Служението на смъртта в последната препоръка на Исус

Публикувана Авг 17, 2017 от Деян Делчев в Божият характер

Как разбираме следната поръчка на Исус?

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч.  Лука 22:35, 36

Ако кажем, че тук Исус говори за физически неща, ще се чудим защо Неговото отсъствие би изисквало подготовка с меч (както е преведена думата в някои версии). Но ако приемем тези думи в техния духовен смисъл, това би нарушило принципите за тълкуване, които Бог е дал на Своя народ на остатъка:

XI. Ако една дума има добър смисъл във вида, в който е, и не нарушава простите закони на природата, тя трябва да се разбира буквално; ако не, символично.  Из мемоарите на Уилям Милър, от Силвестър Блис 1853 г., стр. 70-72, Виж също  Джеймс Уайт – Ривю енд Херълд – 16-ти септември, 1951 г. стр. 71, Параграф 6

Всяка дума трябва приоритетно да бъде тълкувана в нейния буквален смисъл, освен ако това не би било в нарушение на законите на природата. Нещата които Исус казал не били нарушение на законите на природата. Тогава какво трябва да направим?

Характерът на Бога, така както е разкрит от Неговия Син на земята е рамката на всяко правилно тълкувание.

Виждаме, че по това време, учениците все още били пленници на принципите на силата. Малко преди това в същата глава четем:

Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. Лука 22:24

Точно преди Исус да бъде разпънат учениците ясно разкриват, че все още служат на царството на силата. Въпреки увещанието на Исус, че по-големият между тях трябва да служи на другите, учениците са здраво насочени към следването на принципа на силата вместо този на отношенията, характера и правото:

"И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е.” Лука 22:38

"И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?" Лука 22:49

"Докато Луцифер се стремеше упорито към равенство с Бога, Христос, Възвишеният, “се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:7,8). Сега, когато на Христос предстоеше кръст, учениците Му бяха завладени от себелюбиви амбиции - САМИЯТ ПРИНЦИП НА САТАНИНСКОТО ЦАРСТВО, така че не можеха да Му съчувстват или да Го разберат, когато им говореше за Своето унижение заради тях. НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО УЧЕНИЦИТЕ НА ИСУС ДА БЪДАТ ПРОСВЕТЕНИ В ЕСТЕСТВОТО НА НЕГОВОТО ЦАРСТВО. НУЖДАЕХА СЕ ОТ ПРОМЯНА НА СЪРЦЕТО, КОЯТО ДА ГИ ДОВЕДЕ ДО ХАРМОНИЯ С НЕГОВИТЕ ПРИНЦИПИ. (Копнежът на вековете, гл. 48 "Кой е най-големият?" - Параграф 15, 16, 20

Исус умишлено им говорил за меча (ножа), за да може да изведе проблемът им наяве. Той позволил на огледалото на закона да отрази техните мисли и тогава те били готови да използват меча на силата, вместо меча на Духа (Еф. 6:17), за да защитят Своя Учител.

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с МЕЧОВЕ и тояги?" Лука 22:52

Сега Исус позволява на служението на смъртта да разкрие на учениците Му, че техният метод за спасение е същият като този на онези, които са на път да заловят техния Учител. И очевидно Той самият не използва този метод. Служението на смъртта е изобличаващото дело на закона, което отразява нашите греховни мисли, за да ни покаже, че сме мъртви в нашите престъпления и грехове и да ни въведе в новозаветното състояние в Христос:

Който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.   7 Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, 2 Кор. 3:6, 7

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото. Яков 1:23

 Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. 1 Кор. 13:12

Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра. Гал. 3:24

Повече за това блажено действие на Служението на смъртта може да видите в едноименната книга. Аз вярвам че учениците завинаги са били впечатлени от уроците на царството на отношенията разкрити в тази ситуация, и че в бъдеще, те не само щели редовно да им напомнят за опасността от следването на принципите на силата, но щели също да им помогнат да различават тези две царства.

Дано нашият Баща да помогне и на нас да приемем по-пълно в сърцата си принципите на Неговото царство.