Поуките от една семейна история за последното движение на земята

Публикувана Фев 10, 2019 от Деян Делчев в Семейство и общество Намерени: 69

СВАЛИ АУДИО ПРОПОВЕД

Животът на Йосиф илюстрира живота на Христос. Завистта подтикна братята на Йосиф да го продадат като роб, като се надяваха да му попречат да стане по-велик от тях. Когато бе отведен в Египет, те се надяваха, че повече няма да бъдат смущавани от неговите сънища, че са отстранили всяка възможност за изпълнението им. Но поведението им бе направлявано от Бога, за да се изпълни точно това, което възнамеряваха да възпрепятстват. По същия начин еврейските свещеници и старейшини завидяха на Христос от страх, че Той ще отвлече от тях вниманието на народа. Предадоха Го на смърт, за да не допуснат да стане цар, но така подействаха, че пак се постигна същият резултат.
Чрез робството си в Египет Йосиф стана спасител на бащиното си семейство, но този факт не направи по-малка вината на братята му. Така и разпъването на Христос от неприятелите Му Го направи Изкупител на човечеството. Спасител на падналия човешки род и Управител на целия свят. Но престъплението на Неговите убийци не бе по-малко отвратително поради това, че ръката на Божието провидение насочи събитията за Негова слава и за доброто на човека.
Както Йосиф бе продаден на езичниците от собствените си братя, така и Христос бе продаден от един Свой ученик на най-върлите си неприятели. Йосиф бе фалшиво обвинен и хвърлен в затвора поради своята моралност. Също и Христос бе презрян и отхвърлен поради праведността Си. Себеотрицателният Му живот бе изобличение за греха и макар да не бе виновен за никакво престъпление, Той бе осъден според фалшиво свидетелство. Търпението на Йосиф, кротостта му пред несправедливостта и потисничеството, готовността му да прощава и благородната му добродетелност към неговите безчовечни братя представят безмълвната издръжливост на Спасителя пред злобата и ругатните на порочните човеци, както и Неговото опрощение не само на собствените Му убийци, но и на всички, дошли при Него да признаят греховете си и да потърсят това прощение.“ Патриарси и пророци, Гл. 21, Параграф 62-64

Илюстрацията не означава пълна прилика, защото все пак Йосиф е човек с паднало естество като нас. Животът на Йосиф илюстрира този на Христос в много различни отношения. Завистта на Луцифер за предпочитанието на Отец:

А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, (Исая 14:13)
„Великият Създател събра небесното множество, за да може в присъствието на всички ангели да удостои Своя Син със специална почит. Синът седеше на трона с Отец и множеството на небесните святи ангели беше събрано около тях. Тогава Отец оповести, че бе заповядано от самия Него: Христос, Неговият Син, да бъде равен на Него; така че, където и да бъде присъствието на Неговия Син, то бе като Неговото собствено присъствие. Думата на Сина трябваше да бъде слушана с такава готовност, като думата на Отец. Той бе облякъл Своя Син с власт да заповядва на небесното множество.... Сатана завиждаше на Исус Христос и ревнуваше.... Сатана мислеше върху това как ангелите бяха изпълнявали заповедта пъргаво и с наслада. Не бяха ли дрехите му светли и красиви? Защо Христос трябваше да бъде така почитан преди него? Той напусна с недоволство непосредственото присъствието на Отец, изпълнен със завист към Исус Христос. Скривайки истинските си цели, той събра ангелското множество. Представи предмета си, който беше самият той. Като обиден, представи предпочитанието на Бога към Исус като пренебрежение към него самия.„ Духът на пророчеството, том 1, Гл. 1, Параграф 2-4

Тук откриваме много прилики между завистта на Луцифер към Христос и тази на Йосифовите братя. Всичко се разиграва в един семеен контекст – този на Божието царство, където Бог е Бащата на всички. Историята продължава с изпращането на Йосиф при братята му:

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме. (Битие 37:12-13)

Така и Отец изпраща Своя Син. При Своите Си дойде, но своите Му не Го приеха (Йоан 1:11). Не само е предаден от най-близките си като Исус, но и името на брата, който предлага да го продадат за 20 сребърника е Юда.

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет. (Битие 37:26-28)

Следващата глава разкрива истинския характер на Юда (Бит. 38 гл.), както евангелията разкриват характера на Юда Искариотски. Йосиф е хвърлен несправедливо и с лъжесвидетелство в тъмницата от езичниците, както Христос е предаден за разпъване чрез лъжесвидетелство и от езически народ.

И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен, но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън. Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! — гневът му пламна. И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница. (Битие 39:17-20)

Христос е разпънат между двама разбойници, чиято съдба е противоположна. Така и двамата разбойници, които сънуват сънища имат противоположна съдба според тълкуването на Йосиф:

След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти, и ще поднасяш чашата в ръката на фараона, по предишното право, когато ти му беше виночерпец. (Битие 40:13)
А (Исус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. (Лука 23:43)

Излизането на Йосиф от затвора е като възкресението на Исус, а поставянето му като втори след фараона, за да спаси света (Цафнат Панеах) е като възвисяването на Исус отдясно на силата, за да бъде Хлябът на живота. Историята за Йосиф хвърля светлина за настоящата истина. Както само Йосиф бил способен да изтълкува сънищата на фараона, отнасящи се за бедствията, така и Исус е единственият, който може да разпечата книгата със световните събития (Откр. 5-та гл.) и да позволи развитието на събитията предсказани в печатите на Откровението (Откр. 6-та гл.), събирайки остатъка описан в Откр. 7-ма глава.

Защо идват бедствия върху Египет? Египет вече бил отхвърлил Божията светлина чрез Авраам (спасяването на Лот и слизането на Авраам в Египет), затова нечестията на този народ щели да докарат седем години глад по земята. Разтълкуването на фараоновите сънища поставило Йосиф във привилегирована позиция в царството:

Направи го господар над дома си и управител над целия си имот, за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост. (Псалми 105:21-22)

Нечестията на Египет изгонвали сплотяващия и укротяващ Дух на Христос (Божието Слово) от земята. Йосиф им посочвал определените времена на Господ, чрез които Христос искал да върне мира в земята им:

Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник. Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков. Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах. (Псалми 81:3-5)

Ако египтяните се били вслушали в съветите на Йосиф и се покаят, следвайки времената за изливане на Христовия Дух, язвите нямало да се изявят по времето на Мойсей. Но отношението на новия фараон показва ясно, че Египет е отхвърлил изпратената му чрез Йосиф светлина:

Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Изход 1:8)

В отношенията на Йосиф към братята му има уроци за нас днес. Там виждаме старозаветното служение на смъртта (2 Кор. 3:7), което кара братята да се самоосъждат според собствените си представи за справедливост:

И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие. А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им. Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха. А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам. Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала. И каза на братята си: Парите ми са върнати — наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? (Битие 42:21-28)
А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Битие 42:35)
Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си — може да е станала грешка. Вземете и брат си и станете, и идете при човека. А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца! (Битие 43:12-14)
И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф. А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни. (Битие 43:17-18)

Сякаш не чуват добрите думи на Йосиф:

А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон. (Битие 43:23)

Тяхната представа за справедливост е според Сатанинското правило – всяко престъпление трябва да си получи наказанието. Огледалото на закона отразява тяхното плътско мислене и тяхната фалшива справедливост. На слугата е поръчано да не постъпва според техните жестоки представи. Той уж се съгласява с тях, но им предлага много по-0милостива присъда в случай, че се окажат виновни. Те осъждат себе си по-тежко.

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти! А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни. (Битие 44:9-10)

Този процес на славното старозаветното служение, чрез закона, който отразява собствената им фалшива справедливост ще ги доведе до покаяние:

Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат? И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми. И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар. А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна; ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина: Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол. И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа, като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол. Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми! (Битие 44:18-34)

Чрез служението на смъртта Юда е доведен до отричане от себе си. Любовта на Яков към Йосиф и страданието му през цялото време докато мислел, че синът му е изяден от звяр били средство за довеждането на братята до покаяние. Връзката между Яков и Вениамин напомня на отношенията на Отец и Сина и страданието, което Бог преживял при кръста на Своя Син. В отношението на Йосиф виждаме характеристики на Христос като великодушие, прощателност:

Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си. И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом. И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот. (Битие 45:1-5)

Йосиф познава високите мисли на Бога за довеждане до покаяние, за да може да ги благослови и да им даде бъдеща и надежда. Но братята не приели лесно дори сега прощението на брат си. Те имали съмнения чак до времето след смъртта на баща им.

А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. (Битие 50:15-21)