Вестта от съкровищницата за всички народи

Публикувана Дек 16, 2018 от Деян Делчев в Светилището Намерени: 25

Исус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил. А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен. Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец. Тези думи Той изговори в съкровищницата (Гр. 1049 газофулакион – нейно съкровище, гард/страж), като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. (Йоан 8:14-19)
Познаването на Бога чрез Неговия Син е вест от самата съкровищница на храма.
А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, (Гр. Газа) беше дошъл в Ерусалим да се поклони... (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.) (Деяния на Апостолите 8:26-27, 37)
Етиопецът представя онази голяма група хора, която се нуждае да бъде поучена от такива мисионери като Филип - от мъже, които носят Божия глас и отиват, където Той ги изпраща. Има мнозина, които четат писанията и не могат да разберат истинското им значение. По целия свят мъже и жени търсят небето с желание. Молитви, сълзи и въпроси се издигат от души, копнеещи за светлина, за благодат и за Светия Дух. Мнозина са на границата на царството и очакват само да бъдат въведени в него. Деяния на апостолите, Гл. 11, Параграф 18

Това е царството на отношенията на Бог и Неговия Син. До кои класи хора трябва да достигне вестта за Божия характер както е представен в Исус иистинското естество на Божия съд?

 

Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! (Битие 9:27)
Чрез Божествено откровение Ной предсказа историята на трите големи раси, които щяха да произлязат от тези бащи на човечеството... С неестественото си престъпление Хам изяви, че отдавна бе отхвърлил в душата си синовното почитание. То разкри липсата на благочестие в долния му характер. Злите характерни черти на Ханаан се проявиха и в неговото потомство, чийто непресекващ грях призова върху него Божиите присъди (Какви са те? Пс. 9:16). От друга страна, почитта, проявена от Сим и Яфет към баща им и към Божествените изявления, обеща по-светло бъдеще за техните наследници. За тези синове бе заявено: “Благословен Господ, Симовият Бог; и Ханаан да Му бъде слуга. Бог да разшири Яфета и да се засели в шатрите на Сима. И Ханаан ще им бъде слуга” (Бит. 9:25, 27). От родословната линия на Сим трябваше да се роди избраният народ на Божия завет, на обещания Изкупител. Йехова беше Богът на Сим. От Сим щеше да произлезе Авраам и Израилевият народ, чрез който щеше да дойде Христос. “Блажен оня народ, чийто Бог е Господ” (Второз. 7:4). А Яфет щеше “да се засели в шатрите на Сима”. Наследниците на Яфет трябваше да вземат особено участие в благословението на евангелието. Наследниците на Ханаан паднаха до най-ниските форми на езичеството. Макар пророческото проклятие да ги обрече на робство, участта им бе задържана в продължение на векове. Бог търпя тяхното нечестие и поквара, докато преминаха границите на дълготърпението Му. Тогава бяха лишени от наследство и станаха роби на Симовите и Яфетовите потомци. Ноевото пророчество не беше някакво произволно, гневно отхвърляне или изявление на благоразположение. То не предопредели характера или съдбата на синовете. Но показа какъв щеше да е резултатът от начина на живот, който всеки от тях избра, и от характера, който бяха развили. Пророчеството изрази Божието намерение за тях и за потомството им предвид собствения им характер и поведение. Като правило децата наследяват разположенията и наклонностите на родителите си и подражават на примера им, а греховете на родителите се вършат от потомците поколения наред. Така покварата и непочтителността на Хам повтори и неговото потомство, донасяйки си проклятие много поколения наред. “А един грешник разваля много добри неща” (Екл. 9:18). Патриарси и пророци, Гл. 10, Параграф 2-5

Предизвикани сме как четем тези пасажи? Дали това е разказ за директното Божие проклятие идващо над потомците над Хам? Само в светлината на кръста ще видим светлина Пс. 36:9! Защо участта на Ханаан е такава?

 

Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си! Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! (Битие 9:25-27)

Фразата „слуга на слуги“ е в стила на библейските суперлативи „песен на песните“ светая светих“ и „цар на царете“, но тези прозвища са за Исус. Да не би заради беззаконието си Хам да е станал най-голям носител на Христовия кръст:

 

А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. (Марко 9:34-35)
Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичките. Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Марко 10:42-45)

От Хам произлизат Ханаанците, Египтяните, африканските негри:

 

Симон Киринеецът, който носил кръста на Спасителя, бил от Киринея – главният град на Северна Либия. Той бил разположен на онзи част на Африканския бряг, която излиза в Средиземноморието, директно на юг от Гърция. Оригиналните либийци и футити са представени в настоящите Бербери и Туарикси. {Населването на земята, с. 279, Параграф 2, А. Т. Джоунс}
Азия го обвини и го предаде (Христос), в лицето на евреите; Европа го съди и го осъди, в лицето на римския управител; а Африка дойде след него, носейки кръста му, в лицето на Симон Киринееца. Има нещо значимо в самата форма на разказа. “И те хванаха един (човек) Симон, Киринеец, и сложиха кръста на него.” Сякаш някой трябва да каже: Ето тук един другар без права, без бизнес – заблуден роб, който да се улови и да се притисне с каквато и да е служба сред благодетелите, които може да го искат. Той е достатъчно добър да носи кръста – идеално ще му подхожда. И така, те слагат на него кръста, за да може да го носи след Исус. И оттогава нататък винаги, докато се изтъркулват вековете, Африка е следвала отзад, изтощена носейки този кръст. Веднъж говорехме с една робиня – жена с благородна фигура и пропорции, и с велика и сладка душа, каквато някога е живяла в човешка снага. В момичешките си години тя се решила за целибат, за да не бъде майка на роби. Господарят й я принудил да се омъжи, за да може да роди деца, които той да продава. И тя родила единадесет момчета и момичета, за да ги види как ги продават един след друг. “Ех, мадам,“каза тя, “Аз носих този тежък кръст много, много години.” Но с цялото съзнание за нейните страдания, във великата й душа нямаше отмъстителност и неприязън. Тя тихо носеше кръста в самия дух на Онзи, който беше минал преди нея. Преди няколко дни до къщата ни дойде един чернокож, който беше прекарал пет години на тежък труд в затвора в Мериленд заради престъплението, че в дома си имал едно копие от „Чичо Томовата колиба“. Бил осъден на десет години, но понеже обещал да напусне Щата и да отиде в Канада, бил великодушно опростен. Всеки го мамел заради малкото му притежание. Един мъж на когото насякъл шестдесет кубика дърва му платил два долара за цялата работа – друг пък намерил претекст да го залови в малката му къща; и така той напуснал Мериленд без никаква придобивка с изключение на заслабналите си крайници, която му дошла от работата в затвора. Всичко това бил неговият дял от кръста; и той го приел кротко, без коментар, питайки само, понеже те не му били позволили да довърши книгата, дали бихме му дали един екземпляр на „Чичо Томовата колиба – което и направихме. {ARSH August 19, 1862, p. 91.6-12, Ф. Х. Калагър, чрез Джеймс Уайт}
Деян 11:20; 13:1; Римл. 16:13
И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. (Марко 15:21)
В този момент един чужденец, Симон Киринеец, който идваше от провинцията, срещна тълпата. Той чу хулите и подигравките. Чу често повтаряните презрителни думи: “Направете път на юдейския цар!” Спря изненадан от гледката. И тъй като изрази съчувствието си, го грабнаха и натовариха кръста на раменете му. Симон беше чувал за Исус. Синовете му вярваха в Спасителя, но самият той не беше ученик. Отнасянето на кръста до Голгота, бе благословение за него и до края на дните си бе благодарен за това провидение. Този случай стана причина да вземе доброволно Христовия кръст и да го носи с радост през целия си живот. Гл. 78, Параграф 6, 7

Когато Симон Петър (семит) е неверен Симон Киринееца (хамит) взема кръста.

Трите жени на Авраам

Трите синоптични евангелия

три групи преди кръста

три групи след кръста

Съкровищата на отношенията между Бог и Неговия Син са за всички народи. Всеки народ има достъп до тях според капацитета му да възприема и евангелието се предлага не езика на всеки от тях (Матей, Марко, Лука), за да могат да бъдат доведени до Най-святото място (ев. на Йоан)