Неизбежността на съда след 1844 г.

Публикувана Септ 08, 2018 от Деян Делчев в Божият характер Намерени: 72

Бележки за проповед

Йоан 5:39-43 – Защо без Христос, Библията се разбира погрешно?

Неопровержимата система на времевите пророчества за 2520, 2300, 1290, 1335 и 1260 години.

Библейският текст, който е основата и главният стълб на адвентната вяра, гласи: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти”. Великата борба, Гл. 23 – Параграф 1

-IX- Че грешката на адвентистите в 1844 г. се отнася за естеството на събитието, което трябвало да се случи тогава, а не за времето; и никакъв пророчески период не е даден, който да достига до второто пришествие, и най-дългият – две хиляди и триста дни от Данаил 8:14, е приключил през тази година, довеждайки ни до едно събитие, наречено очистването на светилището.

-X- Че светилището на новия завет е скинията на Бога в небето, за която Павел говори в Евреи 8-ма глава, и нататък, на която нашият Господ, като велик Първосвещеник, е служител; че това светилище е образът на Мойсеевата скиния, и че свещеническото дело на нашия Господ, във връзка с него, е образ на делото на юдейските свещеници от предишната диспенсация (проблемът със заветите). Евреи 8:1-5, и т. н.; че това е светилището, което трябва да се очисти в края на 2300 дни, което бивайки в случая наречено негово очистване, е както при предобраза, просто влизането на първосвещеника в най-святото място, за да завърши цикъла на свързаната с него служба, заличавайки и премахвайки от светилището, греховете, които са били прехвърлени върху него, чрез службата в първото отделение, Евреи 9:22, 23; и че това дело, в образа, започва през 1844 г., обхваща кратко, но неопределено време, при приключването на което завършва делото на милост към света. Основни принципи на вярата, 1872 г., с. 7 – Параграф 3, с. 8 – Параграф 1

В ума ми, Божията справедливост засенчваше Неговата милост и любов. Бях учена да вярвам в един вечно горящ пъкъл, и пред мен винаги беше ужасяващата мисъл, че греховете ми са прекалено големи, за да бъдат простени, и че ще бъда изгубена завинаги. Страховитите описания, които бях чувала за загиващите души потъваха дълбоко в ума ми. Служителите на амвона рисуваха живописни картини за състоянието на изгубените. Учеха, че Бог е планирал да на спасява други освен осветените. Окото на Бога винаги бе върху нас; всеки грях беше записван и щеше да срещне справедливото си наказание. Самият Бог съхраняваше книгите с прецизността на безкрайна мъдрост, и всеки грях, който извършвахме се записваше вярно против нас. Свидетелства към църквата, том 1, Гл. 3, Параграф 10

В деня когато бъде отворен Небесният Регистър, Съдията няма да изрази вината на човека с думи, но ще хвърли един проникващ и убеждаващ поглед, и всяко дело, всяко събитие в живота, ще бъдат живо събудени в паметта на злотвореца. Човекът няма както в дните на Исус Навин да е необходимо да бъде преследван в племената и семействата (става въпрос за Ахан), но собствените му устни ще изповядат срама, егоизма, пожеланието, неискреността, преструвката и измамата. Греховете му, скрити от знанието на хората, тогава ще бъдат прогласени като от къщния покрив. Свидетелства към църквата, том 4, Гл. 44, Параграф 9

Великият ден за изпълнението на Божията присъда изглежда беше дошъл. Десетки хиляди по десетки хиляди бяха събрани пред един голям престол, на който седеше величествена Личност. Пред Него имаше няколко книги, а на кориците на всяка беше написано със златни букви, които изглеждаха като горящия пламък на огъня: „Небесен Регистър.“ Една от тези книги, съдържаща имената на онези, които претендираха, че вярват в истината, тогава се отвори. Изведнъж изгубих от погледа си безбройните милиони стоящи около трона, и само онези, които изповядваха, че са деца на светлината и истината ангажираха вниманието ми. Когато се чуха едно по едно имената на тези личности, и бяха споменати добрите им дела, израженията им светваха от свята радост, която се отразяваше във всяка посока. Но това изглежда не почиваше върху ума ми с най-голяма сила.... Когато Святият на престола прелисти листата на регистъра, и за момент очите Му се спираха на отделни индивиди, погледът Му изглежда изгаряше самите им души, и в същия момент, всяка дума и дело от живота им преминаха пред умовете им така ясно, сякаш бяха изредени пред погледа им с букви от огън. Обзе ги трепет и лицата им пребледняха. Скици от живота на Елън Уайт, Гл. 40, Параграф 2, 3, 5

Изх. 24:17 – Защо славата на Бога изглежда на израилтяните като пояждащ огън?

(Цитира се Данаил 7:9, 10) Така бе представен на пророка във видение великият и тържествен ден, когато животът на всеки човек ще премине пред Съдията на света... Великата борба, Гл. 28, Параграф 2

„В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но Той възлюби нас, и изпрати Своя Син да бъде умилостивение за греховете ни.“ Това е език, който изразява Неговия ум към един покварен и идолопоклоннически народ: „Как да те оставя, Ефреме? Как да те предам, Израилю. Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се обърна в Мен. Разкаянията ми се разпалиха.“ Трябва ли Той да предаде народа, за който е направена такава провизия, а именно Неговият единороден Син – Неговият изразен образ. Бог позволява Синът Му да бъде предаден за нашите престъпления. Той Самият възприема спрямо Носителя на греха, характера на съдия, събличайки от Себе Си скъпите качества на баща. С това Неговата любов се препоръчва по един най-чуден начин на бунтовната раса. Каква гледка е това за ангелите! Свидетелства към проповедниците и евангелските работници, Гл. 36, Параграф 2, 3

Собствените мисли на грешника са неговите обвинители; и не може да има мъчение, което да е по-остро от ужилванията на виновната съвест, които не му дават почивка ден и нощ. Копнежът на вековете, Гл. 22, Параграф 40

Осъдителната сила на Сатана щеше да го доведе до учредяването на една теория за справедливостта, която е несъвместима с милостта. Той твърди, че служи като гласа и силата на Бога, твърди, че решенията му са справедливи, чисти и без недостатък. Така той заема позицията си върху съдебния престол и заявява, че съветите му са непогрешими. Ето тук влиза неговата безмилостна справедливост, която е фалшификат на справедливостта и е омразна на Бога. Писмо 16a, 1892 г. {Триумфиращият Христос, с. 11, Параграф 4}

В началото на великата борба Сатана бе заявил, че Божият закон не може да се изпълнява, че правдата е несъвместима с милостта и че ако законът бъде нарушен, на грешника ще бъде невъзможно да се прости. Всеки грях трябва да си получи наказанието, твърдеше Сатана, така че, ако Бог отмени наказанието за греха, Той не би могъл да бъде едновременно Бог на истината и на справедливостта. Копнежът на вековете, Гл. 79, Параграф 17

В символичната служба в Деня на умилостивението участваха само дошлите при Бога с изповед и покаяние, чиито грехове бяха пренесени върху светилището чрез кръвта на жертвата за грях. Така и във великия ден на приключване на изкуплението и на изследователния съд се разглежда само животът на изповядалите, че принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е специален и се извършва отделно в по-късен период. “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1 Петрово 4:17). Великата борба, Гл. 28, Параграф 4

Римл. 2:12-16 Защо езичниците не са включени тук? Това означава ли, че никой от тях няма да бъде спасен, само защото не е имал „късмета“ евангелието да достигне до него?

Когато в синагогата Исус прочете пророчеството, Той отмина последното определение за делото на Месия. Прочитайки думите: “да проглася благоприятната Господна година”, пропусна фразата: “и деня на въздаянието от нашия Бог” (Исая 61:2). И това беше толкова истина, колкото и първата част на пророчеството, но Исус не отрече истината, като премълча. Точно това бе изразът, който слушателите Му обичаха да слушат най-много и който желаеха да бъде изпълнен. Изричаха присъди против езичниците, без да осъзнават, че собствената им вина е дори по-голяма от тяхната. Те самите, които имаха най-голяма нужда от милост, бяха готови да я откажат на езичниците. Денят, когато Исус застана сред тях в синагогата, бе единствената възможност да приемат призива на Небето. Онзи, Комуто “е угодно да показва милост” (Михей 7:18), с радост би ги спасил от падението, в което ги бяха въвлекли греховете им. Копнежът на вековете, Гл. 24, Параграф 21

...Похвалените в съда от Христос може да са имали малки богословски познания, но са обичали Неговите принципи. Чрез влиянието на Божия Дух те са били благословение за намиращите се наоколо. Даже и езичници са подхранвали този дух на доброта. Преди думите на живота да са стигнали до ушите им, те са се отнасяли приятелски с мисионерите, дори са им услужвали с риск на живота си. Сред езичниците има такива, които се покланят несъзнателно на Бога, такива, на които светлината никога не е била занасяна чрез посредничеството на човек; и все пак те няма да загинат. Макар и да не познават написания Божи закон, те са чули Божия глас да им говори чрез природата и са вършили нещата, които законът изисква. Техните дела са доказателство, че Светият Дух е докоснал сърцата им и те ще бъдат признати за чада на Бога. Колко изненадани и зарадвани ще са обикновените скромни хора измежду различните народи, както и сред езичниците, когато чуят от устата на Спасителя: “Доколкото сте сторили това на един от тия най-скромни мои братя, на Мене сте го сторили!” Колко ще се зарадва сърцето на безпределната Любов, когато Неговите последователи посрещнат с изненада и радост одобрителните Му думи. Но любовта на Христос не е ограничена само над една отделна социална група. Сам Той се уеднакви с всеки член на човешкото семейство... Небесните ангели са изпращани да служат на онези, които ще бъдат наследници на спасението. Сега още не знаем кои са те, не е станало явно кои ще победят и ще участват в наследството на светиите. Но небесните ангели кръстосват земята надлъж и шир и търсят да утешат скърбящите, да защитят застрашените от опасност, да спечелят сърцата на хората за Христос - нито един човек не е пренебрегнат или отминат. Бог не показва пристрастие към някои личности, а проявява еднаква грижа към всички души, които е сътворил. Копнежът на вековете, Гл. 70, Параграф 4-8

Възгледите ми за Отец се промениха. Сега вече гледах на Него като на добър и нежен родител, вместо като на строг тиранин, който принуждава хората към сляпо подчинение. От сърцето ми излизаше дълбока и гореща любов към Него. Послушанието на волята Му изглеждаше радостно; беше наслада да Му служа. Никаква сянка не помрачаваше светлината, която ми разкри съвършената воля на Бога. Усещах увереността на един пребъдващ Спасител и осъзнавах истината в изговорените от Христос думи: „Този който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота.“ Свидетелства към църквата, том 1, Параграф 37

Йоан 8:4-6 Щом Исус е възнамерявал да прости на прелюбодейката, защо не спестил страданията й от това да се чувства обречена като й покаже милост още в самото начало?