Фарисейският квас и безполезността

Публикувана Ноем 25, 2018 от Деян Делчев в Светилището Намерени: 22

„...за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между храма и олтара.“ (Матей 23:35)

Как фарисеите са убили някой, който е живял много преди тяхното време? Историята на светилището показва това:

 

А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: (Йоан 16:8)
Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение [2300 дни] и пророчество [70 седмици], и за помазване на Пресвятото място. (Даниил 9:24)

Колективното преживяване на човечеството е 4000 години в двора, 2000 години в Светая и 1000 в Светая Светих. Кръста подготвя народ да влезе в Светая (християните), а видението за 2300 дни от Дан. 8:14 показва кога ще се помаже Най-святото място, защото ще е дошло времето там да влезе Божия народ на последното време (адвентистите).

 

„Посочено ми бе назад към времето, когато се прогласи първото идване на Христос. Йоан бе изпратен в духа и силата на Илия да приготви пътя на Исус. Отхвърлилите свидетелството на Йоан нямаха никаква полза и от ученията на Исус. Поради тяхната съпротива срещу предсказващата идването Му вест, те не бяха в състояние да приемат силното доказателство, че Той бе Месия. Сатана ги накара да отидат още по-далеч - да отхвърлят и да разпънат Христос. Поставили се в такова положение, те не можаха да приемат благословението в деня на Петдесетницата, което би им посочило пътя за небесното светилище. Раздирането на завесата в храма показа, че еврейските жертви и обреди нямаше да бъдат повече приемани. Великата жертва бе принесена и приета. Светият Дух, Който слезе в деня на Петдесетницата, насочи умовете на учениците от земното към небесното светилище, където Исус бе влязъл чрез собствената Си кръв, за да излива над учениците Си благодатта на Своето изкупление. А евреите бяха оставени в пълен мрак. Те изгубиха цялата светлина за спасителния план, която можеха да имат, и все още се уповаваха на своите безполезни жертви и приноси. Небесното светилище бе заело мястото на земното, но те не знаеха за промяната. Затова нямаха полза от посредничеството на Христос в Светая.

Много хора се ужасяват от поведението на евреите, отхвърлили и разпънали Христос. Като четат историята на неговото малтретиране, те мислят, че биха Го обичали и не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито пък биха Го разпънали, както направиха евреите. Но Бог, Който чете в сърцата на всички, е подложил на изпит любовта им. Цялото небе наблюдаваше с най-дълбок интерес приемането на първата ангелска вест. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус и които са проливали сълзи при четенето на историята за кръста, осмиваха радостната вест за Неговото идване. Вместо да я приемат, те я обявиха за заблуда. Мразеха онези, които обичаха Неговото идване и ги изключваха от църквите. Отхвърлилите първата ангелска вест не можаха да се възползват от втората; нито можаха да се възползват от среднощния вик, който трябваше да ги подготви чрез вяра да влязат с Исус в Светая Светих на небесното светилище. А чрез отхвърлянето на двете предишни вести те така са помрачили разума си, че не могат да видят никаква светлина в третата вест, която посочва пътя към Светая Светих. Видях, че както евреите разпънаха Исус, така и църквите по име бяха разпънали тези вести, затова не разбират пътя към Светая Светих и не могат да имат полза от посредничеството на Исус. Както евреите, които принасяха своите безполезни жертви, те изпращат своите безполезни молитви към отделението, което Исус беше напуснал. А Сатана, доволен от тази измама, възприема религиозен характер и води мислите на тези мними християни към себе си, действайки със силата си, знаменията си и лъжливите си чудеса, за да ги хване в своята примка. Някои той измамва по един начин, а някои - по друг. Приготвил е различни заблуди за въздействане върху различните умове. Някои гледат с ужас на една заблуда, а с готовност приемат друга. Сатана измамва някои със спиритизъм. Той се явява и като ангел на светлината и разпространява влиянието си в страната посредством фалшиви реформации. Църквите са се възгордели и смятат, че Бог действа по чуден начин за тях, а всъщност това е делото на друг дух. Възбудата ще изчезне и ще остави света и църквата в още по-лошо състояние отпреди.

Видях, че Бог има искрени чеда сред адвентистите по име и падналите църкви. Но преди да връхлетят язвите, проповедници и народ ще бъдат призовани да излязат от тези църкви и радостно ще приемат истината. Сатана знае това и преди високият вик на третия ангел да се е разнесъл, той предизвиква възбуждение в тези религиозни общества, та отхвърлилите истината да мислят, че Бог е с тях. Той се надява да измами искрените и да ги кара да мислят, че Бог все още работи за църквите. Но светлината ще свети и всички предани ще напуснат тези паднали църкви и ще заемат мястото си между “останалите”. Ранни писания, Една твърда платформа, Параграф 2-4

Защо „раздирането на завесата в храма показа, че еврейските жертви и обреди нямаше да бъдат повече приемани“?

 

„Всичко бе изпаднало в ужас и объркване. Свещеникът се готвеше да забие ножа си в сърцето на жертвата, но той падна от безчувствената му ръка, а агнето, което вече не беше държано в окови, избяга. В момента в който издъхващият Спасител възкликна: „Свърши се,“ една невидима ръка раздра завесата на храма отгоре до долу. П този начин Бог казваше: „Повече не мога да разкривам присъствието Си в Най-святото място.“ Педобразът беше срещнал образа в смъртта на Божия Син. Божието Агне, заклано от основаването на света, е мъртво. Пътят към Най-святото място е отворен. Един нов и жив път, пред който няма завеса, се предлага на всички. Оттук нататък всички могат да ходят в този път. Не е нужно повече грешното, страдащо човечество да чака идването на първосвещеника. Сякаш един жив глас бе проговорил на поклонниците: Сега дойде краят на всички жертви и приноси. Божият Син дойде според словото Си: Ето, идвам: в свитъка на книгата е писано за Мен, наслаждавам се да върша волята Ти, о, Боже мой“ (Пс. 40:8) „Ето Божията Агнец, който носи греха на света“ (Йоан 1:29).“ {Издание на ръкописи (MR), том 12, с. 416, Параграф 3}

 

Какво разкрива Голгота?

 

„Виждайки светостта и славата на Бога на вселената, ние сме ужасени, защото знаем, че Неговата справедливост няма да Му позволи да очисти виновния (според Сатанинската система за справедливост). Но не е нужно да оставаме в ужас; защото Христос дойде на света, за да разкрие характера на Бога, да ни покаже ясно неговата родителска любов към осиновените му деца. Не трябва да оценяваме характера на Бога единствено, чрез плашещите дела на природата, но чрез семплия, прекрасен живот на Исус, който представяше Йехова като по-милостив, по-състрадателен, по-нежен от земните ни родители. Исус представи Отец като един на когато бихме могли да се доверим и пред когото можем да представим нуждите си. Когато сме изпаднали в ужас от Бога и погълнати от мисълта за Неговата слава и величие, Отец ни посочва Христос като свой представител. Това което виждате разкрито в Исусовата нежност, състрадание и любов е отражение на качествата на Отец. Кръстът на Голгота разкрива на човека любовта на Бога. Христос представя върховния Владетел на вселената като един Бог на любовта. Той казал, чрез устата на пророка: „Възлюбих те с вечна любов; затова те привлякох с прекрасна нежност.“ {Младежки инструктор, 22-ри септември, 1892 г., Параграф 2}

 

 

 

Безполезни жертви, молитви и евангелизиране – Мат. 23:14, 15, 18

Квасът на фарисеите е лицемерие: Мат. 16:6, 12 срв. Лука 12:1

гр. хипокрисис – симулирам, преструвам се, действам под прикритие, играя театър

 

`Хипокрит` идва от гръцката дума `хипокритес`, която означава „актьор“. Думата за лицемер `хипокрит` (англ. Лицемер) накрая вляла в английския от гръцката дума хипокритес, която означава „актьор“ или „играч на сцена“ из речник Mariam - Webster

Мат. 16:1 – спиритизмът (никак няма да умрете) и основаното на изпълнение мислене, Мат. 27:40, 43; Йоан 6:30

Учението:

Техните (на спиритистите) принципи и вяра са "по първоначалните човешки традиции, по първоначалните учения на света, а не по Христос." Исус не ги е учил на тази философия. Нищо от този род не се намира в Неговите учения. Той не е насочвал умовете на бедните смъртни към тях самите, към сила, която те притежават. Той винаги е насочвал умовете им към Бога, Създателят на вселената, като Източник на тяхната сила и мъдрост. Специално предупреждение е дадено в стих 18. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, "Учителите спиритисти ще се представят по приятен и заблуждаващ начин, за да ви измамят и ако слушате техните басни вие сте заблудени от врага на правдата, и със сигурност ще изгубите наградата си. Щом като веднъж очарователното влияние на архи-измамника ви победи, вие сте отровени, и неговото смъртоносно влияние подправя и унищожава вярата ви в Христос като Син на Бога,.... (Духовни дарби, т. 4, част Б, с. 81, Параграф 1)

Има ли спиритизъм в учението на фарисеите и как той повлиява представите ни за Божия Син?

 

Техните принципи и вяра са "по първоначалните човешки традиции, по първоначалните учения на света, а не по Христос." Исус не ги е учил на тази философия. Нищо от този род не се намира в Неговите учения. Той не е насочвал умовете на бедните смъртни към тях самите, към сила, която те притежават. Той винаги е насочвал умовете им към Бога, Създателят на вселената, като Източник на тяхната сила и мъдрост.... "Учителите спиритисти ще се представят по приятен и заблуждаващ начин, за да ви измамят и ако слушате техните басни вие сте заблудени от врага на правдата, и със сигурност ще изгубите наградата си. Щом като веднъж очарователното влияние на архи-измамника ви победи, вие сте отровени, и неговото смъртоносно влияние подправя и унищожава вярата ви в Христос като Син на Бога,.... (Духовни дарби, т. 4, част Б, с. 81, Параграф 1)

Исус започва да предпазва учениците Си от учението на фарисеите веднага след като ги предупреждава за това (Мат. 16:13-20). За учениците е важно да знаят, че Той е Синът на Бога, защото това ги предпазва от учението на фарисеите?

 

Урокът продължава – Мат. 16:21-23, никак няма да умрете под друга форма

 

Петър дръзна да се противопостави на своя учител, като каза: „Това никак няма да стане с тебе, Господи.“ Той не можеше да възприеме като възможно, че Синът на Бога трябва да бъде умъртвен. Сатана внуши в ума му, че ако Исус беше Син на Бога той не може да умре. Духът на пророчеството, том 3, с. 231, Параграф 1

Дефиницията, която Сатана предлага за божествеността на Божия Син е като тази на доктрината за Триединството, защото тя е естественото развитие на представения от него в Едем спиритизъм. Мат. 16:4 – Ето защо за фарисеите остава само знамението на Иона? Само чрез приемането на кръста те можеха да променят мисленето си от базирано на изпълнението, към базирано на отношенията и така да влязат в Святото място на небесното светилище. Но както прочетохме по-горе християните не били освободени напълно от това мислене и затова по-голямата част от тях не влязла в Най-святото място, а завинаги останала в предходното отделение. Какви са последните следи от основаващото се на изпълнение мислене, които трябва да бъдат заличени от съзнанието ни, за да можем да бъдем запечатани?

 

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете..., свърталище на всякаква нечиста и омразна птица... И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й” (Откр. 18:1, 2, 4). Този текст посочва време в бъдещето, когато вестта на втория ангел за падането на Вавилон от Откровение 14 глава, стих 8 ще се повтори. Допълнена е с новината за покварите, навлезли в различните организации, съставляващи Вавилон, откак вестта бе дадена за първи път през лятото на 1844 година. Великата борба, Гл. 38, Параграф 1, 2

Ранните адвентисти влезли в Светая Светих чрез едно разочарование, което подобно на апостолите им помогнало да оценят естеството на Божието царство (небесното светилище в контраст с надеждите за триумф на земята). Там те видели принципите на това царство и съботата като най-открояващият се от тях. За тях идентичността на Христос била буквален Божи Син. Но докато не влезели напълно в царството на отношенията, дори и съботата оставала в зоната на основаващото се на изпълнение мислене. След 1888 г. Джоунс говори както за пълнотата на съботата (Съботата и висотите на вестта от 1888 г.), така и за силата на правото, което не се нуждае от сила, за да се доказва. По-късно старейшината Файфийлд загатнал какви щели да бъдат изводите от това разбиране за Божия характер, но реформата останала незавършена.

 

А сега забележете: Силата на правото като сила срещу мощта никога не може да използва каквато и да е мощ. Виждате ли това? Не виждате ли, че в това е положен самият дух, към който са призовани християните, това е самият Дух на Исус Христос, който е Дух на несъпротива? Христос би ли могъл да използва мощ, когато демонстрира силата на правото срещу мощта? Не... Това е тайната. Тогава не виждате ли, че това обяснява само с една дума защо Христос беше като агне в присъствието на онези сили и мощта, която беше насочена срещу Него? Той нямаше нищо общо с използването на каквато и да е мощ, за да им се противопостави. Когато Петър извади меча, за да Го защитава, Той каза, Прибери меча: този, който вади меч ще загине от меч. Джоунс, А. Т. - Бюлетин на Генералната конференция - том 1 (1895 г.), с. 437, параграф 7-9, с. 438, параграф 1, 2
„Думата „умилостивение“ означава направен-в-едно. Грехът беше причинил мизерия, а мизерията беше довела до погрешно разбиране на Божия характер. По този начин хората стигнаха до там, че да мразят Бога вместо да Го обичат; а мразейки Този, който беше техния един Баща, хората намразиха и човека – своя брат. По този начин вместо да има едно семейство и един баща, хората се отделиха от Бога и един от друг, и стояха отделно заради омразата и егоизма. Трябва да има умилостивение. Умилостивение може да се извърши само, когато Бога разкрие по такъв начин Своята любов, независимо от греха и скръбта, че сърцата на хората да бъдат трогнати от нежност и бивайки избавени от Сатанинските заблуди да могат да видят колко напълно и ужасно погрешно са разбирали Божествения, и са правили това независимо от неговия Дух на благодат. Така те могат да решат да се завърнат като братя в дома на Бащата в блажено единство. Умилостивението не е удовлетворяване на Божия гняв, така че хората да могат да дръзнат да дойдат при него. Не Христос помири Бога със света, но бог в Христос помири света със Себе Си... Дж. Е. Файфийлд, 1897 г. Бог е любов, Гл. 13, Параграф 1-3