правеха. Припомням си отношението ми към водачите и това ме кара да се изчервявам. Без значение до колко желаех да се съсредоточа върху грешките на онези, които имаха власт над мен, Духът, който изследваше сърцето ми, не ми позволява да избегна реалността на собствения ми провал за изявяването на духа на Авигея и Анна през цялото време.

С една такава история и с една такава липса на разбиране на личността на Иисус, каквито имах, за мен е невъзможно да избегна реалността, че сърцето ми не е било чисто, когато се опитвах да представя случая си на братята. Духът на Христос ми разкрива някои от тайните пасажи на сърцето ми и някои от изкривените елементи на душата ми. Започвам да усещам в по-голяма мярка своята нужда. Чувам думите на сърцето си: Ейдриън, ти се движиш в правилната посока, но често по погрешен начин. Коленича пред моя Баща и Господ Иисус и моля за Духа на Христос, за да върша всичко в Духа на Иисус, да обичам братята си и винаги да усещам своята нужда и постоянната опасност от собствена решимост.

Изправям се и пак се отправям към местната адвентна църква. Сърцето ми е топло и аз шепна на моя Спасител: Твоят народ е и мой народ и Твоят Бог е и мой Бог. Когато влизам в църквата, виждам един скъп приятел и колега – който в момента служи като президент на една конференция в друг щат. Той ме поздравява топло и аз усетих такава радост в душата си, затова че го виждам. Почувствах дълбоката любов на моя Спасител към него. (Дори сега съм развълнуван като помисля за моя скъп брат! О, Господи, имай милост!) Той беше един от малкото утешители по време на тъмната нощ на душата ми. Като част от програмата от нас поискаха да се помолим насаме за човека до нас. Аз можах да се помоля за моя скъп приятел и да имам неговите молитви за мен. Беше благословение за мен да се помоли назначен служител на евангелието в църквата на остатъка! След това слушах как пасторът отпред говореше за някои аспекти на това което Иисус е направил за нас. Сърцето ми просто преливаше за него. Усещах голямо желание да го подкрепя и да го насърча. Това е духът, който исках в живота си, това е духът на Авигея, Анна и Давид, който толкова много желаех и така ми липсваше.

След службата, забелязах, че искаха хората да пускат брошури в пощенските кутии, за да обявят за следващи срещи. С радост се съгласих да разнасям брошурите, познавайки говорителя и познавайки добре неговите теми. Така имах честта да помогна за промотирането на неговата програма.

Разбирам, че съм приел благословение при дисциплинирането ми от църквата. Независимо от правотата на моята вест, това време ми осигури една пауза относно моите методи, отношението ми и истинските ми вътрешни чувства, които малцина други биха видели или разбрали, но нашият Баща познава и Той бе наредил тази дисциплина за мен, за да мога да раста и да се науча да не се уповавам на плътта. О, колко дълбоко Духът изследва душата на хората, когато приближаваме към най-святото място, чрез единородния Син в истина!

Скъпи Татко,

Толкова много искам да имам духа на Давид. Той обичаше онези, които имаха власт над него, дори и когато те бяха срещу него. Нека твоята любов към онези, които си поставил над мен, винаги бъде в сърцето ми. Позволи ми да намирам всякакъв възможен начин да бъда верен и лоялен към водачите на твоята църква, за да може ароматът на Христос в сърцето ми да ги спечели за радостите, които намерих във възлюбения Син на Бога. Моля се в Неговото могъщо име.