Двамата свидетели

Публикувана Яну 26, 2019 от Деян Делчев в Съдът на Бога Намерени: 78

Оттук може да свалите аудио презентацията на тази тема

Двамата свидетели (Старият и Новият завет на Библията) пророкуват по времето, когато властва папството (538-1798) облечени във вретища:

(Откровението на Йоан 11:3) А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища.

Чрез тях скъпоценното масло на Светия Дух се излива в Божия народ, за да ги направи светлина за света:

(Откровението на Йоан 11:4) Те са двете маслинени дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

(Захария 4:2-3)
 И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам, и ето, светилник цял от злато и чашата му за масло отгоре му, и седемте му светила на него, седем, и седем цеви на светилата, които са отгоре му,  и до него две маслинови дървета, едно от дясно на чашата и едно отляво й.

(Захария 4:12-14)
 И проговорих втори път и казах: Какви са двете маслинови клончета, които са до двете златни цеви и изпразват от себе си маслото като злато?  И той ми проговори и каза: Не знаеш ли какво са тези? И аз казах: Не, господарю мой.  Тогава каза: Тези са двамата синове на маслото, които стоят при Господаря на цялата земя.

Тяхната финална цел е да доведат Божия народ до заключението за Божия ненасилствен характер:

(Захария 4:6) Това е ГОСПОДНОТО слово към Зоровавел, което казва: Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата.

Тези двама свидетели имат прояви като тези на Мойсей и Илия:

(Откровението на Йоан 11:5-6)  И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им. И ако някой поиска да ги повреди, така той трябва да бъде убит.   Те имат власт да заключат небето, за да не вали никакъв дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

Мойсей като представител на закона, а Илия като този, който обръща сърцата към истинския Бог - нашият небесен Баща. В Откровение 11-та глава измерването на храма изоставя двора:

(Откровението на Йоан 11:1-3)
 И даде ми се тръстика като тояга и ми се каза: Стани и измери Божия храм и олтара, и онези, които се кланят в него;  но двора, който е извън храма, остави и не го измервай, защото той се даде на нациите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.  А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища. 

В колективното пътуване на Божия народ двора представя времето до първото идване на Христос. Евреите били поканени да влезнат в Светая Светих, когато Божият Син изявил Своя Баща, но те отказали и продължили да принасят безполезните си молитви в двора. Те не позволили на Илия (изгарящият огън на жертвения олтар) и Мойсей (водата на умивалника) да ги подготвят за влизането в Святото място с вяра в Христос. През Средновековието мисията на двамата свидетели продължила макар и във вретища. Крайната цел била въвеждането на Божия народ в Най-святото място:

(Откровението на Йоан 11:15-19)
 И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове.   И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха:   Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил.   Нациите се разгневиха, и дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на Своите слуги, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето Име, малки и големи, и да унищожиш онези, които унищожават земята.   И Божият храм на небето се отвори, и в храма се видя ковчегът на Неговия завет; и настанаха светкавици и гласове, и гръмове, и земетресение, и силен град. 

Когато Писанието говори за Божия гняв, то говори това със проявите на сила като на Мойсей и Илия - с езика на плътския човек:

(Римляни 3:5) Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

Изследователният съд в Светая Светих започнал на 22-ри октомври 1844 г. има за цел да ни рвзкрие истинския характер на нашия небесен Баща, чрез Неговия Син и по този начин да запечата името на Отец на челата ни. Истинското естество на съда на Отец (Древния по дни) разкрива мъдростта на Бога в позволяването на всеки човек да реши съдбата си според своята реакция спрямо свидетелството на Неговия Син:

(Йоан 5:22) Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,

Бог е разкрил Своя характер към падналия човек, като му е дал Спасител, Исус Христос. Той сключи завет не за да разпалва Своя гняв срещу извращението на Своите деца, не, за да ги порицава в горещото Си недоволство, докато не им бъде дадено всяко предимство през целия им период на изпитание. И дори когато отказват предупрежденията Му, Неговите поканващи вести, представянето на Неговата праведност, когато продължават да грешат пред светлината и доказателствата, Той все още няма да избухне с великия Си гняв. Той оставя всички присъди на Своя Син, когото даде като жертва за грях за света. {Ръкопис 26 - 1896, Параграф 16} {12MR 143.1}

Щом Древният по дни е предал целия съд в ръцете на Сина Си, как Неговият Син осъществява този съд?

(Йоан 8:15) Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

(Йоан 12:44-48)  А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.   И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.   Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.   И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.   Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден

В следващата глава на Захария веднага след представянето на двамата свидетели, откриваме друго видение, което обяснява как идва присъдата над отказващите да се покаят:

(Захария 5:1-4)
 И отново повдигнах очите си и видях, и ето, летящ свитък.  И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам летящ свитък; дължината му е двадесет лакътя, а ширината му е десет лакътя.  И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.  Аз го направих да излезе, заявява ГОСПОД на Войнствата, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето Име; и ще обитава сред дома му и ще го унищожи — и дърветата му, и камъните му.

Божието Слово (закон) е независимият арбитър в съда, който в качеството си на копие на Божие характер изявява унищожителната същност на греха и този огън унищожава и душата и тялото на грешника, без никаква директна намеса на Бога:

Срещу всеки злотворец Божият закон изрича осъждане. Той може да пренебрегне този глас, той може да се опита да удави предупреждението му, но напразно. Той го следва. Чува се. Разрушава мира му. Ако не му обърне внимание, той го преследва до гроба. Свидетелства срещу него в съда. Един неугасим огън, който най-накрая поглъща душата и тялото. {Възпитание, с. 144, Гл.  15, Параграф 53}

Писаното слово, Божият закон, ще измери характера на всеки човек и ще осъди всички, които този непогрешим изпит е намерил за недостатъчни. Великата борба, с. 268, Гл. 15, Параграф 10

Проклятието на закона, цялото проклятие, което някога е било или може да бъде, е просто заради греха. Това е силно илюстрирано в Захария 5:1-4. Пророкът видя „летящ свитък; Дължината му беше двадесет лакътя, а широчината му десет лакътя. Тогава Господ му каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя. което е на лицето на цялата земя. И каква е причината за това проклятие по лицето на цялата земя? Ето го: “Защото всеки, който краде, ще бъде отсечен, както от тази страна; и всеки, който се кълне, ще бъде отсечен, както е на тази страна.” Тоест, този свитък е Божият закон и от всяка плоча се посочва една заповед, която показва, че и двете плочи на закона са включени в свитъка... Така небесните записващи лица не трябва да пишат изявления за всеки отделен грях на всеки човек; но просто да покажат в свитъка, който се отнася за всеки човек, конкретната заповед, която се нарушава при всяко престъпление. Че такъв род закон върви с всеки човек, където и да отиде и дори пребивава в къщата му, е ясно от следващите думи: “Ще го изведа, казва Господ на Силите, и той ще влезе в къщата на крадец и в къщата на онзи, който се кълне лъжливо чрез Моето име; и той ще остане всред дома му. И ако не се намери лекарство, там ще остане законът, който ще остане, докато проклятието изгори този човек. и къщата му, "с дърво и камъни от нея", тоест, докато проклятието погълне земята в онзи велик ден, когато самите елементи ще се стопят с гореща топлина. Защото “силата на греха” и проклятието “е законът.” 1 Коринтяни 15:56. {А. Т. Джоунс, Адвентист Ривю енд Сабат Херълд (ARSH) 26-ти декември 1899 г., стр. 837, Параграф 5-7, }