Последният ден на празника

В рамката на истинската основа, която Бог е дал на ранния адвентизъм - за Отец и Сина, ние сме призовани да осмислим  критериите за/характеристиките на една вдъхновена от Бога музика. Последният ден на Шатроразпъване се оказа особено подходящо време да молим за светлина по този въпрос.

От различни ракурси пред нас беше демонстрирано ясно, че живеем във времето, когато храмът от живи души трябва да бъде окончателно завършен чрез истината за Бог и Неговият Син, пълнотата на тяхната събота (празниците с Духа на Христос в тях) и истинската изява на техния характер в живота ни.

Тук прилагаме и бележките от презентацията:

Фалшивият храм

„Щом веднъж Доналд Тръмп се превърна в сериозен съперник в президентското номиниране на Републиканската партия през 2016 г., някои християни започнаха да гледат на него като на инструмент за избавлението. Тази идея дойде предимно от теологичната прослойка, която Тръмп ухажваше: телевангелисти, петдесятници и търгашите за здраве и богатство. Тя дойде от хора като Ланс Уолнау – публичен евангелски говорител, който се срещна с Тръмп по време на кампанията му, и от 2015 г. насам, пише статии, които сравняват кандидата с Кир. През цялата история, твърдеше Уолнау, Бог е използвал езически ръководители, за да въвеждат в сила неговата воля и да защитават неговия народ. Също както Кир бил могъщ ръководител, помазан от Яхве да прекрати изгнанието, така и Тръмп е “черешово топче за духа на политическата коректност.” Накрая Уолнау публикува теорията си в една книга със заглавие Божият хаотичен кандидат (2016 г.). Точно преди изборите тя достигна номер деветнадесет в списъка на Амазон за бестселъри, и други продължиха да правят това сравнение. През март 2018 г., израелският премиер Бенджамин Натаняху посети Съединените Щати и се присъедини към припяванията на евангелистите. “Еврейският народ има дълга памет,“ каза той на Тръмп в Овалния офис. Те помнят Кир. “Преди две хиляди и петстотин години той обявил, че еврейските изгнаници във Вавилон могат да се върнат и да построят отново храма ни в Ерусалим.” https://harpers.org/archive/2018/05/exiled/

Меган О`Гийблин, авторът на цитираната по горе статия (Харпър), изучавала теология в известния Библейски Институт Мууди през първите години на нашия век, но по-късно се отказала от вярата си. Тя завършва своята статия със следното тъжно и мъчително описание на собствените й съмнения относно Божия характер:

„Макар че заместник министър председателя обича да черпи от старозаветните обещания за изкупление, тези текстове са подкрепяни от един морално-брутален стимул, който е трудно да се примири с ученията на Христос. Израел винаги получава това, което заслужава—наказание или избавление—но толкова много са останалите, които търпят вторична загуба в този цикъл. Има врагове на Израел, които са изклани безмилостно. А безбройните чужди племена, които са уловени насред битката—групи, заселили се на територии, които Бог е планирал за Юда, или народи, чиято религия застрашава чистотата на евреите. Прехвърлянето на властта (от тях към Израел) се появява като едно кратко допълнение на тези истории, често само в рамките на едно единствено изречение: Те изгориха всички градове, където бяха се заселили мадиамците, а също и всичките им лагери. Спомням си как минавах през тези пасажи, когато бях в библейското училище, борейки се с първите сенки на съмнение, опитвайки се и неуспявайки да разбера защо толкова много хора е трябвало да страдат заради изкуплението на една група—защо тази продължаваща драма между избраните и техния Бог е трябвало да струва толкова ужасно скъпа цена.“ Пак там

Истинският храм

Върху основата, положена от самия Христос, апостолите изградиха Божията църква. В писанията изграждането на храма често се използваше като илюстрация за изграждане на църквата. Захария говори за Христос като Отрасъла, Който ще съгради Божия храм. Той говори за помагащите в делото езичници: “И далечните люде ще дойдат и ще градят в Господния храм”, а Исая заявява: “Чужденците ще съградят стените ти...” (Захария 6:15; Исая 60:10). Пишейки за изграждането на този храм, Петър казва: “При Когото, идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа” (1Петрово 2:4,5). Апостолите работеха в каменоломната на еврейския и езическия свят, подготвяйки камъни за полагане на основа. В своето писмо към вярващите в Ефес Павел казва: “Затова вие не сте вече странни и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Еф.2:19-22). Апостолите изградиха сигурна основа върху вечната скала. Върху тази основа те донесоха камъни, взети от света. Не без спънки работиха строителите. Делото им беше извънредно трудно поради съпротивата на Христовите врагове. Трябваше да се възпротивят на високомерието, предразсъдъка и омразата на ония, които градят на измамна основа. Мнозина, действащи като строители на църквата, можеше да бъдат оприличени на строителите на стената в Неемиевите дни, за които е писано: “Всеки един от ония, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието” (Неемия 4:17). Царе и губернатори, свещеници и управници се опитваха да унищожат Божия храм, но пред лицето на затвор, мъчения и смърт верни люде тласкаха делото напред и постройката растеше красива и хармонична. Понякога работниците биваха почти ослепени от мъглата на суеверието, която се разстилаше около тях. Понякога биваха почти смазвани от яростта на противниците си, но с неугасима вяра и непоклатим кураж се стремяха напред в делото. Един след друг първите строители падаха от ръката на неприятеля. Стефан бе убит с камъни, Яков - посечен със сабя, Павел - обезглавен, Петър - разпънат, Йоан - заточен. Но църквата растеше. Нови работници заемаха мястото на падналите и постройката растеше камък след камък. Така бавно се извисяваше храмът на Божията църква. Столетия на ожесточено гонение последваха установяването на християнската църква, но никога не липсваха хора, за които делото на изграждане на Божия храм бе по-скъпо от самия живот. За тях е писано: “Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, пещерите и рововете на земята” (Евр.11:36-38). Врагът на правдата употреби всички средства, за да възпре делото, поверено на Господните строители. Но Бог “не е преставал да свидетелства за Себе Си” (Деян. 14:17). Бяха въздигани работници, които имаха способности да защитават вярата, придобита от светиите. Историята докладва за устойчивостта и героизма на тези мъже. Като апостолите много от тях паднаха на поста си, но изграждането на храма напредваше уверено. Работниците биваха убивани, но делото напредваше. Валдензите, Джон Уиклиф, Хус и Йероним, Мартин Лутер и Цвингли, Крамер, Латимер и Нокс, хугенотите, Джон и Чарлс Уесли и много други поставиха в основите материал, който ще издържи през вечността. В по-късните години онези, които имат толкова благородния стремеж да способстват за разпространяването на Божието слово, и онези, които чрез службата си в езическите страни приготвиха пътя за проповядване на последната велика вест - те също са помогнали за издигане на сградата. През вековете, изминали от дните на апостолите, изграждането на Божия храм не спря никога. Можем да погледнем назад във вековете и да видим живите камъни, от които тя е съставена, да блестят като искри в тъмнината на заблудата и суеверието. През вечността тези скъпоценни камъни ще греят със засилващ се блясък, свидетелстващи за могъществото на Божията истина. Излъчваната от полираните камъни светлина разкрива силния контраст между светлината и тъмнината, между златото на истината и пепелта на заблудата. Павел и другите апостоли, както и всички праведни, живели от тяхно време насам, са участвали в изграждането на храма. Но постройката не е завършена. Ние, живите в този век, имаме да изпълним една роля - да поставим в основата материал, който ще издържи изпита на огъня - злато, сребро и скъпоценни камъни, “издялани за украшение на дворци” (Пс.144:12). За онези, които така стоят за Бога, Павел изговори следните окуражаващи и предупреждаващи думи: “Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба, а сам той ще се избави, но тъй, като през огън” (1Кор.3:14,15). Християнинът, вярно представящ Словото на живота и водещ мъже и жени в пътя на светостта и мира, прибавя към основата материал, който ще издържи и в Божието царство. Той ще бъде почетен като мъдър строител. Деяния на апостолите, Гл. 58, Параграф 6-15,

За изследване:

„Дойде времето Данаил да застане в дяла си. Дойде времето светлината, която му беше дадена да отиде по света, както никога.“ Ръкопис 176-1899.24

„Пророчеството в единадесета глава на Данаил почти достигна пълното си изпълнение. Голяма част от историята, която се е случила в изпълнение на това пророчество ще се повтори. В тринадесети стих се говори за една сила, която „ще се разгневи и ще се върне и ще възнегодува срещу святия завет (Рим, който постепенно се превръща на папство/Новият Рим - Америка); така ще направи; ще се върне, и ще има разузнаване с нея, което е оставило святия завет (Отпадналото християнство на Константин/Американски протестантизъм).“ [31-36 стих се цитират] Сцени подобни на описаните с тези думи ще се осъществят. Издание на ръкописи (MR), том 13, с. 394, Параграф 1, 2

„Светлината която Данаил получи директно от Бога беше даден специално за тези последни дни. Виденията, които той видя край бреговете на Улай и Хидекел – големите Сенаарски реки, сега са в процес на изпълнение, и всички предсказани събития ще се случат скоро.“ Писмо 57, 1896 г. АБК, том 4, с. 1166, Параграф 5

„Видях че апокрифа беше скритата книга, и, че мъдрите на тези последни дни трябва да я разберат....“ Ръкопис 4 – 1850 г. Параграф 13

Йоан видя милостта, благостта и любовта на Бога, смесени с Неговата святост, справедливост и сила. Видя грешници да намират Отец в Този, от Когото греховете им ги бяха карали да се плашат. И гледайки отвъд кулминацията на космическата борба, той съзря на Сион “тия, които бяха победили... стояха при стъкленото море, държейки Божи арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на агнето...” (Откр.15:2,3). Деяния на апостолите, Гл. 57, Параграф 29

В същото време се отправят много ентусиазирани апели за довършване на фалшивия храм на силата, започвайки от протестантите в Америка, които копнеят да се възползват от подкрепата на новия Константин (Д. Тръмп) и разпространявайки се центробежно из целия свят, те искат да довършат един храм, който е според царството на силата.

Нищо ново под слънцето. Дори братята на Исус го подтиквали да отиде на празника, за да изяви Себе Си в съгласие с принципите на този свят:

(Йоан 7:3-8)
[3] Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; [4] защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света. [5] Защото и братята Му не вярваха в Него. [6] А Иисус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово. [7] Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли. [8] Изкачете се вие на празника; Аз няма да се изкача на този празник, защото времето Ми още не се е навършило.

Все пак по-късно - към средата на празника Исус се явил, но "някак си тайно", а не според изискванията за доказване на идентичност според този свят. Апелът, който отправяме в тази презентация е подобен на този, който нашият Спасител отправил в последния ден на Шатроразпъване:
 

(Йоан 7:37-39)
[37] А в последния ден, великия на празника, Иисус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. [38] Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. [39] А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Светият) Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил.

Който има уши, нека слуша какво говори Христовият дух в тези последни времена.