ЧЕТИРИ ИСТОРИИ ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ДВЕТЕ ПОСЛЕДНИ ДВИЖЕНИЯ

МОЙСЕЙ И ИСУС НАВИН – ЗАКОНЪТ

Изх. 3:1-8; Ис. Нав. 5:13-15 – двамата водачи; Исус Нав. 5:3-9 – двете обрязвания; 1 Кор. 10:1, 2, 11; Ис. Нав. 3:1-16 – двете кръщения; Изх. 12; Ис. Нав. 5:10 – двете пасхи, преди излизането от Египет и преди завладяването на Ерихон; Чрез Мойсей е даден законът, вижда и Божията слава (характер) но народът не е готов да гледа тази слава!!! Мойсей вижда отдалече Ханаан, но умира, а после е възкресен. Исус Навин трябва да въведе народът в земята. Победата над Ерихон представя триумфа на Божия характер представен чрез Неговия закон!!! Имаше ли заповед за използване на меч при завладяването му?

ИЛИЯ И ЕЛИСЕЙ – ОТ ИСТИНСКИЯ БОГ КЪМ НЕГОВИЯ ХАРАКТЕР

3 Царе 17:1 – след 1260 (типологични) дни Илия се завръща – Лука 4:24; Яков 5:17

Връщане към поклонението на истинския Бог, чрез огън – 3 Царе 18:21, 24

„Исус не дойде на земята, както радостната група очакваше, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън. Видях, че тези вярващи бяха прави в пресмятането на пророческите периоди; пророческото време приключи в 1844 г. и Исус влезе в Светая Светих, за да очисти светилището в края на дните. Тяхната грешка се състоеше в това, че не разбираха какво е светилището и неговото очистване....“ Ранни писания, Илюстрация на Адвентното движение - Параграф 7

“Този който отрича персоналността на Бога и неговия Син Исус Христос, отрича Бог и Христос. "Ако това, което сте чули от начало, остане във вас, вие също ще продължите в Сина, и в Отец." Ако продължите да вярвате и да сте послушни на истините, които възприехте първоначално относно персоналността на Отец и Сина, ще се съедините с него в любов.” Ривю енд Херълд, 8^ми март 1906 г.

Йоан Кръстител, както и учениците на Спасителя, не разбираше естеството на Христовото царство. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи... Посочил бе Месия като Този, в Чиято ръка бе веялката и Който щеше внимателно да очисти Своето зърно, Който щеше да събере пшеницата в Своята житница и да изгори плевелите с неугасим огън. И Йоан, подобно на пророк Илия, в чийто дух и сила се бе явил в Израил, очакваше Господ да открие Себе Си като Бог, Който отговаря с огън. Копнежът на вековете, с. 215, Гл. 22, Параграф 4

Урокът на Бога към Илия за естеството на Божието царство: 3 Царе 19:11-13; Илия не приема урока и тогава идва Елисей – 3 Царе 19:13-17; 4 Царе 1-2 гл. второто кръщение, от Ветил към Ерихон и отново при Йордан. Двоен дял от Духа САМО АКО се следва учението, което Бог е дал на пионерите! Службата на Елисей разкрива повече Божия характер: 4 Царе 6:21, 22

Когато Господ в провидението Си сметне за необходимо да отдели от делото Си този, комуто е дал мъдрост, Той ще подпомага и ще укрепва неговите приемници, ако Го потърсят за помощ и ходят в пътищата Му. Те може да са дори по-мъдри от своите предшественици, защото имат възможност да се обогатят от техния опит и да получат мъдрост от грешките им. Пророци и царе, Гл. 17, Параграф 31

4 Царе 2:19-21 – изцелението на водите и храмът в Езекиил!!! Мисията на четвъртият ангел:

Работата на Елисей като пророк бе в известен смисъл различна от работата на Илия, комуто бяха поверени вести на изобличение и осъждане. Гласът му укоряваше без страх, като призоваваше царя и народа да изоставят злите си пътища. Мисията му бе много по-миролюбива. Той трябваше да подпомогне и утвърди започнатото от Илия дело и да научи народа на Господния път. Боговдъхновеният доклад го рисува като човек, лично общуващ с народа. Придружен от пророческите синове, той носеше лек и радост чрез своите чудеса и служене. Пророци и царе, гл. 19, Параграф 1

В службата си сред хората Елисей, подобно на Спасителя на човечеството, чийто символ бе, съчетаваше лекуването с поучение. Във всичките си действия вярно и неуморно се стремеше да поддържа и укрепва важната образователна дейност на пророческите училища. Според Божието провидение думите на наставление към групите събрани младежи бяха потвърдени от неоспоримите доказателства за намесата на Светия Дух, а понякога и от други непогрешими свидетелства за авторитета му като служител на Йехова. Пророци и царе, Гл. 19, Параграф 16

Докато все още върлуваше глад в страната, Елисей пак нахрани в Галгал сто души с подарените му от “един човек от Ваалсалиса” “хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени”. При него имаше хора, които се нуждаеха от храна. Когато подаръкът бе направен, той каза на слугата си: “Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък. Тогава сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък според Господнето слово”. В дните на земната Христова служба, когато Той извърши подобно чудо, нахранвайки множествата, бе проявено същото неверие, каквото проявиха хората, общували с древния пророк. “Що! - възкликна слугата на Елисей. - Да сложа ли това пред стотина човека?” Когато Исус нареди на учениците Си да дадат на множеството да яде, те отговориха: “Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?” Как ще стигне това за толкова много хора?Голямата нужда на съвременната църква е да разбере по-добре отношението на Бога към изкупените чрез жертвата на сина Му, както и да спечели по-голяма вяра в напредъка на Божието дело на земята. Никой да не губи време, като оплаква недостатъчността на източниците, с които разполага. Външният вид може да е съвсем необещаващ, но енергичността и доверието в Бога ще ги умножат. Дарът, донесен Му с благодарност и с молитва за благословение, ще нарасне така, както нарасна храната, дадена на пророческите синове и на измореното множество. Пророци и царе, Гл. 19, Параграф 18, 21, 23

ИСУС И ЙОАН КРЪСТИТЕЛ – ЕСТЕСТВОТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО И ХАРАКТЕР

Йоан Кръстител, както и учениците на Спасителя, не разбираше естеството на Христовото царство. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи... Посочил бе Месия като Този, в Чиято ръка бе веялката и Който щеше внимателно да очисти Своето зърно, Който щеше да събере пшеницата в Своята житница и да изгори плевелите с неугасим огън. И Йоан, подобно на пророк Илия, в чийто дух и сила се бе явил в Израил, очакваше Господ да открие Себе Си като Бог, Който отговаря с огън. Копнежът на вековете, с. 215, Гл. 22, Параграф 4

Но делото на Йоан не бе достатъчно, за да се положи основата на християнската църква. Когато той изпълни свята мисия, трябваше да се извърши друго дело, което неговото свидетелство не можеше да извърши. Копнежът на вековете, с. 181, Гл. 18, Параграф 13

ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – РЕФОРМА КЪМ ПЪЛНОТАТА НА СЪБОТАТА (ОТ ПАСХА ДО ШАТРИ)

Трите указа, които са един (Джон Ендрюс)

В синхрон с тези факти откриваме, че за заповедта се говори първо като заповед от Бога на небето; второ, като ЗАПОВЕДТА [ед. чис.] на Кир, Дарий и Артаксеркс – трите царе на Персия посредством чиито последователни действия беше предоставена цялата законова власт необходима за пълното възстановяване на Ерусалим (Ездра 6:14). Този главен едикт, бивайки стартовата точка за 2300 денонощия, може да се сравни с един паметник поставен от провидението на Бога, от който да се измерва най-важният пророчески период. Кир положил основата на този монумент; Дарий добавил към постройката, и Артаксеркс я довършил. Книгата Ездра може да бъде определена като историята на няколко действия, които конституират заповедта да се възстанови и съгради Ерусалим, и за излизането на тази заповед в нейната пълна форма при започването на работата на Ездра.... {Джон Невис Ендрюс, Заповедта да се възстанови и построи Ерусалим, с. 10, Параграф 1}

Трите указа както трите ангелски вести са едно, но следва ангелът от Откр. 18 гл. - книгата на Неемия 1:1-4 тринадесет години по-късно реформата на трите ангела е в застой. Неемия довършва делото, чрез Съботата в нейната пълнота: Неемия 8-ма глава срв. Зах. 14:16-21; („Би било добре за Божия народ да празнува празника на Шатрите“ Патриарси и пророци 52 гл.) Неемия 13:15-22 – Божия Дух чрез съботата и празниците ще запечата Божия народ в края с Божия характер.