Божията слава

Днес ще се фокусираме върху представата за Божия гняв в Откр 14:10 “той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца.”

Предният път разгледахме двата вида огън - физически и на греха, който изгаря отвътре.

В зависимост от пътя ни в светилището си представяме Божия огън и действия.  

Вестта казва: “… мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнето.”  

Откр. 19:3 “И димът от нея се издига до вечни векове.”  

Ако не го разбираме правилно, ще имаме зловеща картина в умовете си. Вечни мъки, вечен огън. Христос и ангелите ще са свидетели, но как ще изтърпим тази гледка, без значение дали са виновни или не? Каква представа бихме имали за Христос и ангелите?  

В “Откровение” четем как милиарди души, включително наши близки и роднини, умират. Ами ако там е твоето дете или родител? Би ли бил хубав този рай за теб?  

Слава на Бога, че Той ни въвежда в светилището, където можем да видим нещо по-различно. Откъде идват мъките на тези нечестиви хора? Ще има физически огън, който ще порази цялата планета. Но има един друг огън, който ще ги порази. Мъките се изпитват пред Божия Син и святите ангели. Т.е. когато хората, отхвърлили Божията милост и благодат, стават свидетели на присъствието на светите ангели и Христос, изпитват мъки, мъката в тяхната душа. Още с навлизането на греха, тези чувства се изпитват от първата двойка.  

Битие 3: човекът и жена му се скриха между градинските дървета.  

Веднага след греха в сърцата и умовете на първите ни родители се появява страх от Бога. Негативни чувства, които карат човека да бяга далеч и да се крие от Бога. Грехът има непоносимост към светостта. Ние обикновено го тълкуваме наобратно, че Бог не търпи човека. Но човекът не може да погледне Божието лице. Знаем, че, излъгани от Сатана, Адам и Ева очакваха Бога като съдия да изпълни смъртната присъда над тях. Вместо това Той им даде надежда, която струва много скъпо за Бога - единородния Син, за да спечели нашето доверие и да се върнем при Него. В сърцата и умовете на Адам и Ева тогава се запали един огън, който изгаря отвътре - вината и страстите. В това състояние не можеха да се срещнат с Бога и се скриха.  

В края на Изход 33:18 се казва: “Покажи ми, моля, славата Си.”  

19 “А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20 Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.”

Преди грехопадението Адам и Ева са общували заедно с Бога. Но след това не могли да видят лицето Му и да останат живи. Ставаме неспособни да видим Божията слава. Бог слага ръка върху Мойсей, за да прикрие част от славата Си. Същото е и в духовното ни преживяване. Бог допуска да не видим пълната слава и милост, тъй като не бихме издържали. Ако Бог се изяви с цялата Си слава, знаете ли каква ще бъде нашата реакция? Ние ще Го отхвърлим и ще загинем в греха си.

Притчи 4:18: "А пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден."

Бог ни се разкрива постепенно, докато не пожелаем да видим повече от Неговата слава. Да пожелаем както Мойсей пожела. Той говореше с Бога в Христос и след това Бог му говореше, когато го изпращаше при Фараона. При планината отново Мойсей се срещаше с Бога и тук пожела да види славата Му. Но не можеше да я види и да остане жив. След тази среща в Изход 34:6, след като Бог прогласява името Си - Неговата слава и същност:

“Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност.”

Бог показва посоката, в която Мойсей трябва да гледа към Бога — Неговия характер и качества — милост, дълготърпение и любов. Мойсей се промени след срещата; той разбра кой е Бог и какви са Неговите основни качества. Тогава лицето му беше просветлено от сияйна светлина. И когато слезе, даде заповеди на народа, лицето му светеше, но той не знаеше.

Изход 34:29 “Докато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога.”

Как реагира народът, когато видя Мойсей преобразен от Божието присъствие? “И бояха се да се приближат при него.” Грехът внася страх в нашите умове, за да не можем да се приближим при Бога, дори и при Неговите представители. Те трябваше вече да познават Бога, но се бояха да се приближат дори до Мойсей. Същите тези събития са коментирани от ап. Павел в 2 Коринтяни 3:7. Там се вижда връзката между физическата и духовната светлина.

“Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,”

Т.е. Павел прави този преход, като сравнява славата на светлината на Божието лице с даването на закона - израз на Божия характер/слава. Както израилтяните не можеха да гледат Божието лице, така и грешният човек не може да постигне славата, която идва от Христовото служение, която е много по-голяма. Има преграда, страх, който не позволява да приеме истината такава, каквато е в Христа. Това е причината Бог да ни води стъпка по стъпка към пълното опознаване на Неговия характер. – Защото ако служенето на това, което е за осъждане... И не сме като Мойсей, който слагаше покривало..., и до днес същото покривало остава. Снема се само в Христа... 2 Кор 3:7 и надолу.

Павел казва, че апостолите не са като Мойсей, който си е слагал покривало, но те изразяват славата на Бога, защото Христос вече се е проявил на нашата земя и е изявил Бог. Грехът е този, който ни пречи да видим Божията слава. Затова ние, грешниците, крием лицата си. Те си слагат покривало и в друг контекст четат Божия закон. Не го виждат като Божие обещание и не се възхищават на Него, както псалмистите в Псалм 119 “наслада”, Вт. 33:2 “възлюби племената”. Грешникът, объркван в своя ум, възприема закона като правила за стриктно спазване. Така ние прехвърляме нашите греховни черти на Бога и скриваме лицата си от Него.

Вижте каква е Божията милост. Бог не казва на Мойсей да не си слага покривало, но се съобразява. Времето на покривалото имаше своя край. Когато дойде Христос, той отново облече покривало - човешката плът. За да можем да видим същността. Ако беше дошъл в слава на Отец, никое човешко същество не би могло да го приеме или да общува с Него. Затова Той се облече с човешка плът, за да можем да издържим неговото присъствие и в същото време да видим Божията слава:

“И видяхме славата Му, на Единородния, пълна с благодат и истина.”

Павел угнетяваше Божията църква, но при срещата с Христос ослепя. Бог го беше избрал за Негов служител. Той носи недъг до края на живота си заради тази среща, не беше напълно готов. Минаха няколко дни, в които апостолът мисли за срещата и за този, с когото се среща. Там неговото сърце се промени. Въпреки че беше физически сляп, той виждаше в съзнанието красотата на Христос. Сега той свидетелства за тази слава, тази светлина. Това е новозаветното служение. Това ще ни направи способни да издържим второто пришествие. Той ще дойде в славата на Отец и само тези, които са го опознали, ще могат да го гледат. Но другите няма да могат да издържат на тази слава и ще изпитат невероятно мъчение, и от тази гледка ще умрат. На челото си имат печата на звяра, те са приели характера на Сатана. Те са приели фалшификацията на Сатана, не са се срещнали с Бога и не могат да издържат на това, което виждат очите им. Няма да станат свидетели на пълната Божия слава, ще го видят и ще умрат. Затова ще има още едно възкресение след 1000 години, когато ще бъдат възкресени отново и ще бъдат свидетели на Божията слава в пълнота. Затова се говори за мъките, изпитани пред Агнеца и святите ангели.

В какво се състоят тези мъки и как се случва всичко това? При Христовото възкресение, описано в Матей 28:2 и надолу: “Ангел от Господа отвори камъка... Стражарите трепереха...” С каква мисъл е изпратен този ангел? В КН - да приветства Божия Син, да предаде вестта “Твоя Отец те вика.” Мисията на ангела е да освободи Христос, но там има войници, които пазят. Защо се изплашват, като го виждат? Той е там, за да възкреси Христос.

Войниците са пропуснали възможността, която са имали, да се запознаят с Божия характер. Те са сметнали, че са заплашени от ангела. Те стават като мъртви от страх. Ангелът не само, че не ги е повредил, но е запазил живота им. Те не са имали пряка вина за това. Били са на крачка от смъртта. Ето как грехът възприема нещата, като една непосредствена заплаха. Когато Христос идва втори път на земята, едните казват, написаното в Откр. 6:16: “Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола.” А другите: “Ето нашия Господ.” Какво имаме в нашия ум, кой е Бог? Идва да ни спаси или унищожи?

Някой ще каже, добре, едните са праведни и затова Бог ги спасява, но всъщност в Евреи 9:28 причината за второто идване на Христос: “Така и Христос, принесен веднъж, ще се яви втори път без да има работа с грях, за спасението на тези, които го очакват.”

Той няма да има повече работа с греха. Нито с грешници, идва да спаси и да вземе своите при себе си, които отразяват Неговия характер. Обаче тези с белега на звяра си мислят, че Той идва да наказва и измъчва. Тези думи бяха произнесени и от демоните в хората в гробищата. Когато виждат Христос: "Защо си дошъл да ни мъчиш преди времето да ни е свършило?" Те имат този страх, че Бог идва да ги мъчи и не желаят Неговото присъствие. По същия начин и грешникът, вярващ в суров Бог, не го иска. Колко хора ще очакват този Бог да дойде? Истината е, че Бог идва да ни спаси, това е надеждата. Бог идва да спаси верните, пък да измъчва верните според някои хора. Ами не, никой няма да бъде спасен заради заслуги, "всички съгрешихме" и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Всичко е дело на Бога - вярата, желанието. Ако имаме чиста вяра, ще видим, че нямаме нищо от себе си. Само сме повярвали, че Бог е милостив, така сме позволили Той да промени нашите сърца и умове и тук няма нищо човешко. Нищо, с което да се похвалим. И когато Христос дойде, праведните ще кажат: "Ето нашият Господ, който идва да ни спаси." Само защото вярваме в Неговата милост. Грешниците не са се променили и са със сатанинското възприятие за наказание. Изпитват неистов страх от съда и загиват. За тях всяка благодат е приключила вече, отхвърлили са защитната Божия сила. Още в Стария Завет тези вести са били чужди за Божия народ:

1 Летописи 16:11 “Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.”

Псалми 27:4 “Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му.”

Невероятната гледка на Божия характер

Псалми 27:8 “Когато Ти каза: "Търсете лицето Ми", моето сърце Ти каза: "Лицето Ти ще търся, Господи."”

Ще жадуваме да бъдем в присъствието на Бог, като Го приемем като Спасител. Ще се наслаждаваме на Неговото лице. Какъв контраст между двете реакции - Адам и Ева, и тези, които са изпитали Божията милост. Бог се е докоснал до всеки един, по много пъти в техния живот. Предпазил ги е от много опасности и им е помагал. Само един ден във вечността ще видим Божията грижа. Нека Му се доверим и видим Неговата слава. Още в Стария Завет е бил открит, но малцина са приели поканата да видят Божието лице.

Псалми 18:25 “Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш; към непорочния, непорочен ще се явиш.”

Бог не се променя, не е ту противен, ту добър към някого. Той е добър към всички, но нашият нечист ум го вижда по същия начин и очакваме присъди. Това е грехът; Бог иска да ни освободи от този страх. Бог идва да ни спаси от нас самите, за да можем да го видим, когато дойде втори път. Той не идва да ни унищожи; ние се самоунищожаваме – страхът, стресът, недоверието в Бог – всичко това води до смърт. Това е заплатата на греха.

Дякон Стефан се е уеднаквил с Божия характер, вършил е чудеса и знамения, както Христос. Силите на злото не спират; Сатана се дразни от нечии Христови дела. Той подбужда своите служители, които не приемат истината. 

Деяния 6:8-15 и после 7-ма:

Чухме го да говори думи против Мойсей и Бога… 

Уловиха го и го докараха в Синедриона, лъжесвидетели. 

Говори хулни думи… 

Дякон Стефан е проповядвал да изяви Божия закон в неговата пълнота и да покаже обредите в техния истински смисъл и преходност; думите му са могли да бъдат тълкувани превратно, сякаш е казвал, че трябва да се премахне Мойсеевият закон. Днес, когато се проповядва истината за Божия характер, някои се хващат за думички и тълкуват превратно цялата истина. Същото нещо се повтаря. Изкривяват писанието и се изпълват с негодувание и обвинения. Но какво се случва със Стефан?

“Като се вгледаха в него, видяха лицето му като на ангел.”

Благодат, истина, милост са се излъчвали. Това грешният не може да го издържи; иска да ликвидира всеки, който прилича на Христос. “Ние не искаме този да царува над нас.” Искаме друг, защото ние сме други; искаме някой като нас. С меча, тоягата да бие, да измъчва, да отмъщава. Този Христос не е от нашите. Стефан също не беше от нашите, защото неговото лице сияеше. Когато чрез една силна проповед, Деяния 7 глава, Стефан се опита да проследи пътя, по който Бог е водил народа, за да видят Христос, слушателите разбираха, но решиха да отхвърлят истината. Какво се случи в края на 7:54?

• “Сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.”

С какви апели е апелирал към народа. Не просто ги е обичал, но колкото по-милостив и състрадателен бил, те толкова повече скърцали със зъби и не го издържали.  

“Стефан, пълен със Святия Дух, погледна нагоре и видя Божията слава, небесата отворени. Запушиха си ушите.”  

Този, който е пълен с Божия Дух, не изпитва лоши чувства, но тези със сатанинския дух не желаят да видят Божията слава, те стават все по-гневни и нетърпеливи. Като убиха Христос, така и дякон Стефан. Той се помоли:  

“Господи, не им считай този грях.” Това е изявата на Божия Дух. Той не идва, за да ни наказва за греховете. Много силна сцена. Това прави грехът с нас. Днес отново и отново Бог ни кани да го приемем, за да имаме мир и спасение. Когато дойде втори път, да го посрещнем с радост. Нека Бог да ни помогне тази преобразяваща сила да бъде с нас винаги и да бъдем свидетели за Божието дело. Амин.