Дали наистина Деяния 13:33 говори за възкресението на Христос

Публикувана Май 29, 2017 от Деян Делчев в Синът на Бога Намерени: 323

Често обичам да споделям радостта си от участието в наследството на Божия Син, чрез вяра, като цитирам текстът от втория Псалм:

Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,  3 и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си!  4 Този, който седи в небесата.... ще им говори в гнева Си и... Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм!  7 Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.  8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища. Пс. 2:2-4, 7-8

 Вместо да се възползват от това велико спасение и да бъдат сънаследници на Божия Син в наследството, което Отец Му е обещал в самото начало, земните царе и управителите искат да заграбят това наследство. Бог е показал ясно какви са дълбинните основания да даде наследството на Христос, а Синът потвърждава това:

(Бог Отец) Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм!  7 (Христос) Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.

Христос е законният наследник, защото Той е единородният Син на Бога. Нещо повече, не само че цялата вселена принадлежи на Божия Син като Негов наследствен прерогатив, но Христос изкупил наново притежанието на Бога, заплащайки със собствената Си кръв:

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,   2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,   3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините   4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.   5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: "Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: "Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?   6 И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: "Да Му се поклонят всички Божии ангели.“ Евр. 1:1-6

По наследствено право вселената принадлежеше на Христос, но за този свят той влезе в битка и воюва; и чрез една ужасна борба спечели територията. Когато предаде живота си на Голгота, той върна този свят, който беше изгубен, в благоволението на Бога. Точно тук ще царуват светиите на Всевишния...” {Елън Уайт - Младежки инструктор - 11-ти януари, 1900 г., Параграф 2}

 …Това име не е било дадено на Христос като последствие от някакво велико постижение, но по наследствено право то е Негово. Говорейки за силата и величието на Христос, писателят към евреите казва, че Той е направен толкова по-добър от ангелите, защото "Той по наследство е добил по-превъзходно име от тяхното" Евр. 1:4. Синът по право взема името на бащата; и Христос, като „Единородният Син на Бога" има по право същото име. Един син, в по-голяма или в по-малка степен, е също репродукция на бащата; той има в същата степен чертите и личностните характеристиките на своя баща; не съвършено, защото няма съвършено възпроизводство в човешкия род. Но при Бога няма несъвършенство, или в някое от Неговите дела, и така, Христос е "изразеният образ" на личността на Отец Евр. 1:3. Като Синът на самосъществуващия Бог, Той по естество притежава всички атрибути на Божеството. Вярно е, че има много синове на Бога, но Христос е "Единородният Син на Бога," и следователно Синът на Бога е в един смисъл, в който никое друго същество никога не е било, нито някога може да бъде. Ангелите са синове на Бога, както беше и Адам - по сътворение; (Йов 38:7; Лука 3:38), християните са синове на Бога по осиновление (Римл. 8:14, 15), но Христос е Син на Бога по рождение. Писателят на Евреи показва по-нататък, че позицията на Сина на Бога не е такава, до която Христос е бил въздигнат, но е такава, която Той има по право ” {Е. Дж. Уагонър, Христос и Неговата правда, с. 11-13. 1890 г.}.

Не е ли удивително това което нашият небесен Баща е направил за нас в Христос? Има толкова много радост в тази мисъл! Сатана се опитва да ни отнеме тази радост като подвежда хората да цитират 13-та глава от Деяния на апостолите, за да покажат, че раждането на Сина се прилага само за възкресението на Христос. Нека разгледаме този пасаж, за да видим доколко е основателно това:

Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.   27 Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.   28 И макар че не намериха нищо достойно за смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.   29 И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.   30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.   31 И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.   32 И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,   33 че Бог го изпълни за нас, техните деца, като възкреси Иисус; както е писано и във втория Псалм: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“   34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: "Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“   35 Затова и в друг псалм казва: "Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“   36 Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.   37 А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.  Деяния 13:26-37

 При пръв прочит изглежда, апостол Павел, в желанието си да докаже на своя народ как Писанията са се изпълнили за Христос във връзка с Неговото възкресение, цитира онази част от Псалм 2, която говори за раждането на Христос и я прилага за Неговото възкресение. Вярно е, че Писанието прилага вторично раждането на Христос във вечността при Неговото възкресение на земята:

като благодарите на Отца, който ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината,   13 който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син,   14 в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на греховете.   15 Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение;   16 защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него;   17 и Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи.   18 И Той е главата на тялото, тоест на църквата; Той е Началото, Първородният от мъртвите, за да има първенство във всичко. Кол. 1:12-18

Тук веднъж Христос е наречен "Първородният на цялото творение", а втори път "Първородният от мъртвите". Това са две различни първородства, но и двете се отнасят да Неговото наследствено право над нашия свят. Първото право Той получава като единороден Син на Бога от вечността, а второто като възкресен от Бога след като е гарантирал за наследството със собствената Си кръв. По същата причина в писмото към Евреите се описва как Бог поканил ангелите отново да Му се поклонят като на Първороден след възкресението:

И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: "Да Му се поклонят всички Божии ангели.“  Евр. 1:6

Отче,” казва Той, “Желая също тези, които си ми дал, да бъдат с Мен, където съм и Аз.” И тогава Отец заявява: “Нека всички ангели на Бога да Му се поклонят.” Небесното множество се простира пред Него, и издигат своята песен на триумф и радост. Слава обкръжава Царя на небето, и е била наблюдавана от всички небесни интелигентни същества. Никакви думи не могат да опишат състоялата се сцена, когато Синът на Бога бил публично възстановен на мястото на почит и слава, което Той доброволно напуснал, когато стана човек. {Елън Уайт - Знамения на времето - 10-ти май, 1899 г., Параграф 17}

 Наистина, преди да бъде Първороден от мъртвите на земята, Христос е бил Първородният на Бога в Небето:

Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника. Елън Уайт Копнежът на вековете - гл. 5 Посвещението - Параграф 4

 Но Христос не е бил "Първороден от мъртвите" в небето. Тогава какво е искал да каже Павел, когато се е позовал на онези думи от Псалм 2-ри. Нека отново се върнем на тази част от Деяния 13-та глава:

че Бог го изпълни за нас, техните деца, като възкреси Иисус; както е писано и във втория Псалм: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“   34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: "Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ Деяния 13:33, 34

Ако внимателно следим това, което се опитва да каже Павел, ще видим, че той представя своя аргумент на два етапа. Първо той говори за произхода на Исус, т. е., че е от Бога, а след това с думите "А че Го е възкресил от мъртвите..." въвежда друг текст от псалмите, за да докаже, че Писанията са предсказали и Неговото възкресение. Но тогава защо казва "като възкреси Исус, както е писано във втория Псалом"? Думата възкреси тук е гръцката дума ἀνίστημ. Значението на тази дума не се ограничава до "възкреси":

Речник на Стронг:

1. да направи да се издигне

а/ да стане от легнало положение

б/ да възкръсне от мъртвите

в/ да издигне, да направи да бъде роден, да направи да се появи, да изведе

2. да стане, да се изправи и т. н.

За първи път срещаме тази дума в Матей 9:9.

И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.

Тук със сигурност думата не би могла да се преведе като възкръсна. Ние искаме да знаем не какво е било мнението на преводачите на Новия завет, а какво е било намерението на автора на Деяние на апостолите, когато е предавал думите на Павел. Все пак, дори на български има и друг вариант на превода:

че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ Съвременна Библия на Верен - електронна версия.

Тази версия е в хармония с етапната аргументация на Павел, който първо говори за небесния произход на Исус, в който юдеите са изразявали съмнение многократно (Йоан 6:41, 42), а след това най-обстойно цитира пасажи от Стария завет по отношение на Неговото възкресение.