Петдесятница - 2018 г.

Следвайки библейските принципи за началото на годината, тази година Петдесятница ни събра на 27-ми май, за да освежим вярата си, чрез размисли върху темата за Божия съд в небесното светилище. 

Изхождайки от принципа на Божествения модел в отношенията на Бог и Неговия Син (1 Кор. 8:6), започнахме да си изясняваме връзката между небесния храм и Божието обиталище от живи камъни:

"ако наистина сте опитали, че Господ е благ. При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен, вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос." (1 Петр. 2:3-5)

Размислите ни продължиха върху това което трябва да се случи при очистването на светилището и причините за продължителността на този процес. 

Единородният Син на Бога е една съвсем различна основа за Божето царство от метафоричния Син на Триединството. Божият Син е крайъгъклният камък на едно истинско семейно царство. Тогава и смисълът на започналия през 22-ри октомври 1844 г. съд трябва да бъде осъзнат в контекста на отношенията, а не в неговата юридическа форма, която служи само да достигне човека в неговото старозаветно мислене. Образцовата молитва, която Исус ни дава, започва с думите "Отче наш", а за Носителят на греха Този небесен Баща изглежда съблечен от скъпите качества на един небесен Родител.

"Бог позволява Неговият Син да бъде предаден за престъпленията ни. Той Самият възприема спрямо Носителя на греха характера на един съдия, събличайки от Себе Си скъпите качества на един баща." Вярата чрез която живея - с. 104, Параграф 7

Пред нас изникна въпросът дали случващото се в небесното светилище след 1844 г. до днес се свежда до една юридическа процедура, където Божият Син като наш Адвокат ни защитава пред Съдията на вселената? Как е възможно нашият небесен Баща да бъде съблечен от Своите мили родителски качества, за да бъде Съдията на живи и мъртви?

В самия ден на Петдесятницата мислите ни се спряха върху един специален период на подготовка, който е необходим, за да може учениците да последват Божия Син с вяра в небесното светилище, когато Той влиза в Светая. Така те са подготвени да приемат ранния дъжд на Христовия Дух. Времето от възкресението на Христос до Петдесятница е период в който учениците ще преживеят една решаваща трансформация на мисленето, която ще ги подготви за изливането на Светия Дух.

Тази трансформация представлява един преход от царството в което учениците спорели кой е по-голям на основание личните му постижения и способности към царството в което всеки счита другия за по-горен и служи на другите. Това е един преход в техните сърца и умове от царството на силата към царството на отношенията на техния небесен Баща, чрез Неговия възлюбен Син. Видяхме че всичко това съдържа много важни поуки за нас днес, които трябва да осъзнаем случващото се в Най-святото място на небесното светилище, за да може да бъде получен късният дъжд.