Светлината от Светая Светих
Светлината на четвъртия ангел се оказва странна за мнозина:
„В църквите трябва да има една чудна проява на Божията сила, но тя няма да въздейства на онези, които не са се смирили пред Господ и не са отворили вратата на сърцето си чрез изповед и покаяние. В изявата на тази сила, която просветлява земята с Божията слава, те ще видят само нещо, което в слепотата им изглежда опасно, нещо, което ще събуди страховете им и те ще се съберат заедно, за да му се противопоставят. Понеже Господ не действа според техните очаквания и идеал, те ще се противопоставят на делото. “Защо,” казват те, “ние да не познаваме Божия Дух, когато сме били в делото в продължение на толкова много години?” Защото не са откликнали на предупрежденията и и настойчивите молби на Божиите вести, но постоянно са казвали: “Богат съм, замогнах се, и нямам нужда от нищо.”“ {Мараната, с. 219, Параграф 2 (30-ти юли)}
Естеството на очистването на светилището не било разбрано от ранните адвентисти:
„Исус не дойде на земята, както радостната група очакваше, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън. Видях, че тези вярващи бяха прави в пресмятането на пророческите периоди; пророческото време приключи в 1844 г. и Исус влезе в Светая Светих, за да очисти светилището в края на дните. Тяхната грешка се състоеше в това, че не разбираха какво е светилището и неговото очистване. Когато пак ги погледнах очакващи, разочаровани, те изглеждаха тъжни. Внимателно изпитаха доказателствата за своята вяра и грижливо провериха изчислението на пророческите периоди, но не откриха никаква грешка. Времето се беше изпълнило, но къде е техният Спасител? Бяха Го изгубили.“ Ранни писания, Илюстрация на Адвентното движение - Параграф 7
Подобно на юдеите и протестантите се закоравили срещу навременната вест, уповавайки на своя видим, земен хилядагодишен храм, който бил строен 46 години от 1798-1844 г.
„Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден четиридесет и шест години, и Ти ли за три дни ще го издигнеш?“ (Йоан 2:20)
„Посочено ми бе назад към времето, когато се прогласи първото идване на Христос. Йоан бе изпратен в духа и силата на Илия да приготви пътя на Исус. Отхвърлилите свидетелството на Йоан нямаха никаква полза и от ученията на Исус. Поради тяхната съпротива срещу предсказващата идването Му вест, те не бяха в състояние да приемат силното доказателство, че Той бе Месия. Сатана ги накара да отидат още по-далеч - да отхвърлят и да разпънат Христос. Поставили се в такова положение, те не можаха да приемат благословението в деня на Петдесетницата, което би им посочило пътя за небесното светилище. Раздирането на завесата в храма показа, че еврейските жертви и обреди нямаше да бъдат повече приемани. Великата жертва бе принесена и приета. Светият Дух, Който слезе в деня на Петдесетницата, насочи умовете на учениците от земното към небесното светилище, където Исус бе влязъл чрез собствената Си кръв, за да излива над учениците Си благодатта на Своето изкупление. А евреите бяха оставени в пълен мрак. Те изгубиха цялата светлина за спасителния план, която можеха да имат, и все още се уповаваха на своите безполезни жертви и приноси. Небесното светилище бе заело мястото на земното, но те не знаеха за промяната. Затова нямаха полза от посредничеството на Христос в Светая.“ Ранни писания, Една твърда платформа – Параграф 2
„Много хора се ужасяват от поведението на евреите, отхвърлили и разпънали Христос. Като четат историята на неговото малтретиране, те мислят, че биха Го обичали и не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито пък биха Го разпънали, както направиха евреите. Но Бог, Който чете в сърцата на всички, е подложил на изпит любовта им. Цялото небе наблюдаваше с най-дълбок интерес приемането на първата ангелска вест. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус и които са проливали сълзи при четенето на историята за кръста, осмиваха радостната вест за Неговото идване. Вместо да я приемат, те я обявиха за заблуда. Мразеха онези, които обичаха Неговото идване и ги изключваха от църквите. Отхвърлилите първата ангелска вест не можаха да се възползват от втората; нито можаха да се възползват от среднощния вик, който трябваше да ги подготви чрез вяра да влязат с Исус в Светая Светих на небесното светилище. А чрез отхвърлянето на двете предишни вести те така са помрачили разума си, че не могат да видят никаква светлина в третата вест, която посочва пътя към Светая Светих. Видях, че както евреите разпънаха Исус, така и църквите по име бяха разпънали тези вести, затова не разбират пътя към Светая Светих и не могат да имат полза от посредничеството на Исус. Както евреите, които принасяха своите безполезни жертви, те изпращат своите безполезни молитви към отделението, което Исус беше напуснал. А Сатана, доволен от тази измама, възприема религиозен характер и води мислите на тези мними християни към себе си, действайки със силата си, знаменията си и лъжливите си чудеса, за да ги хване в своята примка. Някои той измамва по един начин, а някои - по друг. Приготвил е различни заблуди за въздействане върху различните умове. Някои гледат с ужас на една заблуда, а с готовност приемат друга...“ Ранни писания, Една твърда платформа – Параграф 3
Исусовата мисия била оценена от езичници, както в началото, така и в края на службата Му:
Тези мъже дойдоха от запад, за да намерят Спасителя към края на Неговия живот, така както мъдреците бяха дошли от изток в началото на живота Му. По време на Христовото раждане евреите бяха така погълнати от собствените си амбициозни планове, че не узнаха за Неговото идване. Мъдреците от една езическа страна бяха дошли при яслата със своите дарове, за да се поклонят на Спасителя. Така и тези гърци, представляващи народите, племената и езиците на света, дойдоха да видят Исус. По същия начин и народите от всички страни и векове ще бъдат привличани от кръста на Спасителя. Толкова “много хора ще дойдат от изток и запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство” (Матей 8:11). Копнежът на вековете, Гл. 68, Параграф 3
Животът на Божият Син на земята е модел за развитието на Божията вест от разкриване на Божията идентичност към разкриване не Божия характер:
и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих. (Матей 3:17)
А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте! (Матей 17:5)
Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час. Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя! (Йоан 12:27-28)
Същото придвижване на Божията вест от идентичност към характер забелязваме в разговора на Исус с Петър:
А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата. А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят. (Матей 16:15-18)
Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб! А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва. (Матей 16:21-24)
Двете очиствания на храма представят втората и четвъртата ангелска вест. Четвъртата вест идва с допълнително светлина за навлезлите поквари:
„Когато Исус започна Своето публично служене, Той очисти храма от светотатственото му оскверняване. Почти последният акт на служенето Му бе да очисти храма отново. Така и в последното дело за предупреждение на света, се извършват два различни призива към църквите; втората ангелска вест, и гласът, който се чува в небето, “Излезте от нея, народе мой,...Защото греховете ѝ достигнаха до небето, и Бог си спомни нечестията ѝ.” (Откр. 18:4, 5.) Материали от 1888 г. - с. 725, параграф 2
“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете..., свърталище на всякаква нечиста и омразна птица... И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й” (Откр. 18:1, 2, 4). Този текст посочва време в бъдещето, когато вестта на втория ангел за падането на Вавилон от Откровение 14 глава, стих 8 ще се повтори. Допълнена е с новината за покварите, навлезли в различните организации, съставляващи Вавилон, откак вестта бе дадена за първи път през лятото на 1844 година. Великата борба, Гл. 38, Параграф 1, 2
Ако всеки етап от движението в небесното светилище разкрива поквара, какво още не е разкрито?
Тъмнината, дължаща се на неправилното разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е бил грешно тълкуван и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи една вест, вест осветляваща с влиянието си и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да се извести. В тъмнината на света трябва да се разискри светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина. Това е делото, очертано от пророк Исая в думите: "Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се, кажи на Юдовите градове; Ето вашият Бог! Ето Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за Него; ето, наградата Му е с Него и въздаянието Му пред Него" (Ис. 40:9, 10) Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: Ето вашият Бог. Последните лъчи на милостива светлина, последната вест на милост, която трябва да бъде дадена на света, е едно откровение за Неговия любящ характер. Божиите чеда трябва да изявят Неговата слава. Собствения им живот и характер трябва да свидетелства за онова, което Божията благодат е сторила в тях. Притчи Христови, „Да посрещнат Младоженеца“ - Параграф 19-21
