Божествеността на Христос - Чарлз Лонгакър (1947 г.)

Из разработката "Божествеността на Христос" предоставена за Библейското Изследователско Дружество Енгуин, Калифорния, през януари 1947 г. (стр. 3, 4, 7-11 ,13, 15, 19)

"Сега стигаме до третата група (Показвайки преди това двете крайни групи – едната, която свежда Христос до обикновен човек, а другата представяща Го като самия Отец, сега той започва да говори за вярванията на адвентните пионери), която поддържа идеята, че Христос е бил единороден Син на Бог, Отец, и че Той е бил такъв от дните на вечността и е бил единственият, който е произлязъл директно от Бога, бивайки роден от Отец преди всяко творение, преди каквото и да е било сътворено в една празна вселена. Тази група смята, че Синът на Бога е равен на Отец и е изразен/точен образ на Отец, притежава същото естество като Отец, същия живот като Отец, същата сила и власт като Отец, но че всички тези атрибути са били дадени на Сина на Бога от Отец, когато Той е бил роден от Отец.

Тази група вярва, че Синът на Бога е съществувал "в лоното на Отец" през цялата вечност, точно както Леви е съществувал в "чреслата на Авраам,“ както казал апостол Павел; "И както мога да кажа, Леви също, който получава десятък, плати десятък в Авраам. Защото той беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек." Евр. 7:9, 10.

Не всичко има начало, нито всичко има край. Самият Бог никога не е имал начало и Той няма да има край. Той е Самосъществуващият, който никога не е имал начало. Самата вечност никога не е имала начало и никога няма да има край. Пространството няма начало и няма край. Всичко друго има начало, но не всички неща, които имат начало ще имат край.

Но Христос, Единородният на Отец, е направен по „точния образ" на личността на Отец. Бог не само [Го] е определил да бъде Спасител на хората, но Той Го е определил за "наследник на всички неща," "бивайки направен толкова по-горен от ангелите, както и по наследство е добил едно по-превъзходно име от тяхното. Защото на кого от ангелите е казал Той (Бог) някога: „Ти си Мой син, в този ден Аз те родих?" Евр. 1:2-5.

Тук ни е казано, че изразът: "Ти си Мой Син, този ден Аз те родих," се отнася само за Христос, а не за някой от ангелите. Тогава трябва да е имало време, един ден, когато Синът на Бога е бил роден от Отец. В този ден, Отец е казал на Своя Единороден Син: "Твоят трон, о, Боже, е до вечни векове... затова Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя. И Ти, Господи, в началото си положил основата на земята, и небесата са делата на твоите ръце." Евр. 1:8-10.

Духът на пророчеството казва, че е имало, и все още има, разлика между ранга на Бог – Отец, и Божия Син." Четем в Том 1-ви от старата версия на Духа на пророчество [с. 17] така: (докрая Лонгакър цитира Духът на пророчеството) "Сатана в Небето, преди своя бунт, беше високопоставен и възвишен ангел, следващият по почит след Божия скъп Син." Намекът е, че Бог стои пръв по почит, Неговият единороден син е след това, а Луцифер е бил след Сина на Бога. Ако Бог и Неговият Син бяха съвечни, съравни, и съществували еднакво време, така че да няма разлика между тях, тогава не трябва да казваме, че Луцифер е бил след Божия Син, а трябва да казваме, че е също и след Бога.

За Исус Христос, Божият Син, е казано в Писанията: "Той е Единородният на Отец." Синът на Бога не беше създаден, както другите творения са доведени до съществуване. Той не е сътворено, а Родено Същество, радващ се на всички атрибути на Своя Баща. Самият Христос обяснява Своите собствени отношения с Отец по следния начин: "Както Отец имаше живот в Себе Си," незает, недобит, изначален, независим и безсмъртен, "така е дал и на Сина да има живот в Себе Си.“ Йоан 5:26.

Бог "единствен има безсмъртие." Той единствен е самосъществуващият Бог. Но Той дал на Своя Син, когато бил Роден, същия живот, който имал в Себе Си, затова когато Христос принесъл Своя живот в откуп за греховете на света, Той и само Той можел да направи омилостивение за всичките грехове на целия свят, защото принесъл една „безкрайна жертва,“ а за изкуплението на всичките грехове на човеците и съгрешилите ангели се изисква една Безкрайна жертва, за да се задоволят изискванията на Божия закон и безкрайната справедливост.

На Христос било предоставено безусловно безсмъртие, когато бил Роден от Отец. На ангелите било предоставено условно безсмъртие, когато били създадени в началото от Христос. Ангелите са безсмъртни, но тяхното безсмъртие е условно...

Какъв вид живот има в Себе Си Отец? В Бог "е живот изначален, незает, недобит," "безсмъртен," "независим." "Той е източникът на живота." Христос казва: "Както Отец има живот в Себе Си, така е дал“ - същият живот, изначален, незает, недобит живот на своя Син. Бил му е "даден" от Неговия Баща. Христос бил направен източникът на живота, точно както Отец бил източникът на живота. Христос имал същият живот, който Отец имал в Себе Си като Свое собствено право. Не се е налагало Той да го добива или ползва назаем, сега той бил изначален при Христос, точно както е бил при Отец. Христовият живот бил независим от Отец, следователно не бил зависим, добит или взет назаем. Той можел да предоставя и да дава живот и да създава точно както можел и Отец, но Отец дал този живот на Своя Син.

Как същият този живот, който Отец имал в Себе Си, бил даден от Отец на Неговия Син, така че и Той също да може да го има "в Себе Си," не ни е казано. Нито би имало някаква разлика, ако се знаеше колко дълго това е било това преди да е било сътворено нещо, фактът си остава, че Синът на Бога е произлязъл от Отец, че Той е бил в лоното на Отец, че Неговият живот, "недобит, незает" Му е бил "даден" от Отец, че Отец е "назначил" Своя Син "да бъде равен с Него Самия;" че Отец е "облякъл" Своя Син "с власт," и че Синът не върши "нищо от Самосебе Си."

Ако за Божия Син бе невъзможно да допусне грешка или да извърши грях, тогава идването Му в този свят и подлагането Му на изкушенията, би било изцяло един фарс и просто една подигравка. Щом е било възможно Той да се поддаде на изкушение и да падне в грях, тогава Той трябва да е рискувал Небето и собственото Си съществуване, и дори цялата вечност. Точно това ни казват Библията и Духът на пророчеството, че е направил Христос, Синът на Бога, когато дошъл да изработи за нас един план на спасението от проклятието на греха.

Нашият живот е ограничен – Неговият е неограничен. Нашият е смъртен – Неговият безсмъртен. Нашият дух е ограничен, Неговият е неограничен. Ние не можем да вземем живота си след като сме го оставили. Той можеше, дотогава докато не е извършил грях. Но ако Той можеше да се поддаде на изкушението и да стане виновен за грях – и това беше възможно – самото Му съществуване, неговото вечно съществуване и самото небе можеше да бъдат загубени. Ако не беше така, тогава Той никога не е поемал риск; а ни е казано, че Той "рискува всичко," дори самото небе, като "една вечна загуба." Щом това е така, тогава не само Неговото материално тяло беше поставено в опасност, но и Неговата Божественост. Защото, ако Той би могъл да съществува като едно отделно Божество, независимо от Своето материално тяло, след като предаде живота Си на Голгота, тогава Той не е рискувал небето, нито би могъл да претърпи „всичко“ като "една вечна загуба."

Щом като духът Му не отиде в небето, но Отец повери духа на Христос на гроба и той заспа с Неговото тяло в гроба, и "всичко онова което съставляваше живота и интелигентността на Исус остана с Неговото тяло в гроба," ние трябва да заключим, че ако Христос е бил съгрешил, то всичко което някога е принадлежало на Христос, завинаги е щяло да остане в гроба и Христос е щял да претърпи „загубата" на Своето вечно съществуване. Тогава Бог е щял да вземе обратно при Себе Си това което бил дал на Своя син, а именно, същия живот, който Той дал на Своя Единороден Син, когато същият произлязъл от лоното на Отец в началото, когато станал "Първородният преди всяко създание," както пише Павел.

Христос винаги е съществувал в лоното на Отец, дори преди да е бил роден като Син на Бога, и Бог и Неговите пророци смятали 'нещата които не са съществували,' сякаш са съществували, дори преди да са били изявени. Така ние четем, че Христос е бил 'Агнето заклано от основаването на света,' и, че 'Христос, като Агне без порок и без недостатък... беше предопределен преди основаването на света, но е бил изявен в тези последни дни.' Така Христос съществувал в лоното на Отец през цялата вечност, но бил изявен, когато бил роден от Отец като Негов Син, както казва апостол Павел, 'преди всяко създание.'