Мъдростта на Бога освободена от ЦАСД София, Слатина

Публикувана Окт 30, 2016 от Деян Делчев в Семейство и общество Намерени: 353

Wisdom of God rejected from SDA Sofia, Slatina

 

На 22-ри октомври 2016 г., в ЦАСД гр. София, кв. Слатина се състоя църковно събрание, на което беше предложено Деян Делчев да бъда освободен от членство. Предложението беше внесено въз основа на следните точки:

 

1. Различие на вярванията му с официалната доктрина на църквата за Триединството, като беше заявено, че той „не приема пълната божественост на третото лице на Божеството – Светия Дух.“

 

2. За нарушаване на т. 10 от църковния наръчник, според която той не се е съобразявал с авторитета и реда на църквата.

 

След внасянето на предложението, думата беше дадена на Деян Делчев, за да изложи своите схващания. Относно точка 2-ра, той заяви, че не е имал за цел да се противопоставя на църковния авторитет и се извини за случаите, в които не е успявал да се удържи в рамките на църковната етика. Деян сподели своята тревога, че решението, което ще се вземе на това събрание не е просто решение за неговия случай, а решение за това дали църквата ще приеме или отхвърли единородния Син на Бога. Първоначално той цитира настоящото църковно учение за Божеството: „Вярвам в един Бог – Отец, Син и Святи Дух – единство от три съвечни личности“, след което заяви, че Библията наистина говори за един Бог (цитира Вт. 6:4), но че Този един Бог е Отец (1 Кор. 8:6; Йоан 17:3) и че Той е единственият източник на живота (цитира 1 Тим. 6:16).

 

 

След това беше обърнато внимание на идентичността на Божия Син, позовавайки се на Лука 10:21-24:

 

В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. 23 И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

 

Деян заяви, че само Отец може да разкрие истинската идентичност на Сина и че всичко, което Божият Син притежава, Той е получил от Своя Баща. Добави също, че учениците са блажени понеже вярват това което им е разкрил Отец. Беше посочен текст подкрепящ това твърдение - Мат. 16:13-18:

 

А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син? 14 А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците. 15 А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? 16 Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. 17 Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата. 18 А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

 

Въпросът на Исус „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ е въпрос за идентичността на Божия Син, и отговорът на Петър е онази единствена основа на която църквата би могла да бъде съхранена по време на наближаващата буря. Отец е разкрил на Петър истинската идентичност на Христос като Син на живия Бог. Възниква въпросът: „От кога Божият Син е Син на Бога?“ Притчи 8:22-26:

 

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. 23 От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. 24 Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. 25 Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, 26 докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

 

Осмата глава на Притчи, показва ясно кога е роден Синът. В Евреи 1:1-5 четем:

 

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, 3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. 5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?

 

Личността в първи стих е Бог Отец и Христос е получил всичко по наследство от Него.

 

Адвентните пионери са използвали стиховете в Псалм 139:1-7, когато говорят за Светия Дух в основните принципи на вярата публикувани ежегодно за периода от 1872-1914 в годишника на адвентистите:

 

ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. 2 Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. 4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. 6 Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна. 7 Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

 

Присъствието на Бог чрез Духа Му е едно личностно присъствие и това е причината да четем на други места в Писанието, че Духът се наскърбява или е лъган (от Ананий напр.). Следващият цитиран текст беше Йоан 14:16-22:

 

И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител, който ще бъде с вас до века – 17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас. 18 Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. 19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете. 20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас. 21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си. 22 Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

 

Макар в първата част на Христовите думи да изглежда така сякаш Духът е някой друг, то стих 18 показва, че това е самият Исус, но идващ при учениците чрез Духа Си. Реакцията на учениците в 22-ри стих потвърждава това заключение, макар и те да не са разбирали напълно духовната изява на Христос, (както е удостоверено и в Духа на пророчеството). В Римл. 8:9-11 се подчертава, че Святият Дух е всъщност Духът на Христос и Духът на Бога, и че ние се нуждаем от Този Дух на Сина, за да бъдем осиновени:

 

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10 Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. 11 И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

 

Подобна идея откриваме и в писмото на Павел към Галатяните 4:4-6:

 

Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, 5 за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. 6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!

 

Когато Деян приключи своето изказване, пасторът на църквата каза, че цитираните стихове са на разположение в писмен вариант и църковният съвет вече е бил запознат с тях. Те са достъпни и за миряните, но се виждало, че са извадени от контекста, за да подкрепят определена идея. Беше напомнено, че основната цел на събранието не е да се дискутира върху доктрината, а да се вземе решение по внесеното от църковния съвет предложение.

 

Думата беше дадена на един от старейшините. Той засвидетелства своята лична позиция, разказвайки за собственото си изучаване по този въпрос и представи исторически сведения относно постепенната промяна на църковното учение - от вяра в родения Син към вяра в Триединството. Спомена, че едва през 1931 г., думата Триединство се появява в основните вярвания на адвентистите, но, че действителната промяна се е осъществила чак през 1980 г.

 

Пасторът отново отправи апел към църковните членове да заемат становище по предложението на църковния съвет. Последваха изказвания на миряни, които имаха собствена позиция и впечатления. Повдигнаха се и въпроси за общото състояние на църквата.

 

Сподели се притеснението на църковния съвет във връзка със състояло се кръщение, извън рамките на църковната организация, отношение към което има и Деян. Църковен член допълни, че Деян е нарушавал реда като е организирал сутрешна група за изучаване, извън времето определено за богослужение, където уж се е разглеждал съботно училищния урок, но всъщност там той е прокарвал своите идеи. Беше изразено и мнението, че Деян представя Христос като сътворено същество.

 

Обясни се, че срещите в събота сутрин са били инициирани от новоповярвал човек, който е искал да се използват сутрешните часове на съботата за изучаване. Изясни се, че в тази група не се е разглеждал съботно училищен урок, а теми на които е присъствал и предишният пастор, и в които той не е откривал нищо смущаващо. Относно кръщението се отбеляза, че не е имало предварителен план, а хората, които са били кръстени са пожелали това, след като им е било отказано да го направят в рамките на църковната организация.

 

Деян поиска отново думата и изложи своя възглед за Христос като роден от Бога, а не сътворен. Той цитира по памет следния пасаж от писанията на Елън Уайт:

 

..,Пълна Жертва е направена; защото: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син" не син по сътворение, както бяха ангелите, нито син по осиновление, както е простеният грешник, но Син, роден в изразения образ на личността на Отец и в целия блясък на Неговото величие и слава - Един, равен с Бога във власт, достойнство и божествено съвършенство. В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството”. Е. Уайт – Знамения на времето – 30-ти май, 1895 г., параграф 3

 

Друг старейшина взе думата и заяви, че църквата е избрана от Бога и следва специфичен ред. Членовете на Генералната конференция са ръководени от Светия Дух при съставянето на църковните учения и индивидуалните прояви трябва да бъдат съобразявани с установения църковен ред. Прочетен бе пасаж от Духа на пророчеството за реда в църквата и опасността от издигането на лични мнения над общите решения на църковното общество.

 

Деян пожела да прочете следното от 5-ти том на Свидетелствата, 85-та глава:

 

Апостол Петър напомня на своите братя да растат в благодатта и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“. Когато растат в благодатта, Божиите деца ще разбират все по-ясно Неговото слово. Ще намират нова светлина и нова красота в неговите святи истини. Така е било с историята на Божията църква през всичките векове, така ще остане и до края. Когато истинският духовен живот отпада, причината трябва да се търси винаги в пренебрегване на изследването на Истината. Хората се задоволяват със светлината, която вече са получили от Божието слово и не търсят по-нататъшното му изследване. Те стават консервативни и избягват разискванията.

 

Липсата сред Божия народ на спорове и вълнения не е знак, че той стои твърдо в здравото учение. По-скоро е причина за опасения, че не се прави ясна разлика между истина и заблуда. Когато при изследване на Писанието не се повдигат нови въпроси, ако не възникват никакви различия в мненията, които да подбуждат хората сами да изследват Библията, за да бъдат сигурни, че познават истината, ще има мнозина и сега, както в някогашните времена, които ще се придържат към преданията и няма да знаят на кого се покланят.

 

След цитиране на думите от Деян 5:34-39, беше отправен призив за преминаване към гласуване. Събранието гласува в полза на освобождаването от църковно членство на Деян Делчев с 20 гласа „за“ и 19 „против“.

 

Няколко дни след процеса си спомнихме една част от разказа на сестра Уайт за изключването й от Методистката църква, заедно с още 6 човека, между които били нейния брат и баща й:

 

... Това е най-висшият авторитет за нашата вяра. Исус и апостолите Му говорят за Второто пришествие с радост и тържественост. Светите ангели прогласяват, че Христос, Който се е възнесъл на небето, ще дойде пак. Това е нашето нарушение – че вярваме в думите на Исус и на Неговите ученици. Това е същото старо учение и не е опетнено от никаква ерес.”

 

Проповедникът не се опита да приведе и един-единствен текст, за да докаже заблудата ни, но се извини с липсата на време. Посъветва ни да се оттеглим мълчаливо от църквата и да избегнем публичен процес. Съзнавахме, че и към други наши братя се постъпва по същия начин поради същата причина. Не искахме да смятат, че се срамуваме да признаем вярата си или пък, че не сме в състояние да я подкрепим с текстове от Писанието. Затова родителите ми настояха да се запознаят с причините за това искане.

 

Единственият отговор на това беше уклончиво обяснение, че сме действали против правилата на църквата и затова най-добре ще е да се оттеглим доброволно, за да си спестим публично разследване. Отговорихме, че предпочитаме редовен процес и поискахме да разберем в какъв грях ни обвиняват, тъй като не считахме за погрешно да очакваме и да обичаме явяването на Спасителя.

 

Църковният процес

Не след дълго ни бе съобщено, че трябва да присъстваме на събранието, което щяло да се състои в църковната канцелария. Присъстваха само няколко души. Влиянието на баща ми и семейството му бе такова, че тези, които ни се противопоставяха, нямаха никакво желание да представят случая ни пред по-голям брой църковни членове. Единственото обвинение срещу нас бе, че действаме противно на техните правила. Когато запитахме какви правила сме нарушили, беше ни заявено след кратко колебание, че сме посещавали други събрания и че сме пренебрегнали редовните богослужения с нашата група.

 

Казахме, че част от семейството е било в провинцията известно време и че никой от останалите не е отсъствал от събирането на групата повече от няколко седмици, при което са били морално заставени да отсъстват, тъй като даденото от тях свидетелство е срещнало такова явно неодобрение. Напомнихме им също, че някои личности, които не са посещавали събранието на групата цяла година, стоят като одобрени членове.

 

Попитаха дали изповядваме, че сме се отклонили от църковните правила и, ако е така, дали сме съгласни да се съобразяваме с тях в бъдеще. Отговорихме, че не дръзваме да се откажем от вярата си, нито да отречем святата Божия истина; че не можем да изоставим надеждата за скорошното идване на нашия Господ; че трябва да продължим да Му се покланяме по правилния начин, който те наричат ерес.

 

По време на защитата си баща ми получи Божието благословение и ние всички напуснахме канцеларията със свободен дух, щастливи от съзнанието за одобряващата усмивка на Исус. Следващата неделя в началото на Празника на любовта ръководещият старейшина прочете имената ни – седем на брой – като изключени от църквата. Заяви, че не сме изключени поради някакъв грях или неморално поведение, че характерът ни е неопетнен и репутацията ни – за завиждане. Но сме се били провинили в несъобразяване с правилата на Методистката църква. Заяви също, че вратата е отворена и с всички, които се провинят в подобно нарушение, ще бъде постъпено по същия начин.

 

В църквата имаше мнозина, които очакваха явяването на Спасителя, и начинът, по който постъпиха с нас, бе с цел да ги сплаши и принуди към подчинение. В някои случаи тази политика постигаше желания резултат и Божието благоволение биваше продавано за място в църквата. Мнозина вярваха, но не смееха да изповядат вярата си, да не би да бъдат “изгонени от синагогата”. Но скоро след това някои напуснаха и се присъединиха към групата на онези, които очакваха Спасителя. По това време думите на пророка ни бяха изключително скъпоценни: “Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, са рекли: Господ нека прослави Себе Си, та да видим вашата радост. Но те ще се посрамят” (Исая 66:5).

Целият текст може да бъде намерен в Свидетелства към църквата - Том 1, гл. 4 - Напускане на методистката църква