Бюлетин: пролет - лято 2017 г.

Публикувана Авг 13, 2017 от Деян Делчев в Семейство и общество Намерени: 117

Пролетните празници през 2017 г.

Изминалите няколко месеца бяха изпълнени с преживявания на духовната сцена, когато решихме да следваме приложението на светлината от настоящата истина. Плодът на истината действително е любов и единство, но това се разбира едва когато се преживява. Плодът на истината за Бог и Неговия единороден Син предоставя сигурна благодат на всички които изберат да живеят според тази най-славна истина:


Благодат, милост, мир ще бъдат с нас от Бог Отец и от Господ Иисус Христос, Сина на Отца, в истина и любов. (2 Йоан 1:3)

 

В началото на тази година, мнозина от нас вече бяха изучавали този аспект на настоящата истина, който касае пълнотата на съботния принцип. Вестите на Джоунс и Уагонър за периода 1888-1893 г. са подготвяли нашия народ за едно връщане към първоначалното благочестие, където спазването на съботата означава една жива връзка с Христос за приемане на повече и повече от Христовия запечетващ Дух:

 

Тогава, чия почивка трябва да приемем, на която да се радваме в съботния ден? [Събранието: "Божията."] Тогава човекът, който си взема своята почивка и се наслаждава на собствената си почивка, а не в почивката на Господ, той пази ли Шабата? [Събранието: "Не."] Той спазва съботата, нали? [Събранието: "Да."] Човекът, който взема собствената си почивка в събота, въпреки, че той се наслаждава на своята почивка в този ден, не пази Шабата, Господната почивка, и въпреки че той се наслаждава на това, той пази само събота, а не Шабат. Следователно, Той е направил деня свят. Но кое е това, което прави деня свят? Няма нужда сега да минавам през текстовете по този въпрос; вие направихте това по време на разговора с брат Прескът по-миналата събота.Какво беше това, което правеше деня свят? [Събранието: "Присъствието на Бога."] Присъствието на Бога прави нещата святи. То прави дадено място свято. То прави човека свят. Присъствието на Бога направи деня свят. Значи светостта на Бога е прикрепена към този ден. Присъствието на Бога, святото присъствие на Бога, е прикрепено към седмия или съботния ден.  Е, добре тогава, когато човекът дойде при този ден по единствения начин, по който човек може да дойде, с духовен ум—с ума на Божия Дух—и приеме духовната почивка, духовното освежаване, което е в него, духовното благословение, което е в него, не получава ли той също онова присъствие, не става ли участник в това присъствие, в което Божията святост го преобразява? Да, наистина това се случва с него. И това е спазване на съботата. А.. Т. Джоунс. Ежедневен Бюлетин на Генералната Конференция - ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ – Проповед 20. Духът на Христос чрез Съботата,  2-ри март, 1893 г. Параграф 3, 11


В кулминацията на вестта за оправдание чрез вяра, Господ се опитвал да върне народа ни към оригиналния замисъл на съботата - време в което имаме по-голям дял от Духа на Христос. Пълната логическа последователност на това може да се проследи в проповедите на Джоунс от същата година и особено Проповеди 17-20, които на български са достъпни тук.


Тъжно е че тези вести не били приети, защото, ако това се е било случило нашият народ щял да отиде още една стъпка напред по отношение на смисъла на съботата, приемайки всичко което изхожда от същия принцип, така както Божият Син е произлязъл от Бога.

Изучавайки този предмет ние установихме, че Левит 23 глава съдържа не просто един списък от церемониални наредби, а принципът на разширяващата се събота:

 

Говори на израилевите синове и им кажи: ГОСПОДНИТЕ празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези:  3 Шест дни да се върши работа, а седмият ден е събота за почивка, за свято събрание; в нея да не вършите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на ГОСПОДА. Левит 23:2, 3


Господните празници започват със седмия ден събота, защото съботата е тяхната глава, така както Бог е главата на Христос (1 Кор. 11:3). По този начин ние видяхме че е разумно съботното благословение с увеличената мярка на Христовия Дух да бъде приемана и в останалите годишни времена. Беше необходимо време, за да бъде този въпрос осмислен достатъчно, за да пристъпим към неговото прилагане. В това отношение много полезни се оказаха следните изследвания:

  1. Церемониалната разделителна линия в Адвентната история
  2. Отстраняване на Августиновите очила за заветите, за да бъде приет късния дъжд

Тази година имахме нашето първо преживяване като група вярващи в определените времена на пролетните празници, чиято кулминация бе Петдесятница, когато мнозина от нас приеха с вяра разширяващият се принцип на съботата. Подробното описание на това събитие състояло се в началото на юни месец може да проследите в статията Петдесятница 2017 г.

Споделяме това с вас, защото копнеем и вие да бъдете облагодетелствани от преживяването на тази запечетваща вест на нашия небесен Баща.

Посещението на Ейдриън Ибънс в България
Следващото значимо събитие за нашата група бе посещението на нашия възлюбен брат Ейдриън Ибънс. Неговото идване тук беше част от неговата годишна световна обиколка на местата, където вярващи бяха прегърнали истината за единородния Син на Бога, без да се поддават на страха от последиците. Брат Ейдриън прекара с нас времето от 20-27 юли.

Първата половина от времето на срещите прекарахме в моето таванско помещение, за чиято подготовка неуморно съдействаха Петьо, Радослав и Николай. Благодарен съм за желанието на тези братя да отделят време, средства и труд за това дело. Благодаря също и за благоразположението и търпението на техните семейства, които бяха отделени от своите бащи и съпрузи през тези няколко дни. Въпреки че никой от нас не беше професионалист, усещахме благословението на Господ Исус многократно при бетонирането, монтирането на гипсокартона, а след това и при оборудването на помещението с осветление. Други братя и сестри се погрижиха за столовете.



За участниците в тези сбирки преживяването беше сходно с това на прогласеният през лятото на 1844 г. "Среднощен вик". Чрез презентациите на Ейдриън, нашият небесен Баща направи така че много от темите на настоящата истина да бъдат свързани в едно хармонично и системно единство на истината, такава каквато е в Исус. Започнахме обработката и качването на видео презентациите на сайта maranathamedia.bg под общото залавие Пътят на Агапе, за да можем да споделим радостта си с вас.

Имаше около 30 човека по време на всички срещи, в това число и деца. Мнозина бяха дошли от сравнително далечни места, като някои от тях спяха в колите си, или в домовете на свои приятели. Основната част на тази група се състои от хора, които регулярно се срещаме за молитва, изучаване и споделяне по Скайп. Желанието ни беше да научим още от истината и да я споделяме. Копнежът към вестта беше очевиден; имаше сериозни изследователи на Библията и една добре изгредена основа като наше наследство от адвентните ни пионери.

Темата петък вечер беше за отношенията на Отец и Сина; Ейдриън говори за историята и края на неговата кариера като пастор в църквата. За хората беше интересно, за да знаят как да процедират в бъдеще, но това е една област върху която всеки трябва да прекара много време на молитва. Темата за 'Наказанието на греха' също беше проповядвана, както и 'Винаги присъстващият кръст'.  Мнозина имаха сълзи в очите си.

Бях развълнуван, когато като група можехме да идентифицираме потвърждаващото свидетелство на нашия небесен Баща, чрез вестта за Завещанието, което Той е направил на Своя Син. Тази вест започнах да представям за първи път преди около три години, когато все още не познавах вестите, които Бог представя чрез Ейдриън; и тя е в пълно съзвучие със сърцевината на тези вести, представяйки ги от гледна точка на нашето наследство като сънаследници на Божия Син. Лично за мен това се оказа едно допълнително свидетелство от Небето за валидността и значимостта на тези вести.

В неделя говорехме повече за Божествения Модел - отношенията на Отец и Сина, и затова как можем да се учим от тези отношения, за да ги прилагаме във всички наши отношения - било то с църквата, правителството, в семействата ни и т. н. Пастор Ейдрън също навлезе в темата за Съботния извор и как определените времена са разширение на съботата според увеличителния принцип на Божествения модел. Това още веднъж потвърди идеята, че празниците са замислени като благословение за нас, предлагайки ни повече от Светия Дух чрез едно правилно разбиране за правдата чрез вяра. Виждайки че понеделник вечерта - вторник, е новолуние, мнозина се развълнуваха от това и искаха да го изучават.

За нас беше също специално, че бяхме събрани заедно и в хармония, хора, както от адвентната църква, така и от реформаторската. Адвентната Реформаторска църква е учредена, когато през 1914 г. Конради е насърчил и позволил на адвентистите да носят оръжие и да воюват по време на Първата световна война. Това е разстроило много хора и е довело до схизмата; църквата от която идваха нашите братя и сестри, е учредена през 1925 г. и е главно един европейски феномен. Те са съхранили едно разбиране за Отец и Сина и затова много от тях, поне в България, силно заобичаха споделената вест. Беше прекрасно да виждаме как заедно проправяхме пътя си към новите истини на платформата от 1888 г.

В събота бяха кръстени трима от нас. Това стимулира към същото решение още трима души, които бяха кръстени в неделя. Мнозина опитаха от този дух и видяха че е добър и затова искаха да бъдат кръстени в родения Син, дотогава докато все още имат възможност. Много от вярващите си взеха от книгите ни, за да могат да продължат да изучават и да споделят и с други скъпоценната вест.








В понеделник напуснахме района на София и се отправихме към един малък град на около 2 часа път, за да прекараме новолунието в една къща под наем в планинкия район близо до дома на Ради. Беше зададен един въпрос за перфекционизма и това доведе до дискусия за заветите и правдата чрез вяра. Един от братята попита за книгата на закона, която е отстрани на ковчега. Щом Бог е винаги милостив, какво да кажем за наказанията записани в тази книга? Това доведе до разговори съвързани с убиването с камъни и принципа на огледалото във връзка с това че както съдим, така ще бъдем съдени и ние (Матей 7:2).  Систематичната логика при отговарянето на тези трудни въпроси в светлината на това как Исус се отнесъл към прелюбодейката в Йоан 8 гл. беше високо оценен и Бог беше прославен.

След това посетихме красивата пещера "Проходна" с нейните "Божии очи". Всъщност пещерата беше повече като една огромна проходна издълбана скала, водеща към едни открити пространства, където си представяхме, че е бушувала водата по време на потопа. В средата се намират онези две симетрични овални дупки на покрива на пещерата, през които се вижда небето. Те наистина изглеждат като две очи. 

В тази пещера ние пяхме песни, а хармонията и резонанса превръщаха звука в особено приятен. Настроихме камерата и направихме запис в пещерата, където Ейдриън говореше още за огледалото и затова как Бог ни заповядва неща, които се намират в сърцата ни, за да ни направи да осъзнаем своята греховност; това е показано по един много силен начин в историите за ханаанката и принасянето на Исаак от Авраам.

След това отново се качихме на колите и имахме още един разговор на малък остров всред реката. Децата си играеха с Риц - голямото черно куче немска овчарка на Николай, докато Ейдриън говореше за Илия и неговото подобие с Йоан Кръстител, и за това как и двамата били поставени в сурово изпитание, за да бъдат очистени. Това е една от най-удивителните и красиви теми, които се съдържат в книжката "Служението на смъртта".

После се отправихме обратно към моя дом. След въодушевлението от шофирането през дъжда със стари чистачки, които трябваше да се сменят, ние се прибрахме в нашето село до София. Когато паркирахме в двора на къщата ни, най-накрая съзряхме новата луна над залязващото слънце точно преди да бъде скрита от облаците. Слава на Бога! Ейдриън беше доста болен, но обещаният Дух го преведе през всичко това, за да може да бъдат записани тези важни презентации.

Същата тази нощ ми звънна един приятел от църквата и  поиска помощ понеже колата му се беше развалила на магистралата. Отидох заедно с Дани, който придружаваше Ейдриън, и закачихме един кабел за старата ми кола и дърпахме нашия приятел до дома му в София. Благодарим на Господ, че ни помогна и в това.

Имахме още една среща в дома на друг брат. Там беше представена връзката между Божия характер, по-пълната събота, и всичко останало в Тройната ангелска вест. Както може да видите във видео презентацията, това беше една удивителна проповед. Един от нашите по-възрастни братя се отвори за вестта и беше много развълнуван. Слава на Бога!

Последната вечер, преди Ейдриън и Дани да си тръгнат, имахме шанса да представим вестта в ромската църква в Ихтиман, Братът който ръководеше домашната си група там е мой голям приятел. Когато бях изключен от църквата, той беше един от малкото, които не само продължи да ме има за свой брат, но и се отнесе с голяма обич и загриженост към мен. Когато чу, че Ейдриън желае да дойде, той се развълнува и събра 15-20 члена от църквата си. Това беше една силна вечер. Ейдриън проповядваше в продължение на три или повече часа, а ромите искаха той да проповядва цяла нощ. Аз и те заедно плакахме докато той проповядваше за правдата чрез вяра и за това как Бог ще ни помогне да бъдем очистени и осветени, чрез Неговия Син. В отговор на това те изпяха една оригинална песен. Беше наистина удивително преживяване.



Когато казвах довиждане на моите приятели Ейдриън и Дани, които бяха пропътували хиляди километри, за да дойдат и да ни споделят тези най-скъпоценни вести, можех само да се утешавам с мисълта, че някой ден ще се видим отново, или тук в България, или на новата земя.