Божествената структура и Тройната ангелска вест

Съществува една библейска структура, която откриваме още при сътворението. От Битие първа глава научаваме, че през първите четири дни Бог създал средата на живот:

1. „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина“ (ст. 3).

2. „Да бъде твърд посред водите... И Бог нарече твърдта небе.“ (ст. 6, 8)

3. „... да се яви сушата! Да произрасти земята... трева... и... дърво (ст. 9, 11)

4. „Да бъдат светила на небесната твърд“ (ст. 14)

През следващите два дни Той напълнил тази среда с живи същества и създал човека, а във втора глава ни се казва, че на седмия ден влязъл в специално общение със Своето творение:

5. „Да гъмжи водата от... живи същества, и птици да летят...“ (ст. 20)

6. „Да произведе земята живи същества... И... създаде човека...“ (ст. 24, 27)

7. „И Бог благослови седмия ден и го освети (2:3)

При тази структура имаме явно отделяне на първите четири елемента (дни) от вторите три. В Библията числото четири символизира обхвата на човешкото измерение:

Даниил проговори и каза: Видях във видението си през нощта, и ето, четирите небесни ветрища се спуснаха върху голямото море. 3 И четири големи звяра се надигнаха от морето, различни един от друг. Дан. 7:2, 3

След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрища, за да не духа никакъв вятър нито по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. Откр. 7:1

Числото три представя божественото измерение на Бог, Неговият Син и Техният Дух:

Благодатта на (1) Господ Исус Христос и (2) Божията любов, и общението на (3) Светия Дух да бъде с всички вас. (Амин.) 2 Кор. 13:14

... Има три живи персоналности на небесното трио; в името на тези три велики сили—Отец, Синът и Светият Дух—са кръщавани онези които приемат Христос чрез жива вяра... {Елън Уайт, Ръкопис 21 – 1906 г., Параграф 11}

Небесното трио не е някакво Триединство на един бог в три личности, а самият Бог, Неговият Син и Техният Дух:

"...Те (учениците на Исус) имат един Бог и един Спасител; и един Дух—Духът на Христос—който трябва да доведе до единство техните редици." {Свителства към църквата, том 9, Гл. 20, Параграф 3}

Важно е, също така, че при този модел първият, четвъртият и седмият елемент следват обща цел. Първият ден Бог казал „Да бъде светлина!“;¹ това била светлина идваща директно от Него. Четвъртия ден „създаде двете големи светила“², слънцето и луната са вторични източници на светлина. На седмия ден светлината, която огрява Адам и Ева е духовна и идва в резултат от общуването им с „Този, Който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос“.³

Същият модел откриваме и в образа сънуван от вавилонския владетел Навуходоносор II (605-562 пр. Хр.), описан в книгата на пророк Даниил 2 глава. Четири фази са представени като метали (злато, сребро, мед и желязо), следват три фази, които завършват с Божието небесно царство представено като космически камък, който разрушава образа и се превръща на голяма планина, изпълваща цялата земя.

Следващото място, където можем да открием тази божествена структура е светилището. Следвайки описанието на неговата изработка според образеца показан на Мойсей⁴ ние виждаме, че в него има шест предмета и едно специално сияние: жертвен олтар, умивалник, маса с присъствени хлябове, светилник, кадилен олтар, ковчег на завета и святата шекина символизираща божественото присъствие. Първите четири предмета в последователност са свързани с ежедневната служба на светилището, а останалите два с годишната; присъствие на Бога в това светилище било представено, чрез една ярка светлина появяваща се над ковчега в най-святото място на светилището. Тази свята шекина е седмият елемент на модела, който дава завършеност на службата подобно както седмия ден след сътворението и камъкът от съня на Навуходоносор.

Същата закономерност откриваме и в Новия завет на Библията. Първите четири събития от „седемте печата„ на Откровение⁵ са с конници,⁶ следват две различни събития⁷ и един последен обособен печат, когато финалното събитие е представено като мълчание на небето.⁸

При „седемте тръби“⁹ първите четири съдби поразяват частично творенията създадени от Бога до четвъртия ден. Дори четвъртата тръба оповестява поразяване на слънцето и луната, които са създадени в същия по ред ден от сътворението.¹⁰ Следващите събития са обособени като са наречени „три горко“.¹¹ Пета и шеста тръба са свързани със събития, в които участват скакалци и коне т. е. по-висши творения. А последната тръба не само е разграничена текстуално подобно на седмия печат, но недвусмислено сочи към финалното събитие на Бога, оповестявайки, че: „световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос“.¹²

Този модел се открива и на други важни места в Писанието като цялостната структура на виденията в Откровението и празничния план, който Бог дал на Израил, но тези примери са достатъчни, за да се види универсалното значение на модела. Нека обобщим представените примери в следната таблица:

Божествената структура и ангелските вести

След като установихме, че представеният модел има универсален характер в Божието Слово сега можем да го приложим за разглежданите тук вести на четирите ангела, от където идва заглавието на тази книга. Става въпрос за видението от Откровение 14-та глава. В това видение са представени ангели, които носят спешни вести на жителите на цялата планета. Въпреки, че през последните 170 години много се е проповядвало за тези вести, по отношение на техния пълен контекст те все още са малко изследвани. Обикновено тези вести са наричани „Тройната ангелска вест“ поради това, че в Откр. 14:6-13 последователно са представени три ангела, всеки от които носи определена вест. Само че в Откр. 18:1-3 е представен друг ангел, който повтаря и разширява втората от тези вести, в резултат на което „земята се осветли от неговата слава“.¹³ Не само това, но и в самата 14-та глава след представянето на тези вести идват още три ангела¹⁴ и така ангелите общо стават седем. Тази седмичност на всичко е обичайна за Откровението.

Божествената структура показва, че каква е специфичната роля на първите четири и на вторите три ангели. Първите четири ангела носят вести и осъществяват едно дело, което подготвя хората в края на човешката история и преди приключването на благодатното време на човечеството:

1. И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ. 7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори! Откр. 14:6, 7

2. И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване. Откр. 14:8

3. И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му. Откр. 14:9-11

4. След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята се осветли от неговата слава. 2 Той извика със силен глас и каза: Падна, падна Вавилон, великата блудница, и стана жилище на демони, затвор на всякакъв нечист дух и затвор на всякаква нечиста и омразна птица; 3 защото всички нации пиха от виното на гнева на нейното блудстване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от могъществото на нейния разкош. Откр. 18:1-3

Следващите три ангела действат след края на благодатното време и завършват с Второто пришествие на Христос:

5. И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла. 16 И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната. Откр. 14:14-16

6. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп. Откр. 14:17

7. И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост. 20 И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии. Откр. 14:18-20

Освен това, първият, четвъртият и седмият ангел трябва да са носители на специална светлина. И наистина случаят се оказва точно такъв. Първите четири ангели, т. е. трите от Откр. 14:6-13 и този от Откр. 18:1, представят своите вести преди приключването на благодатното време на света, което завършва с излизането на Христос, Първосвещеника от небесното светилище, което е краят на застъпническата Му служба в полза на грешника.¹⁵ Ролята на останалите три ангела се осъществява в периода след приключването на това благодатно време до Второто пришествие на Христос. Последният ангел се откроява от предшестващите го два с това, че изпълнява една окончателна присъда.¹⁶

Светлината на първия, четвъртия и седмия ангел действително е особено силна. Първият „има вечното благовестие“¹⁷, четвъртият, чиято слава осветлила цялата земя, изобличава окончателно Вавилон благодарение на това, че подновява и разширява светлината на предишните три ангела, чрез по-цялостно разбиране на вечното благовестие; само за първия и четвъртия ангел се казва, че са извикали със „силен глас“.¹⁸ Седмият ангел „има власт над огъня“¹⁹ и изявява Божията правда и любов по такъв начин, че нечестивите биват стъпкани от собствените си грехове, осъзнавайки, че са отхвърлили вечното благовестие на своя любящ небесен Баща. Тези ангели представляват седем движения на земята, четири от които са преди края на благодатното време. Четвъртият ангел идва, за да завърши делото на първите три като въплъщава светлината на вечното евангелие в живота на хора, които ще отразят характера на Бога, както никой друг (освен Исус) не го е правил преди това.²⁰.

1Бит. 1:3

2Бит. 1:16

32 Кор. 4:6

4Изх. 25-40 гл.

5Откр. 6-8:1

6Първите четири печата – Откр. 6:1-8

7Откр. 6:9-17

8Откр. 8:1

9Откр. 8:2- 11:18

10Бит. 1:14-19 срв. Откр. 8:12

11Откр. 8:13

12Откр. 11:15

13Откр. 18:1

14Откр. 14:14-20

15Откр. 15:8; 22:11; Дан. 12:1

16Откр. 14:19, 20

17Откр. 14:6

18Откр. 14:7 срв. Откр. 18:2

19Откр. 14:18

20 "Пред себе си виждаме едно специално дело за извършване. Сега трябва да се молим както никога преди това за ръководството на Светия Дух. Нека търсим Господ с цяло сърце, за да можем да го намерим. Приехме светлината на трите ангелски вести; и сега трябва да излезем решително напред, и да заемем позицията си на страната на истината.

Четиринадесетата глава на Откровение е глава от най-дълбок интерес. Това писание скоро ще бъде разбрано във всички отношения, и вестите, дадени на Йоан откровителя ще се повторят с отличим изказ.

Пророчествата в осемнадесетата глава на Откровение скоро ще се изпълнят. По времето, когато се прогласява третата ангелска вест, “един друг ангел“ трябва да “слезе от небето, имайки голяма сила,” и земята трябва да бъде “просветлена от неговата слава.” Духът на Господ така милостиво ще благослови посветените човешки инструменти, че мъже, жени и деца ще отворят устните си за прослава и благодарност, изпълвайки земята с познанието за Бога, и с неговата ненадмината слава, така както водите покриват морето." Уайт, Елън, Ривю енд Херълд – 13-ти октомври, 1904 г., Параграф 1-3